Грешка ли е това, че човек не желае да познава себе си? Не, това е навик ♥ Хазрат Инаят ХАН

„Да не мисли за състоянието си, а да остави лекарите да му кажат какво му има е проява на небрежност към себе си.“

(1882 ~ 1927)

Болестта е дисхармония – физическа или умствена. 

Едната въздейства върху другата. Кое причинява дисхармонията? Липсата на тон и ритъм. Как може да се обясни от гледна точка на физическото тяло? Прана (животът, енергията) е тонът. Циркулацията е ритъмът – редовното пулсиране в главата, редовен пулс и кръвообращение във вените. Липсата на циркулация означава запушване, а липсата на прана (живот, енергия) означава слабост. Тези две условия привличат болестта и са причина за нея. От ментална гледна точка ритъмът е действието на ума, независимо дали се занимава с хармонични или нехармонични мисли, дали е силен, стабилен и устойчив, или е слаб.

Веднъж изпаднало в нехармонично състояние, тялото се превръща в приемник на дисхармонични въздействия, на дисхармонични атоми. То ги привлича несъзнателно. Същото се отнася и за ума. Тяло, чието здраве вече е нарушено, е по-податливо на болест от тяло, което се намира в съвършено здраве. По същия начин и умът, в който вече има смущение, е по-податлив на всяко подобно дразнение, като по този начин все повече се влошава. Учените от всички епохи са открили, че всеки елемент привлича още от себе си – тоест нормално е болестта да привлича болест. С други думи, дисхармонията привлича дисхармония, докато хармонията привлича хармония. Всеки ден виждаме как хора, които са здрави, но са физически слаби или не водят здравословен начин на живот, често се разболяват. Има и такива, които често са обзети от нехармонични мисли – те много лесно се обиждат. Съвсем дребни неща ги дразнят, защото в тях вече има раздразнение, което едно леко докосване веднага задълбочава.

Освен това хармоничното състояние на тялото и ума зависи от външните обстоятелства в живота на човека – храната, начина на живот, хората, с които се среща, работата, климата. Няма съмнение, че при едни и същи условия един човек може да се разболее, а друг – да бъде здрав. Причината е, че вторият е в хармония с храната, климата, хората, средата. Другият не харесва храната, която яде, и хората, които среща, нито средата и климатичните условия. Той не е в хармония с тях – и тази дисхармония той възприема и изживява във всичко в живота си. Резултатът е появата на вътрешни смущения и болести. Отличен пример за онагледяване на тази идея е методът, възприет от съвременните медици – ваксинирането на човека със същия елемент, който причинява болестта. Това действително е най-добрият пример. Ваксинирането кара организма да влезе в хармония с нещо, което противостои на неговата природа. Ако е наясно с този принцип, човек може да се ваксинира с всичко, което не понася или на чието въздействие е изложен непрестанно и няма как да промени това. Като цяло дървосекачите не получават слънчев удар. Моряците трудно настиват. Причината е, че първите са си изградили защита против слънцето, а вторите – против водата и студа. Накратко казано, първото нещо, което трябва да разберем за здравето, е този принцип – болестта не е нищо друго, освен дисхармония. Тайната на здравето е в хармонията.

Движението е живот, а неподвижността – смърт

В движението се съдържа значението на живота, а в неподвижността виждаме белег на смъртта. Някой може да попита дали от метафизична гледна точка съществува неподвижност. Не, но съществува това, което наричаме липса на движение – или поне липса на движение, доловимо под някаква форма, независимо дали е зрителна, слухова, усещане или вибрация. Движението, което е недоловимо за нас, наричаме неподвижност. С думата „живот” свързваме само съществуванието, което можем да възприемем със сетивата си и чието движение виждаме. Следователно що се отнася до физическото здраве, основен принцип е движението, регулирането на движението, на ритъма на пулса и циркулирането на кръвта. Цялостната причина за смъртта и разрухата може да се открие в липсата на движение. Всички аспекти на болестите водят началото си от запушването, затлачването. Разложението е резултат от запушването, а то – от липсата на движение. В някои части на тялото вените или нервите са плътно долепени до кожата и няма свободна циркулация. Оттам възникват най-различни болести. Подобни болести, когато се проявяват външно, наричаме кожни заболявания, а когато действат вътрешно, се проявяват като болка. Лекарят може да ни изтъкне хиляди причини за болестите, но в основата на всяка една е липсата на движение, тоест липсата на живот. Механизмът на тялото е създаден така, че да работи в определен ритъм и бива поддържан чрез непрекъснато ритмично движение. Центърът на този непрекъснат поток на живот е дъхът. Лекарствата, които човекът е открил през вековете, често облекчават страданията, но не водят до пълно излекуване, защото причината за болестта си остава неизследвана. Зад всички болести се крие неправилен, неестествен начин на живот поради нарушения в храненето, пиенето, действието или почивката.

