„Тази книга е тихоспирка. В нея има тихотерапия и тихотворения. Започнах да я пиша още през есента на 2019 г., преди пандемията. После, в изолацията и в притихването, усетих с двойна сила колко е навременна. Не е страшно в тихото, читателю! Не е и толкова трудно да помълчиш. Да послушаш тишината. Тя казва много. Тя казва истини. Няма как да ги чуеш, ако бягаш от нея. Надявам се, че си го осъзнал и че след пандемията ще промениш нещо в битието си. Звуците няма да изчезнат от живота ти. Но тишината е на път да изчезне. Върни я! Не я пускай да си тръгне, защото тогава ще си си тръгнал от себе си, преди изобщо да си се срещнал докрай със себе си. Понякога тихото носи радост и облекчение. Понякога тихото боли. Но както болестите са път към здравето ни, така и тази болка може да лекува. Да лекува от заблуди и мрак. Осъзнатостта, от която отчаяно се нуждаем, за да оцелеем и оздравеем, минава задължително и през тихото. След тихото идва светлото, както денят следва нощта. В тази книга има стихове, приказки, научно обяснение за ролята на тишината за мозъка ни, импресии, размисли за душевното и телесното ни здраве, за човешкостта днес. Всяка дума тук е родена от тишината в различни периоди на живата ми. Тишината е главният герой във всеки ред. На мен тихото ми каза най-важните неща.“  ~ Мадлен АЛГАФАРИ

За тялото ~ с грижа, осъзнатост и благодарност. Споделяме откъс от най-новата книга на известния наш психотерапевт „Тихоспирка“ (Изд. Алгафари).

Тихотерапия за тялото

Затварям очи и тръгвам на любовна среща навътре със себе си!

Здравей, мое вярно сърце! Здравей, извор и дом на любовта! Служиш ми постоянно и вярно. Тупкаш и изтласкваш струята живот по вените, докато аз мисля как да го живея тоя живот. Благодаря ти, вярно мое сърце, че не спираш да работиш денонощно. Насочвам вниманието си към теб. Виждам те как тупкаш отговорно, независимо дали обичам, или мразя. Прегръщам те, сърце мое. Обливам те с благодарност. Виждам как през всяка твоя клетка протича светлина и те изцелява.

Здравейте, мои бели дробове! Здравейте, верни пазители на живота. Виждам ви как се изпълвате дълбоко с кислород и изтласквате навън въглеродния диоксид. Как старателно и самоотвержено се грижите за живота във всяка секунда, без да се налага да мисля, че трябва да вдишвам или издишвам. Поемам с пълни гърди въздух и ви благодаря за доверието в живота, за отговорното вливане на кислород в кръвта ми. Обливам ви с любов, благодарност и светлина, които изцеляват.

Здравей, мой мозък! Денонощно работиш и ти, както и сърцето и дробовете. Работиш неуморно, дори докато спя. Пренареждаш и пресяваш информация и знания. Разпределяш кое да остане, кое да потъне дълбоко или да бъде изхвърлено, за да виждам връзките между нещата, за да разбирам смисъла, за да мога да правя избори. Прегръщам те с обич и благодарност. Виждам как през теб протича изцеляваща светлина и отмива ненужното.

Здравейте, стомах и черва мои! Не ви казвам какво да правите, но вие знаете отлично. Ежедневно обработвате горивото на живота и го разпращате до всяка клетка – минерали, витамини, хранителни субстанции. Смилате и всяка моя емоция – сладкото-любов, киселото-гняв, горчивото-болка. Произвеждате хормоните на всяко преживяване и накрая старателно изхвърляте боклука от тялото ми. Обливам ви с любов, благодарност и изцеляваща светлина.

Здравейте, бъбреци мои – пречиствателна станция на течности и емоции, сито на страха и слабостта, на отрови и болки, индикатор за качеството на партньорствата в живота ми. Обгръщам ви с любов, благодарност и изцеляваща светлина.

Здравей, мой черен дроб! Денонощно произвеждаш течния живот – кръвта ми, чистиш отровите от мен. Подсказваш ми кога гневът ми се вкаменява в жлъчката, утаен и неизразен. Обливам те с благодарност, любов и изцеляваща светлина.

