„Хората ще продължават да съсипват живота ти, докато вярваш, че именно те съсипват живота ти.“
Най-известният австралийски автор в областта на популярната психология, художник и международно признат лектор, Андрю Матюс вдъхновява милиони хора по целия свят. Той провежда обучения и семинари на пет континента в над хиляда международни корпорации, болници, държавни институции и учебни заведения, участва в стотици радио и телевизионни предавания.
Преведени на повече от 40 езика, книгите му са не само световни бестселъри, но са се превърнали в класика в мотивационна литература.
Нощем, когато заспиш, продължаваш да дишаш, сърцето ти не спира да изпомпва кръвта и храносмилаш храната от вечерята. Но кое контролира тези процеси? И кое ти пречи да подмокряш леглото? Това е подсъзнателният ти ум.
Деветдесет и девет процента от действието на мозъка ти се пада на тази част от твоя ум, която дори не осъзнаваш. Не е ли удивително? В състояние си да шофираш, докато дъвчеш фъстъци, пееш с радиото или правиш планове за вечеря. На всеки няколко секунди завиваш, натискаш спирачките или ускоряваш, без изобщо да се замисляш за управлението на колата. Значи, кой шофира в действителност? Подсъзнанието ти.
Ако попиташ хората: „Позитивни ли сте?”, повечето ще отговорят утвърдително. Ще кажат: „Лично аз съм позитивна. Проблемът е в задръстения ми мъж!” Негативните хора не се смятат за негативни. Те възприемат себе си като реалисти.
Когато си щастлив, животът и хората те възнаграждават по най-неочаквания начин. Но когато си напрегнат, ядосан или се чувстваш като жертва, животът ще те изрита в зъбите.
Кога си притискаш пръста, прехапваш езика си или удряш палеца на крака си? Случва ли се в дните, в които се чувстваш страхотно? Не, случва се, когато си объркан и ядосан на себе си.
Никой не прескача за една нощ от омраза към радост – но от омразата можеш да преминеш към гнева. Чувството на гняв е за предпочитане пред омразата. Това би било напредък. Достатъчно е всеки следващ ден да се чувстваш малко по-добре от предишния.
Мракът преди зазоряване е известен като единайсетия час. Но единайсетият час е измамен. Често пъти е достатъчно да проявим още малко търпение и положителният обрат не закъснява.
Ентусиазмът помага всяко нещо да се случва по-бързо. ЕМОЦИЯТА е точно това, което привежда мечтите в действие.
Чувствата на разочарование, завист, отегчение или отчаяние забавят ритъма на живота и го карат да тече мудно. Затова е от такова значение да изпитваме ентусиазъм към живота и плановете си.
Успешните хора не мечтаят за пари. Те мечтаят за това как биха могли да ги спечелят и какво ще направят с тях. Усещат всичко това в мозъка на костите си.
Когато вярваш, че целта ти е осъществима, ще мислиш за нея с удоволствие. И понеже ти доставя удоволствие да мислиш за нея, ще го правиш често. Това ще те кара да се чувстваш комфортно. Истината е, че постигаме целите, с които се чувстваме напълно комфортно.
Ако мислиш за нещата, които искаш, ще ги привлечеш. Ако мислиш за нещата, които не искаш, ще привлечеш и тях.
Хубавото на всяка криза е, че ставаме отчаяни и... обучаеми, тоест лесно възприемчиви.
Не е ли смешно? Цял живот трупаме всевъзможни неща, но започваме да се учим едва когато ги загубим.
Всеки от нас е божествена, любяща и могъща душа, затворена в тяло. Забравим ли го, животът ни поднася страдания. А това е неговият начин да ни върне в правия път.
Изпитваме болка, когато вярваме в нещо, което не е истина.
Природата не знае какво е отчаяние! Тя се стреми към равновесие, а ти не можеш да бъдеш отчаян и уравновесен едновременно.
Не е необходимо животът да е безкрайна борба. Остави събитията на естествения им ход. Това не е безразличие; това означава да не насилваш нещата.
Санскритската дума „дхарма” означава цел на живота. Според Закона на дхармата всеки човек притежава уникална дарба и идва на този свят, за да открие каква е тя. Проявлението на тази дарба ни носи радост.