Смъртта е промяна, която настъпва в резултат на неспособността на тялото да задържи това, което наричаме душа. Тялото притежава определено количество магнетизъм, който е знак за неговата съвършена изправност. Когато поради болест, внезапно или постепенно, тялото изгуби този магнетизъм, с помощта на който държи душата, то, така да се каже, я изпуска. Именно това изпускане на душата познаваме като смърт. По принцип това е постепенен процес. Първите проявления са кратка болка, разболяване или лек дискомфорт. Човек не им обръща внимание, но с времето те се развиват в болест.

Много често болестта продължава да съществува поради това, че пациентът не знае за нея, защото не обръща внимание на състоянието си. По-голямата част от болните оставят лекарят да ги изследва. От началото до края на болестта те не знаят какво им има. Също както в древността простодушните вярващи са се уповавали на свещеника, че ще ги прати в рая или на друго място, така днес пациентът се оставя в ръцете на лекарите. Може ли един наблюдателен човек да си представи, че друг би могъл да го познава по-добре, отколкото той самият, стига да поиска?

Грешка ли е това, че човек не желае да познава себе си? Не, това е навик. Да не мисли за състоянието си, а да остави лекарите да му кажат какво му има е проява на небрежност към себе си. Болката е в него. Той най-добре може да прецени живота си. Той може да открие причината за болестта си, защото той най-добре познава своя живот. Безброй хора живеят по този начин, в неведение за собственото си състояние, зависими от мнението на човек, изучавал медицина само външно. Дори лекарят не може да окаже подходящата помощ на болния, ако самият болен не е наясно с вътрешното си състояние. Ако той познава добре оплакванията си, ще даде на лекуващия го вярна представа. Ако не зашием дупката в дрехата, докато е малка, тя лесно ще се прокъса и ще стане голяма. Това важи и за здравето. Когато има съвсем леко усещане за нередност, човек не му обръща внимание, погълнат от ежедневието си, и по този начин допуска нещата да се влошават все повече и да го приближават към смъртта, която иначе би била избегната.

Въпросът е правилно ли е човек да мисли за тялото и здравето си. Правилно е, стига да не се вманиачи. Ако е обсебен от мисълта за здравето си, ефектът ще бъде отрицателен. Това не бива да става, защото така той не си помага. Ако се самосъжалява и казва: „Толкова съм зле, всичко е ужасно! Някога ще се оправя ли?”, това е като масло в огъня. Той подсилва болестта, като мисли за нея. Но ако, от друга страна, дотолкова не си обръща внимание, че си казва: „О, какво значение има, нали всичко е илюзия”, тази мисъл няма да му помогне, когато болката се усили. Необходимо е хем да се грижи за себе си, хем да не мисли за болестта. Защото болестта идва, както крадецът влиза в къщата – тихо. Крадецът действа без знанието на обитателите и им отнема най-ценните вещи. Ако човек е нащрек, всичко е наред, стига да не занимава ума си постоянно с мисълта за болестта.

Може би някой ще попита: „Струва ли си да живеем? Защо да не сложим край на живота си? В края на краищата какво е животът?” Но това е противоестествена мисъл. Човек с тяло и ум в нормално състояние не би мислил по този начин. Когато тази противоестествена мисъл се разрасне, тя кулминира в лудостта, която кара много хора да се самоубиват. Естественото желание на всяка душа е да живее, да живее в съвършено здраве и да се възползва по най-добрия начин от идването си на този свят. Нито Бог, нито душата се радват на желанието за смърт, защото смъртта не принадлежи на душата. Това желание е вид възбуда, бунт на ума, който казва: „Предпочитам смъртта пред живота.” Да имаме желание за живот и въпреки това да живеем в страдание също не е много мъдро. Ако човек цени мъдростта, той не бива да пести усилия, за да постигне естественото състояние на здраве.

От: „Лечението. Ментално пречистване и светът на ума“, Хазрат Инаят Хан, ИК Шамбала
Снимка: The Sufi-teacher and founder of the International Sufo-Order Hazrat Inayat Khan, bg.wikipedia.org

8999 Преглеждания