Мнозина мислят, че мозъкът ни е перфектна машина, която никога не изпада в неизправност. Но тази машина си има своите бъгове, които се наричат когнитивни отклонения. Кои са най-интересните мозъчни капани, в които всеки е попадал поне веднъж?
(Brain attack by Jeffrey Decoster)
ПРОКЛЯТИЕТО НА ЗНАНИЕТО
Колкото повече информация съхраняваш в мозъка си, толкова по-малко услужлив става той.
В един психологически експеримент участниците били разделени на две групи. Едната е трябвало да изсвири мелодия, докато задачата на втората е била да я разпознае.
Мелодиите били толкова популярни, че се е очаквало поне 50 % от втората група да я разпознае. Всъщност само 2,5% са успели. Истината е, че хората, които съхраняват повече информация в мозъка си, много често не умеят да погледнат на дадена ситуация с лекотата, с която по-малко информираните хора могат.
ЗАПАЗВАНЕ НА СТАТУКВОТО
Хората предпочитат нещата да си останат такива, каквито са. Мозъкът ни е склонен да ни кара да мислим, че потенциалните облаги, които можем да получим от някоя нова възможност, не си струват толкова, колкото съхраняване на вече съществуващото или вече постигнатото.
ИЛЮЗИЯ ЗА ПРОЗРАЧНОСТ
Хората имат неблагоразумието да надценяват способностите на другите за разбиране. Например, мислим, че всеки може да види нашата нервност или неувереност, но всъщност, на практика почти никой си няма и идея относно нашите чувства и усещания.
НУЖДАТА ДА ДОКАЗВАШ ГЛЕДНАТА СИ ТОЧКА
Хората имат склонността да търсят и виждат само фактите, които потвърждават техните собствени мнения. Изборът и запаметяването на информация са селективни. Тези, които не противоречат на заучената от нас вече гледна точка са с основен приоритет.
И не само търсенето на информация e диагонално, но също и интерпретацията, а дори и спомените ни.
ЕФЕКТЪТ НА НАДЦЕНЯВАНЕТО
Този феномен е описан през 1970 година от Ричард Талер и Даниел Канеман. Те са открили, че хората са склонни да ценят вещите, които вече са тяхна собственост. Хората са готови да продадат нещо, което обичат за много по-висока цена, отколкото са платили самите те.
ПРОФЕСИОНАЛНО ИЗКРИВЯВАНЕ
Професията оставя своя отпечатък върху личността. Много ИТ специалисти търсят системни грешки в реалния живот, психолозите непрекъснато анализират приятелите си и се опитват да разрешат проблемите им, а учителите имат склонността често да се държат назидателно в ежедневието си.
ГРЕШКИ ПРИ ПЛАНИРАНЕТО
Когнитивните капани ни карат да мислим, че дадена задача ще ни отнеме много по-малко време, отколкото всъщност това се случва впоследствие. Визуализацията на резултата често също е много оптимистична.
Когато обаче планираме времето за задача, която някой друг трябва да свърши, имаме нагласата да мислим, че на него ще му отнеме много повече време, отколкото реално е нужно.
ПОДЦЕНЯВАНЕ НА БЕЗДЕЙСТВИЕТО
Хората смятат, че бездействието е по-добрият избор, в сравнение с действието, и че ще даде почти същия резултат.
Всъщност, отказвайки да направим избор, ние се отърваваме от отговорност. Както и да е, бездействието винаги е най-лошият избор.
ЕФЕКТЪТ НА ПОЗНАТОТО
Това е тенденцията да ни привличат познати обекти без никаква основателна причина. Това касае както хората – това, че са ни познати, ги прави по-привлекателни, и търговските марки – колкото по-рекламирани и по-разпознаваеми са, толкова повече клиентите им вярват.
ИНФОРМАЦИОННА КАСКАДА
Хората имат склонността да вярват на дадена информация, само защото се е появила в публичното пространство. Например, рядко се съмняваме в събитията, отразени в новините.
Също така предпочитаме да се съгласяваме с мненията, които са споделени от приятелите ни във Фейсбук.
РАЦИОНАЛИЗАЦИЯ СЛЕД ПОКУПКАТА
Когнитивните капани включват също така, нещо наречено „Потребителски Стокхолмски синдром“. След като сме купили нещо скъпо, имаме нужда да търсим причини, които да потвърдят, че сме направили правилния избор. Повечето хора имат силната нужда да вярват, че това, което са купили си заслужава парите.
ОСНОВНА ФУНКИОНАЛНА ГРЕШКА
Хората имат склонност да приписват успехите си на личните си качества, докато провалите обясняват с външни обстоятелства.
Когато говорим за другите обаче, използваме обратната логика – техните успехи са чист късмет, докато загубите и провалите им са резултат от личностни недостатъци.
Източник: brightside.me
Изображение: Charles Bell, The anatomy of the brain, 1802
