„Днес постигането на всеобща любов не е красив лозунг, а жизнена необходимост. Не ви харесва думата „любов“? Изтъркана ли е вече? Тогава я заменете с взаимно участие, грижа един за друг.“
Веднъж говорих с Джейн Гудол, която 45 години изучава живота на шимпанзетата в Националния парк Гомбе Стрийм в Танзания. Почти две години е живяла с шимпанзетата, които са я приели в стадото си. Попитах я кое е основното чувство, което е изпитала през времето, прекарано с маймуните, които са я приели като своя в гората, където няма хора.
И тя отговори: „Между тях усещах любовта. Въпреки че през цялото време крещяха и изясняваха нещо помежду си, но всичко беше само за да пробудят любов. И започнах да разкривам същото в дърветата, в гората, в небето, в земята…“
Без да е сантиментална, пристигайки в африканската джунгла от градската джунгла, Джейн постепенно разкрива, че цялата природа е изпълнена с любов. И се оказва абсолютно права.
Любовта не се купува с пари
Тук обаче имаме огромен проблем. Любовта съществува в природата, но как да я постигнем между нас? И ако не любов, то поне добри отношения, без които човечеството просто не може да продължи да съществува. Не е възможно да те принудя да ме обичаш. Мога да платя и да купя всичко, но не и любов. За пари можем да получим вежливо отношение, почит, но любовта е абсолютно особено чувство, което заслужава да бъде отделено от всички останали човешки чувства.
Доброто отношение възниква между хората, когато се нуждаят един от друг и с общо съгласие се използват взаимно заради постигането на някакви цели. При това между тях може да възникне и взаимно доверие. Но ако на някой от тях му струва да плати повече или да даде по-голямо напълване и наслаждение, всяко доверие и преданост могат моментално да изчезнат. В живота има много такива примери. И това наше поведение в крайна сметка доведе до факта, че заставаме един срещу друг с ядрени бомби зад гърба си. А в космоса кръжат спътници, пълни с оръжия, готови да бъдат използвани при първа заповед. Дори не говоря за конвенционалните оръжия. Добавете към това международния тероризъм, локалните войни и престъпността и ще видите, че имаме всички основания сериозно да се тревожим за живота си.
Докато животът не е свършил
Картината обаче няма да изглежда толкова мрачна, ако разберем причините за появата й. Приближихме се до ръба на пропастта, за да се ужасим и да се отдалечим от него осъзнавайки, че нямаме друг избор, освен да променим отношенията си от омраза към любов. И това вече не е някакъв частен проблем, който може да бъде отхвърлен. Нито една страна, колкото богата и развита да е, не може да се справи нито с външните, нито с вътрешните проблеми, породени от омразата. Все по-нарастващата пропаст между богатите и бедните рано или късно ще доведе до това, че бедните ще излязат на улицата и ще започнат да мачкат богатите, като същевременно ще разрушат и самата държава. И няма значение колко пари и хранителни резерви имат в запас държавите. С липсата на ангажираност, която съществува между нас, имаме свят, в който половината просто умират от глад, а другата половина изхвърлят повече продукти, отколкото са необходими, за да нахранят първата половина. И те не могат да се споразумеят помежду си, защото не мислят един за друг.
Ето защо днес постигането на всеобща любов не е красив лозунг, а жизнена необходимост. Не ви харесва думата „любов“? Изтъркана ли е вече? Тогава я заменете с взаимно участие, грижа един за друг. Най-важното е, че просто сме задължени да стигнем до това, в противен случай животът на Земята ще свърши.
Седем милиарда чаши чай
Но ако това е общ закон за съществуване на човечеството, как да започнем да живеем според него? За да го направя, трябва да се чувствам свързан с целия свят. Не е нужно да познавам лицата на всички, но вътре в мен трябва да имам усещането, че сме заедно и се грижа за всеки като за себе си. Наливам си чаша чай и се тревожа, дали всички останали също имат. До такава степен, че ако другите нямат колкото искат, да не взема и за себе си. Като майка, която докато не нахрани детето си и не се убеди, че е сито, здраво и доволно, не може да се занимава със себе си. Тя просто не е в състояние да мисли за себе си, докато то има нужда от нещо. Нужно да се научим как да преминем от нашия пълен егоизъм към това противоположно състояние.
Колко много добро можем да направим заедно
Виждаме, че живеем в специална епоха. Никога досега в нашата история природата, всички вътрешни и външни условия не са изисквали от нас да се променим. Винаги вървяхме напред с нарастващия си егоизъм, разоравахме този свят и го приспособявахме към себе си. И сега, за първи път в историята, трябва да приспособим себе си, да си дадем глобално и интегрално възпитание, което ще ни научи да мислим един за друг и да бъдем „добри деца“, както в детската градина. Защото без това, нашата „градина“ вече не може да съществува.
Ако се обърнем към специалисти: социолози, психолози, те ще кажат, че трябва да започнем с малки групи. В тях да се провеждат разговори, обучения, съвместни мероприятия, за да видят хората колко е добре да бъдат заедно, колко печели човек, ако около него има грижовни хора. Колко много добро можем да направим заедно: да се отпуснем, да прекарваме приятно времето си, да се подкрепяме взаимно.
Благодарение на взаимното участие, на добрата връзка между нас, можем да се освободим от много проблеми и грижи. Ще изградим друга промишленост, не материално-техническа, а вътрешна, духовна. Точно както изградихме съвременния технологичен свят за сметка на егоизма, който ни тласкаше към външно развитие. Сега заемайки се с вътрешното развитие, ще изградим нов свят между нас – вътрешен. Там ще има нови технологии, всякакви иновации и всички ще бъдат в отношенията между нас. Ще видим, че в тези добри, мили отношения се открива цял свят, изпълнен с най-различни усещания. И за такъв контакт няма да ни трябват нито интернет, нито други линии за комуникация. Ще бъдем свързани на чувствено ниво. До такава степен, че ще започнем да се усещаме един друг както майка дете.
В резултат на това всеки ще стане всички! Всички чувствено ще се включат в него и той ще започне да усеща какво се случва в тях, а те какво се случва в него. Ще постигнем взаимно участие и обща, интегрална връзка. И ще можем да почувстваме това, за което говори Джейн Гудол и много други, че любовта е наистина всеобщ, световен закон, който съществува в природата. И всеки ще усети вътрешните си сили и всеобщата любов, която царува в природата.
Източник: laitman.bg
Снимка: youtube.com - Михаел Лайтман - България
