„Стресът ни отделя от единственото, което ни е нужно, за да накараме жизнения поток в нашето тяло да тече леко и безпрепятствено: мъдростта на сърцето.“
(Anxiety (1894), Edvard Munch)
Стрес
Стресът е определян като фактор номер едно за преждевременно остаряване и влошено здраве. Той е и основната причина за контракциите на енергията. Всички знаем, че определени видове стрес ни вредят, но малко от нас си дават реална сметка за вредите, които хроничният стрес нанася върху тялото, ума и духа ни. Едно е сигурно, почти никой от нас не може да разпознава множеството по-фини симптоми на стреса.
Те понякога са толкова добре замаскирани: тревожност, променливо настроение, нарушение на съня, главоболие, стомашни неразположения, загуба на апетит, понижено либидо, умора и летаргия, че направо не би ни хрумнало да ги свържем с истинската им причина. Освен това, повечето от нас са толкова привикнали да жонглират с всички задачи в напрегнатия съвременен живот, че не само не са наясно колко стресирани са всъщност, но дори и не допускат, че именно стресът е причината за липсата им на енергия. Стресът ни отделя от единственото, което ни е нужно, за да накараме жизнения поток в нашето тяло да тече леко и безпрепятствено: мъдростта на сърцето.
Ужасяващата истина е, че повечето хора са стресирани до краен предел и не знаят как да облекчат ефектите от стреса върху всеки един аспект от живота си - физическото здраве, взаимоотношенията, креативността и творческите умения или просто насладата от живота като цяло. За жалост тези хора чакат и не предприемат нищо, докато не започнат да изпитват огромна физическа болка, а някои не го правят дори тогава.
Не казвам, че няма полезен стрес. Има стрес, който е мотивиращ и подкрепящ, който ни кара да предприемаме позитивни действия по някакъв проект или неразрешен проблем в живота ни, или пък ни дава стимул да свършим нещо. Тук обаче аз нямам предвид подобни случаи. Това, което най-много ме тревожи, защото го виждам толкова често в работата с клиентите ми, са фините, скрити симптоми на хроничния стрес и начина, по който той се отразява на мисленето, чувствата и комуникацията ни с другите. Стресът блокира умението ни да създаваме, приветстваме и привличаме чудесни неща в живота си.
Когато сме стресирани, един често срещан модел на поведение е да насочим вниманието си към ума, за да намерим някакъв отдушник и да избягаме от чувството на дискомфорт. И наистина, на пръв поглед това би било добър подход, но в дългосрочен план стратегията е ужасна. Систематичното избягване на стреса ни прави невъзприемчиви към естествения ни човешки механизъм за справяне с него. Когато не обръщаме внимание на стреса, той се увеличава и пуска корени в тялото ни. Колкото повече го игнорираме, толкова по-страшен става той и толкова по-трудно се справяме с него. Само си представете разликата между изваждането на наскоро засадено семе в земята и изтръгването на цялата коренова система на стогодишно дърво. Очевидно е, че ще е по-лесно да извадим семето. Затова очистването от стреса трябва да се прави редовно, за да пречистваме вътрешния си свят. Добра идея е да започнем със скоро засадените семена и после да преминем към по-дълбоко ровене.
Един от най-явните примери за стрес, върху който не е работено, се наблюдава при хората, които сякаш не могат да стоят на едно място. Те или ровят в храната си, или крачат нагоре-надолу, или потропват с пръсти по всяка повърхност, която им попадне. И между другото, ако нещо от изброеното ви прозвучи познато, помнете, че това е хубаво! Не говоря така, за да ви разстройвам или защото съм враждебно настроен; казвам го, защото на всяко нещо, което предизвиква силна реакция у нас, си струва да се обърне внимание. Бързото отдръпване е защитен механизъм. Това е начинът на ума да каже: „Не ходи там, не задълбавай прекалено в това, защото откритието няма да ти хареса“.
Именно тук е моментът обаче и ние не трябва да отстъпваме, а да навлезем навътре и да открием какво в онзи човек, ситуация или поведение ни тревожи толкова. Накрая ще открием, че не ситуацията, човека или поведението е онова, което не харесваме, а значението, което му отдаваме.
Помнете, осъзнаването е първата стъпка в процеса на промяната. Колкото по-самоосъзнати ставаме, толкова повече възможности създаваме да избираме своите реакции. Можем да изберем да живеем живота си на автопилот, без контрол над реакциите си и без да разбираме какво или дори чии програми дърпат конците ни. Другата възможност е да решим да се освободим, за да живеем по-осъзнато и с по-тясна връзка със сърцето си. Тогава ние лесно и естествено инициираме позитивните промени, които искаме да се случат и които трябва да направим, за да заживеем истински и щастливо.
Това ми напомня за едно мое друго преживяване, във Флорида. Тогава за първи път посещавах курс по холотропно дишане (ребъртинг) заедно с приятелката ми. Ребъртинг е специфичен начин на дишане с цел освобождаване на потиснати емоции, стрес и застояла енергия в тялото. Крие Рецлър, признат английски специалист по холотропно дишане, го обяснява добре по следния начин: „Ребъртинг е лечителен процес, който ангажира ума, тялото и духа, за да се очистим от токсичните модели на живот и ни създава условия за нови, много по-удовлетворяващи ни цели и решения. Основната практика при ребъртинга е дихателна, а основната метафора е прераждането на личността чрез интегриране на потиснати преживявания.
Спомням си, че когато курсът започна, се чудех дали това ще ми подейства. Не вярвах. Тогава започнах да се фокусирам върху дишането си, което ме извади от мислите ми. След няколко минути с изненада установих, че ръцете ми са стиснати в юмрук, тялото ми се свива от болка, а от очите ми се стичат сълзи. След миг се свих като новородено и плачех. И всичко това от едно дишане! Беше изумително! Открих, че болката ми идва от потиснати емоции и енергия. В продължение на години в тялото ми се беше натрупвало напрежение, пласт върху пласт.
Най-важната част от този катарзис беше осъзнаването, че любовта е единственото важно нещо. Сякаш нищо друго нямаше значение, нищо, което някой беше казал или направил, нищо, за което мислех или се опитвах да мисля. Единственото нещо, което облекчаваше болното ми тяло, моя свят и мен самия, беше любовта, любовта и грижата, излъчвани от останалите участници в курса и приятелката ми. Това беше чистата истина: когато всичко е казано и направено, нищо друго няма значение освен любовта, любовта, която е достъпна чрез мъдростта на сърцето. Да, други неща също играят роля за това да се чувстваме удовлетворени, но както Робърт Хънтър пее: „Без любов мечтата никога няма да се сбъдне“. Това беше следващото от онези преживявания, променили живота ми.
Разберете, че когато сте под стрес, вие всъщност на някакво ниво сте вързани за него. То е като да държиш химикал в ръка - отнема енергия и усилия, но след време, ако продължите да го държите, няма да го забелязвате толкова и може би дори ще забравите за него, поне за малко. Същото е със стреса и напрежението. Някакво събитие се случва в живота ви, тялото ви се свива като защитен механизъм, но на някакво ниво то все още се държи за шока. А докато шокът е там, тялото ви не е отворено, енергията ви е ограничена, а сърцето ви не може да се свърже с вродената си мъдрост. Интересно е да отбележим, че животните инстинктивно се усамотяват след травматично изживяване и треперят, за да се освободят от шока. Изглежда, има много какво да научим от нашите приятели, животните.
Избрано от: „Мъдростта на сърцето“, Ръсел Фейнголд, изд. AMG-Publishing
Картина: Anxiety (1894), Edvard Munch, commons.wikimedia.org