В Закона на дхармата се казва, че е най-вероятно да открием тази дарба, като си отговорим на въпроса „Какво мога да дам?”, вместо на въпроса „Какво мога да получа в замяна?”
От личен опит знам, че променящите живота връзки и възможности се появяват, когато най-малко очакваме. По този начин животът ни казва: „Никога не подценявай настоящия момент”.
Животът е в това да уловиш течението. Има хора, които винаги ще плуват срещу него. Някои се мятат в безконечна паника. А други никога не се решават да скочат във водата.
Няма нищо по-лесно от това да се носиш по течението. И колкото по-плавно се придвижваш напред, толкова по-добре ще се чувстваш и толкова по-гладко ще върви животът ти.
Понякога ще живееш натясно, друг път – нашироко. Ще срещаш хора, които ще обещават повече, отколкото могат да дадат. Ще има и дни, в които ще ти се струва, че нищо не е както трябва. В такива трудни моменти, както и всеки ден, не спирай да си повтаряш утвърждението: „Всичко ще се нареди по най-добрия начин!”
Невъзможно е да трупаш енергията си като пари в банката. Колкото по-малко обичаш, толкова по-малко любов протича през теб. Колкото по-малко енергия изразходваш, толкова по-малко енергия ще протича през теб.
Отчаянието и апатията блокират енергията ти. Затова и депресираните хора се чувстват толкова изтощени. Страстта към живота и към хората възстановява енергийния поток.
Логиката ти казва: „Ако го приема, никога няма да изляза от това ужасно положение”. Но всъщност е вярно точно обратното. Приемането ти позволява да продължиш напред.
За да се радваш на прекрасен живот, не е необходимо да знаеш абсолютно всичко и дори не е нужно да си особено умен! Най-важното е да се научиш да приемаш нещата, каквито са, да откриваш най-до-брото у хората и да вярваш, че животът те води по най-благоприятния за теб път.
Хората ще продължават да съсипват живота ти, докато вярваш, че именно те съсипват живота ти.
Взаимоотношенията ти нямат нищо общо с началника, приятелката, семейството и приятелите ти. Щастието ти не зависи от ТЯХ. Има само един вид взаимоотношения, които са от значение, и това са чувствата, които изпитваш към себе си. Всички останали са отражения.
В днешно време мнозина експерти препоръчват нещо , което се нарича самосъстрадание – това е такова отношение към себе си, при което спираме да се самобичуваме и да се сравняваме с другите.
Самосъстраданието не ни позволява да си задаваме въпроси като: „С какво съм различен? С какво съм по-добър?” Вместо това започваме да се питаме: „По какво приличам на другите?” По този начин си разрешаваме да бъдем несъвършени. Отделяме си повече време и забелязваме, когато сме наранени. Любопитното е, че колкото по-малко критикуваме себе си, толкова по-ефективни ставаме. Колкото по-малко се състезаваме с хората, толкова повече укрепваме връзката си с тях.
Невъзможно е да запишеш хит, да спечелиш състезание, да запазиш работата си или някое приятелство, ако не вярваш, че го заслужаваш. Няма да откриеш нито един човек, който е бил обичан през целия си живот, без да е вярвал, че е достоен за любов.
Твоите чувства не са случаен, вторичен продукт на мислите ти. Чувствата ти съдържат жизнената ти сила. Те са пъпната връв, която те свързва с Вселената. Това учудва ли те? Първият орган, който се образува в майчината утроба, е сърцето.
Психологическите тестове доказват, че когато е щастлив, човек е много по-склонен да даде пари назаем или да носи чуждите покупки. С подобни тестове е установено също, че един човек, който се чувства зле, е много по-вероятно да открадне нечий портфейл или да изрита куче. Следователно твоето щастие би било от полза за хората около теб и за всички кучета в махалата.
Хората вярват, че „успехът те прави щастлив”. Но истината е, че щастието те прави успешен.
Мисията на всяко човешко същество от тази Вселена била да поеме пълната отговорност за живота си, контролирайки мислите и чувствата си? Харесва ли ти тази идея? Надявам се да е така, защото това е нашата Вселена.
Източник: Андрю Матюс „Как работи животът“, изд. Гнездото
Снимки: Be Training, Inspiring Educators
