Няма по-благородна амбиция от тази - да не прахосате живота си ♥ Орисън Сует МАРДЕН

„Проблемът на много млади хора е, че те започват живота си без определен план, без непоколебима цел.“ 

Не пропилявайте живота си 

Навсякъде виждаме мъже и жени да вършат по-нисши, по-обикновени неща, изглеждайки удовлетворени от това през целия си живот, след като имат умствените способности да напреднат по-високо.

Много хора не започват живота си с достатъчно амбиции, които да ги подтикнат да извършат по-велики неща. Да направят голяма кариера е практически невъзможно, защото от самото начало те очакват толкова малко от себе си. Те имат тесногръд стеснен поглед към живота и себе си, което ограничава амбицията им до един мизерен, неравен, съпроводен с мизерия установен начин на живот.

Ако мога да дам на американските млади хора само един съвет, той ще е следният. Когато Микеланджело попаднал в ателието на Рафаело, той написал „Amplius” под миниатюрно изображение на човешко тяло, което значи „по-голямо”. Рафаело не се нуждаел от втори съвет. Тази дума значела томове за него.

Съветвам всеки млад човек да сложи в рамки това мото, да го окачи на стената в неговата стая, в офиса си или във фабриката, в която работи, където ще го гледа право в лицето. Постоянното съзерцание на това мото ще направи живота му по-съществен и по-пълноценен. Изострената амбиция е стабилност за прекрасен живот. Тя ни придържа към задачите ни, предпазва ни да отстъпваме пред стотици изкушения, които биха ни погубили.

Благодарение на човешката амбиция човек да се бори и да продължи, за да подобри условията си на живот, светът и човешкият живот се усъвършенства. Нищо друго не закалява съзнанието и не увеличава хоризонта на мъжеството ни, както постоянното усилие и достойната амбиция, която извежда мисълта на по-високо ниво и довежда живота към по-величествени резултати.

„Аз съм твърдо решен да не пропилея живота си”, казал един млад емигрант, с когото говорих неотдавна. Сега виждате едно твърдо решение, което си струва, защото е подкрепено от силна амбиция твърдото решение да бъде мъж, да посвети живота си в служба на човечеството. Този млад приятел работи тежка работа през деня, учи във вечерно училище и усъвършенства себе си по всеки възможен начин, стреми се да достигне по-високо ниво. Само такава абсолютна добросъвестност е печелившата. Това е материалът, направил Америка отличаваща се от всички други нации по земята. Такава е непоколебимостта, която ни предадоха Линкълн, Андрю Джаксън, Едисон, Джон Мюър – всичките наши велики мъже, родени тук или осиновени синове.

Би ли могъл човек да има по-благородна амбиция от тази – да не прахоса живота си? Такъв човек не може да си представи поражението, защото притежава безусловна добросъвестност.

Качеството на амбициите на хората постоянно ги насочва към везните на цивилизацията. Идеалите на един индивид или една нация измерват действителното състояние и бъдещите възможности и вероятности. Проблемът на много млади хора е, че те започват живота си без определен план, без непоколебима цел. А не може да се постигне успех, докато целта не е поставена. Те само си търсят работа. Може да им пасне или не, те се блъскат тежко, вършейки работата си с безразличие, без духът или амбицията да ги движат нагоре, към висините. Учудващо е колко много хора има без ясно определена цел или амбиция, само съществуват от ден за ден, без ясно определен план за живота.

Въпреки че голямата световна война направи достатъчно да доведе младите ни мъже до разбиране на отговорностите им и възвиши идеалите им до благородни висоти, ние все още виждаме пред себе си в океана на живота млади мъже и жени да се люшкат безцелно, без кормило и пристан, губейки времето си без сериозна цел във всичко, което вършат. Те просто се носят по течението. Ако попитате някой от тях какво възнамерява да направи, каква е амбицията му, той ще ви отговори, че не знае все още точно какво ще направи. Той просто чака да му дойде шансът да предприеме нещо.

„Измежду великите дела, които не можем да извършим и малките неща, които няма да свършим, има опасност нищо да не свършим”, казва Адолф Монод. За успеха не са достатъчни способности, образование, здраве. Стотици хиляди имат всичко това и все пак не успяват или живеят в посредственост, защото не се настройват, което е условие за постиженията. Способностите им са в неблагоприятно положение поради липсата на голям мотив – стимулът на една достойна амбиция.

Разбира се, доста хора се спъват в съревнованието, без да имат вина за това, но огромното мнозинство от тези, които престават да се изкачват и се предават (често точно преди да достигнат целта си), го правят поради някаква слабост или дефект. На много от тях им липсва постоянство в целите или настоятелност; на други им липсват кураж или твърда решителност. Много от тези неудачници биха постигнали поне един реален успех просто чрез настойчивото изпълнение на задачите си. Ако мотивът е достатъчен, способността да се подходи към изпълнението му обикновено е предстояща. Няма нито един от вас, приятели мои, който да не бъде по-внимателен, по-оригинален, по-изобретателен, по-находчив, по-здравомислещ; нито един от вас не би могъл да направи по-точна преценка, малко повече предвидливост, малко повече благоразумие, ако сте видели съблазнителния приз пред вас като награда.

Изхвърлете всичко друго, за да стигнете до края и вие ще победите, ще постигнете и ще имате това, което поискате. „Вземете пример от подрязването и отсичането на излишните клони, които консумират жизнената енергия и препятстват слънчевите лъчи.” Клубът за карти, който пречи на ранното ставане (събуждане) от сън; лекото четиво, което разсейва съзнанието ви от подготовката за по-велики дела и всички други вредни навици. Вие отрязахте ли ги? Ако не сте, то е защото не желаете „великото нещо” достатъчно силно, за да го заслужите и вие няма да го постигнете – освен ако изрежете безполезните навици, които отклоняват енергията ви и ви отклоняват от вашия най-важен шанс.

Разликата в количеството и качеството на успеха най-често се дължи на амбицията и твърдата решителност. Ако такива ви липсват, култивирайте ги енергично и непоколебимо или ще бъдете едно нищо. Никога не съм чувал за такъв човек да остави името си в световната история, който да не е поддържал целта си жива чрез постоянна борба за нейното постигане. В момента, в който амбицията западне, ние загубваме силата, която ни движи; и веднъж загубили движещата си сила, ние започваме да се носим по течението на обстоятелствата.

Колкото по-малко способности имате, млади ми приятелю, толкова по-важно за вас е да направите възможно най-доброто от тях. Ако сте привилегирован да изкарвате прехраната си (някои от вас да издържат семейство, да строят дом) само с един-единствен талант, със сигурност трябва максимално да се възползвате от него и да вложите много по-големи усилия, отколкото ако бяхте надарен с десет таланта. 

Из: „Амбицията“, Орисън Сует Марден, изд. „Здраве и щастие“, 2006 г.
Снимка: Dr. Orison Swett Marden (1848-1924), en.wikiquote.org

В този ред на мисли