Унилата жертва на съдбата е мазохист, обзет от силно чувство за вина, саботьор на всичко хубаво, задръстен хленчещ лигльо

Лилиан Глас и нейният полезен каталог с островни хора, които помрачават житието и битието ни. Назаем от книгата й „Отровните хора” (Изд. Сиела)

(The Weeping Woman, 1937 by Pablo Picasso)

Унилата жертва 

Разказвачи на злощастни премеждия. 

- Толкова си падат по лошия късмет, че се втурват насреща му. 

- Обичайният им поздрав е „Ужасен ден“. 

- Те винаги помрачават днешното слънце с очакваното след време заоблачаване. 

- Способни са да открият грешка дори в рая. 

- Той е винаги там, където трябва да бъде, но независимо от това, все го прегазват. 

Унилата жертва на съдбата е мазохист, обзет от силно чувство за вина, вечно увесил нос и тревожещ се за какво ли не, саботьор на всичко хубаво и положително, завистлив, ненавижда всички хора, егоист, скован, отблъскващ, черноглед, задръстен, без въображения дребнав, хленчещ лигльо, вечно недоволен от живота и хората, неврастеник, упорит като магаре, няма реална представа за живота, безхарактерен пораженец, неборбен и неинициативен, мрачен, скептичен, неблагодарник, превзет, подъл, подозрителен и мнителен, вял и отпуснат, депресиран, свадлив, всички са му виновни и длъжни. 

Наистина е ужасно потискащо да си край някоя Унила жертва на съдбата. Излъчваната от този тип отровни хора отрицателна енергия се просмуква във вас и направо ви убива, докато ги слушате да ви разправят колко ужасен е бил, е и ще бъде животът към тях. Целта им е да ви накарат да ги съжалявате, но не проявяват интерес към какъвто и да било съвет от ваша страна. 

Такива хора предпочитат да затъват в блатото на самосъжалението, убедени, че животът ги е смлял и че абсолютно всеки е непочтен, прегрешил спрямо тях и им е навредил по някакъв начин. 

За тях никога нищо не е така, както би трябвало да бъде. Вероятно защото винаги виждат чашата наполовина празна, а не наполовина пълна. 

Унилата жертва на съдбата ще обвинява за несполуките в живота си абсолютно всеки друг, но не и самия себе си, по което доста много си прилича с Яростния кавгаджия. 

В действителност този тип хора са точно като Яростните кавгаджии - и те също изпитват чувство на непригодност и са непоклатимо убедени във вечната несправедливост на съдбата към тях. Но за разлика от Яростните кавгаджии, те не се нахвърлят върху околните с юмруци и с хаплив език, а ги потапят в море от сълзи и ги обгръщат в задушаващ облак от унили и мрачни физиономии. Оплакват се от времето, от интимния си живот, от професионалния си живот, от детството си, от всичко и всеки. Те са вечните жертви, самосъжалението им доставя болезнена наслада, а от другите се опитват да изкопчат съчувствие, като им прилагат коронния си номер за „горкичката, невинна и безпомощна душица страдалка“. 

Унилата жертва на съдбата се тревожи винаги и за всичко. Този тип отровен човек предварително си проиграва най-различни лоши сценарии. Например още преди да излезе от дома си той вече съвсем сигурно знае, че ще прекара ужасно на партито, за което е тръгнал, че там никой няма да иска да си говори с него и че изобщо всичко ще бъде от лошо по-лошо. 

Дори след съвсем кратко време, прекарано край някоя Унила жертва на съдбата ще се почувствате потиснати и изтощени. Възможно е да усетите силно желание да плачете или да потънете в сън, той като този тип вампири направо изсмукват до капчица цялата ни жизнена енергия. Каквото и да ги посъветвате, всичко ще е напълно безсмислено, защото те винаги ще ви отговарят с „да, но...“ и ще продължат да ви обясняват защо предлаганите от вас решения са напълно непригодни за техните ужасяващи проблеми. Каквото и да кажете, каквото и да направите - всичко ще е напразно, тъй като и занапред те винаги ще гледат на живота негативно и безнадеждно. 

За съжаление, в обществото, в което живеем, е пълно с Унили жертви на съдбата. Достатъчно е да включите телевизора или радиото на някоя сутрешна или следобедна дискусия със зрителите или слушателите и ще се уверите, че в тях изобилстват хората, които са убедени, че са затънали твърде дълбоко в неуспешен брак, малтретирани са от брачния си партньор, твърде бедни са, твърде дебели или твърде безпомощни, за да се справят с живота. А ако всеки ден слушаме и гледаме подобни програми и участващите в тях хора, това не само ще ни раздразни, но и ще ни потисне и изтощи.

От: „Отровните хора”, Лилиан Глас, изд. Сиела 
Илюстрация: The Weeping Woman, 1937 by Pablo Picasso - pablopicasso.org

В този ред на мисли