„Всичко започва, когато умът ни успее да ни убеди, че ние не знаем дали нещо ще се получи (ето защо е по-добре да не опитваме) или ни накара да вярваме, че е невъзможно да станем такива, каквито искаме да сме.“
(Not to Be Reproduced (1937) René Magritte)
Защо не живеем истински?
И така, какво ни спира да излезем от ума си и да черпим от безграничната мъдрост на сърцето си? Много често причината е страхът, страхът от това да бъдем себе си, страхът да не ни видят, страхът от провал. Този страх идва от нашите ограничаващи убеждения, негативен вътрешен глас и прекалено силни емоции, които ни пречат да се изразяваме свободно такива, каквито сме. Всичко започва, когато умът ни успее да ни убеди, че ние не знаем дали нещо ще се получи (ето защо е по-добре да не опитваме) или ни накара да вярваме, че е невъзможно да станем такива, каквито искаме да сме. Друг път се случва нещо, ситуация или обстоятелство, което веднага провокира поява на негативна емоционална реакция. Страх, тъга, притеснение или гняв - всяка една от тези мощни, парализиращи емоции кара сърцето ви да бие лудо и не ви позволява да направите онова, което наистина искате със сърцето си.
И така, вместо да живеете щастливо своя истински живот, вие продължавате да гоните опашката си като куче, позволявайки на своя неспокоен ум и емоции да всяват страх в сърцето ви. По този начин слагате бариери пред мъдростта, която така упорито се опитва да си намери път към вас. Резултатът е, че се оказвате притиснати в един изнервен или неудовлетворителен живот и взимате прибързани решения, основани на ограниченията на ума, убежденията и емоциите си.
Забелязвали ли сте онези хора, които вечно са в движение и са на върха? Те със сигурност не живеят от мъдростта на сърцето. Реалността на тези хора е по-скоро изкуствено направлявана от мислите в ума им и интензивните им емоции. Толкова са откъснати от сърцата си, че компенсират това, като задоволяват всяка своя моментна потребност. Такива хора може и да изглеждат доволни, но това е само външно. Необходимостта да удовлетворяваме себе си по подобен начин е предизвикана от вътрешната ни потребност да доказваме нещо или да се представяме добре. Умът е поставен в дадена ситуация и той си казва: „Не сме достатъчно добри. Трябва да докажем нещо. Хайде да го направим!“ Тогава от органите се изстрелва енергия на име адреналин и настъпва адреналинова треска. Това води до желания ефект човекът да се почувства отлично, но само временно. Накрая подобна неефективна стратегия на живот води до преизтощение, нещастие и неудовлетвореност.
Този стресиращ начин на живот само ви разсейва от мъдростта на сърцето и къса нишката между вас и истинската ви същност. Той ви лишава от талантите, които можете да предложите на света. Започвате да правите нещо единствено заради целта да го приключите, вместо да го вършите, за да споделите талантите си със света и да разберете какво ви прави щастливи. Ако постоянно работите и си поставяте все повече и повече задачи, ще ви бъде трудно да различите дали го правите от вдъхновение и със страст, или просто сте заредени с адреналин.
Дори когато решаваме да променим живота си, ние пак използваме този стресиращ подход. Затрупваме се с какво ли не, за да започнем желаната промяна - книги, програми, семинари, диети, упражнения, а накрая се оказва, че трябва да работим повече, за да можем да си позволим всичко това. За щастие целта на моята книга не е да ви накара да работите до изтощение или да преобърне живота ви с краката нагоре, за да внесе желаната промяна. Не става дума за това да придобиете нещо или да „намерите“ себе си. Тя ще ви помогне да осъзнаете истината. Вие вече сте онова, което търсите. Просто сте го забравили.
Когато сте свързани с вътрешния си глас и между сърцето и ума ви цари хармония, енергията ви тече нормално. Не е необходимо да се напрягате, за да доказвате нещо на света. Вместо това ще внесете в живота си яснота, ще положите основите на нова връзка с останалите хора и ще изпитате дълбоко чувство на удовлетворение, защото ще живеете истински и ще следвате пътя, който избира душата ви.
Когато привикнем към това да се отклоняваме от пътя по начините, които току-що описах, ние изграждаме масивни бариери пред способността си да се свързваме с мъдростта на сърцето. Просто не се разкриваме пред себе си и пред другите хора. Резултатът е ужасното чувство на неудовлетвореност, разочарование, незавършеност и измама.
Аз живеех точно така преди момента на осъзнаване... Създавах своята реалност според това, което мислех, и се фокусирах върху външни източници на удовлетворение. Творях живота си отвън навътре, ако мога да го обясня така. Способността ми да изразявам свободно себе си бе много затруднена. Прекарвах дълги часове в размисли, слушайки ума си, който ми казваше какво да правя и ми изтъкваше илюзорни причини, вместо да правя нещата, които душата ми желае. Не беше нужно да пропътувам хиляди километри, за да открия, че мога да спра болката и страданието, които този начин на живот ми беше причинил. Вие също не е нужно да го правите. Можете да се освободите от ограниченията, които ви спират да живеете от сърцето си, и да следвате истинската си същност от мястото, на което се намирате в момента.
Избрано от: „Мъдростта на сърцето“, Ръсел Фейнголд, изд. AMG-Publishing
Картина: Not to Be Reproduced (1937) René Magritte