„Една интересна усмивка има гордостта. Тя не приобщава към себе си, а изразява едно снизходително поглеждане надолу с полуотпуснати мигли и леко извиване на устните.“
~ Георги ТОМАЛЕВСКИ, „Слънце след буря“ (Изд. Житно зърно).
Усмивката
Ако при смеха, мускулите на лицето са отпуснати и тяхната контракция или разтегляне става бавно, с други думи, ако усмивката се оформя бавно, а не проблясва отведнъж, тя ни показва флегматичен характер, болезнени симптоми, човек без инициативи и с известна потиснатост. Когато усмивката блясва отведнъж и просиява на лицето в миг, показва добро здраве, добро разположение и енергия. Жените, които се смеят така, са по-леконравни, но не зли. У злия човек усмивката не се явява лесно.
Една интересна усмивка има гордостта. Тя не е много сърдечна, а още по-малко заразителна усмивка. Тя не приобщава към себе си, а изразява едно снизходително поглеждане надолу с полуотпуснати мигли и леко извиване на устните. В повечето случаи това е доста приятна усмивка, рядка даже, откриваща един особен чар, но тя рядко се споделя от другите, а напротив, оставя едно недоумение и конфузия. Гордостта е порок, макар и един от най-благородните пороци, но не може да се отрече, че рядката усмивка на гордостта, която трепти върху лицето на един интелигентен човек, има един своеобразен чар.
Няма душевно състояние, на което да не отговаря една съответна усмивка. Усмивка има и жестокостта. Не са редки случаите, когато усмивката по човешкото лице извиква истински ужас. Понякога един неописуем израз на страдание граничи с една усмивка, която е много по-страшна, защото най-голямото страдание само взима такъв израз.
Известна нервна деятелност у човека предизвиква често контракции в мускулите на лицето, които на пръв поглед не отговарят на душевното състояние. Ние не можем да наречем смях или усмивка тая трагическа смесица, която представлява усмивката върху човешкото лице в момент на силно разочарование, на измамено очакване, усмивката, която тъжно се откроява на лицето, когато видим в най-неочаквано състояние оня, на когото безусловно сме вярвали.
Понякога ние срещаме усмивката на конфузията. Всеки може да си спомни случаите, когато някой човек се усмихва, защото с тая усмивка иска да запълни един сконфузен вид. Например, когато някой човек се препъне и падне на улицата, той се усмихва, за да замаскира смущението си. Ония, които го гледат, се засмиват по друга причина. Те са под хумористичното впечатление на внезапния контраст, но защо се смее пострадалият ? Какво изразява неговата усмивка? Не крие ли тя в себе си един вик към съчувствие или едно примирено признание, че и най-гордият човек може да бъде спънат от едно нищожно камъче?
Усмивката е миг, проблясък от живия трепет на едно лице и тя говори в тоя миг много повече, отколкото тия, които биха се опитали да я уяснят. Мнозина се чудят, какво съставя високата цена на оная картина от Лувърския музей, наречена Джоконда. Това е, разбира се, усмивката, изразена в един едва уловим трепет на устните, която крие в себе си толкова загадъчност, че едва ли би се намерил словесен израз за нейното тълкувание. Тя крие една неразрешена загадка.
Да се смее може всеки, но да се усмихва може само един изтънчен индивид. Усмивката е отразен върху лицето един далечен трепет в душата на човека и, нека признаем, тя е свойствена повече на вената, отколкото на мъжа. Жените повече знаят да се усмихват. Ние не говорим за оная преправена усмивка, с която се кокетира, а за усмивката, която трепти на лицето като мимолетно прорязана бразда върху гладката повърхност на тихо езеро.
На какво се дължи това, че по-голямата част от мъжете се смеят, а по-голяма част от жените се усмихват? Отговорът е в това, че природата на мъжа е по-открита, по-семпла в някои отношения и по-центробежна. Психичното отправление на мъжа е от центъра към периферията. Той е инструмент на активността. Жената е по-усложнен психологичен модел. Тя по-рядко излиза навън и посоката на нейния жизнен път е от периферията към центъра. Жената се усмихва, когато гледа на заобикалящата я действителност, защото тя я преживява в себе си, а мъжът се проектира навън в нея. Когато видите мъж да се усмихва с проницателен израз, той е една непременно сложна и углъбена натура.
Усмивката е най-нежната и неуловима загадка на едно лице. Тя се тълкува трудно. Едно дръзновение е да се проникне в другата душа чрез проблясъка на една усмивка.
Из: „Слънце след буря“ (Есета), Георги Томалевски, изд. „Житно зърно“, 1946 г.
Снимка: Георги Томалевски (1897-1988)