Здравейте, сетива мои! Приемници и предаватели на информация. Свързвате ме с живота и с другите постоянно. Пращате ми стимулите на вечното тук и сега. Държите ме в реалността, за да ме предпазите от нея или за да ми покажете красотата й. Тази красота, която ще спаси света. Виждам, чувам, помирисвам, вкусвам, усещам с кожата си живота благодарение на вас. Благодаря ви, очи, за това, че гледате, но и виждате и красивото, и грозното. Благодаря ви, уши, за това, че слушате, но и чувате и приятното, и неприятното. Благодаря ти, мой нос, за това, че подушваш привличащото и отблъскващото. Благодаря, уста, че усещаш и сладкото, и соленото, и киселото, и горчивото, и лютивото. Благодаря, кожа, най-голямо мое сетиво, за това, че отбелязваш границата ми, разликата между вън и вътре, че умееш да ме дистанцираш, но и сливаш в едно с любимите. Изпращам ви благодарност, сетива мои, обгръщам ви с любов и изцеляваща светлина.

Здравейте, ръце и нозе мои! Работите, прегръщате, отблъсквате, давате, взимате, творите, свързвате ме с другите, мои верни ръце! Тичате, скачате, танцувате, ритате, пренасяте ме през живота, свързвате ме със земята, корени мои, мои верни нозе! Изпращам ви благодарност, любов и изцеляваща светлина.

Здравейте, мои кръвоносни съдове и нерви – магистрали и пътечки на кръвта-живот и на информацията в тялото, за да усещам, да действам, да бъда. Благодаря, че работите денонощно, неуморно и отговорно. Обливам ви с благодарност, любов и изцеляваща светлина.

Здравейте, мои мускули и кости! Благодарение на вас стоя и устоявам, движа се или се отпускам, отстоявам границите си, изправям се и се навеждам, за да се адаптирам към всички превратности на живота. Благодарение на вас се справям, а справяне означава с правене. Благодаря ви за правенето. Изпращам ви благодарност, любов и изцеляваща светлина.

Здравейте, жлези мои – пултове за управление на хормоните в тялото ми – вестоносци-посланици за действията ми и за това как преживявам света и другите. Материализирани емоции мои, благодаря ви, че чувствам и съм! Благодаря ви, че ми подсказвате щастливото, опасното, приятното, болезненото, страшното и божественото! Благодаря ви, че втелесявате свещената женственост и мъжественост, за да продължим живота. Изпращам ви любов, благодарност и изцеляваща светлина.

Здравейте, имунни клетки мои – верни войничета за всеки враг в тялото ми. Благодаря ви за неуморното бдене, за това, че сте на стража и денем, и нощем, за да не допуснете неприятелите в мен, за това, че защитавате вярно тялото ми, дори когато понякога отказвам да защитя душата си. Изпращам ви любов и благодарност. Обливам ви с изцеляваща светлина.

Здравейте, гениталии мои! Здравей, олтар на свещената женственост и мъжественост. Здравей портал на живота! Магичен жезъл и вълшебен инкубатор на живота, портал на великото божествено тайнство на Земята. Благодаря на утробата, от която съм дошла и която ще продължи живота. На семето, увековечаващо рода човешки! Благодаря ви, мои полови органи – място на святата среща на мъжкото и женското, на зачеването на човека и на любовта. Обгръщам ви с любов и благодарност и ви изпращам изцеляваща светлина.

Здравей, мое единствено тяло! Здравей, мое вярно тяло! Такова, каквото си, си моето тяло – вярно превозно средство на душата ми! Благодаря ти за всички симптоми-сигнали, че понякога губя равновесието и хармонията в живота. Благодаря ти, че онагледяваш думите на душата ми. Благодаря ти, че ме носиш през живота и понякога си по-мъдро от мен. Всъщност ти си мен, мое вярно тяло. Благодаря ти, че блокираш мускулите, за да ме защитаваш от малък, когато умът и поведението още не можеха да ме бранят. Благодаря ти, че не спираш да работиш денонощно, дори когато те забравям. Благодаря ти за примера как 50 трилиона клетки в теб функционират в пълно единство и хармония, без да си вредят, защото знаят, че ако навредят на друга клетка, вредят на целия организъм, т.е. и на себе си. Благодаря ти, мое тяло – мой верен учител и лечител. Обещавам да те слушам отговорно, да ти вярвам и да се грижа за теб с любов и благодарност. Пропускам през всяка твоя пора изцеляваща светлина и усещам как всичките ти клетки, любимо мое тяло, празнуват и танцуват българско хоро, благодарни, че те помня, че те чувам и те обичам всеки миг!

Източник и снимка: Madlen Algafari
Книгите на Мадлен Алгафари с автограф и отстъпки може да поръчате тук: madlenalgafari.com/books