За смисъла в живота, смисъла в страданието и оцеляването на човека в най-нечовешките условия на живот – концентрационните лагери. От първо лице.
Достоевски е казал: „Има само едно нещо, от което се страхувам: Да бъда недостоен за страданията си."
Ако има смисъл в живота изобщо, то трябва да има смисъл и в страданието. Страданието е неотменима част от живота, както и смъртта. Без страдание и смърт човешкият живот не е цялостен.....
Начинът, по който човек приема своята съдба и произхождащото от нея страдание, начинът, по който носи кръста си, му дава широки възможности - дори при най-трудни обстоятелства - да придаде по-дълбок смисъл на своя живот. Той може да остане смел, доблестен и щедър. Или в горчивата борба за самосъхранение може да забрави човешкото си достойнство, да стане животно и нищо повече. Тук се крие шансът на човека да използва или да отхвърли възможността да постигне морални ценности, която му се предоставя от трудната ситуация. И това решава дали той е достоен за своите страдания или не.
Не смятайте, че тези разсъждения не са „от мира сего" и са твърде отдалечени от реалния живот. Вярно е, че само малцина са способни да се домогнат до такива високи морални измерения. Малко измежду лагерниците опазиха пълната си вътрешна свобода и постигнаха онези ценности, които им предостави тяхното страдание, но дори един такъв пример е достатъчно доказателство, че вътрешната сила на човека може да го издигне над външната му участ. Такива хора има не само в концентрационните лагери. Има ги навсякъде и навсякъде има шанс да се постигне нещо повече чрез собственото страдание.
Нека вземем съдбата на болните - особено на неизлечимо болните. Наскоро четох писмо от млад инвалид, в което той съобщаваше на свой приятел, че току-що е открил, че няма да живее дълго и че дори операция не може да му помогне. По-нататък пишеше, че си спомня филм, който е гледал и в който се изобразявал човек, очакващ смъртта си храбро и достойно. Момчето помислило, че е голямо постижение да посрещнеш смъртта така добре. Сега, пишеше той, съдбата му предлагала подобен шанс.
Тези измежду нас, които преди години са гледали филма „Възкресение" по Толстой, може би имат сходни мисли. Това бяха велики съдби и велики хора. По онова време за нас не бе отсъдена славна участ, нямаше възможност да се постигне такова величие. След филма отидохме в най-близкото кафене и на чаша кафе и сандвич забравихме странните метафизични разсъждения, които за момент бяха прекосили съзнанието ни. Но когато сами се сблъскахме с голямата орис и се изправихме пред решението да я посрещнем със същото духовно величие, вече бяхме забравили младежката си решимост от онова далечно време и се провалихме.
Навярно за някои от нас дойде ден, когато отново видяхме същия филм или друг подобен. Но тогава други картини може би са се разгърнали едновременно пред вътрешния ни взор. Картини на хора, постигнали много повече в своя живот, отколкото може да покаже един сантиментален филм. В съзнанието ни може да са изплували подробности от вътрешното величие на отделен човек, като историята на младата жена, на чиято смърт бях свидетел в един концентрационен лагер. Това е обикновена история. Има малко за разказване и може да звучи, сякаш съм я измислил; но за мен тя изглежда като поема.
Тази млада жена знаеше, че ще умре през следващите няколко дни. Но когато говорих с нея, тя бе бодра въпреки това прозрение. „Благодарна съм, че съдбата ме удари така жестоко - сподели тя с мен. - В моя предишен живот бях разглезена и не вземах на сериозно духовните постижения." Посочвайки през прозореца на бараката, тя продължи: „Това дърво тук е единственият приятел, който имам в моята самота."
През прозореца тя можеше да види само един клон от кестен с два цвята на него. „Аз често говоря на това дърво" - ми каза тя. Бях изненадан и не знаех точно как да приема нейните думи. Бълнуваше ли? Или понякога имаше халюцинации?
Разтревожен я попитах дали дървото отговаря. „Да". И какво й казва то? Тя отвърна: „То ми каза: Аз съм тук. Аз съм тук. Аз съм живот, вечен живот."
Избрано от: „Смисълът в живота. Увод в логотерапията”, Виктор Франкъл, изд. Планета-3
Снимки: bookfans.net, humanbehaviorexpert.com
