„Властването на страха е най-успешният метод за постигане на политико-икономически цели с недемократични средства.“
Общественият страх днес е наш неизменен спътник. Той е естествено явление пред непознатото, но и оръжие за масова манипулация. Неведнъж е бил умишлено разпалван, но след началото на ковид пандемията той стана всепроникващ. Оказва влияние върху начина, по който се държим един с друг; определя решенията ни; доминира живота ни. Дали обаче анормалното социално развитие е симптом на масова заблуда, за което има много признаци, или е следствие и намерение на политико-икономическо-идеологически план?
Дългогодишния председател на Германското дружество за аналитична психотерапия и дълбинна психология д-р Ханс-Йоахим Маац ни води зад фасадата на здравната диктатура. В книгата си „Общество на страха“ (Изд. „Изток-Запад“) той прави дисекция на политическото и медийното представяне на страха, анализира какво стои в основата на действителните ни страхове и как те определят нашето поведение. И не на последно място: посочва пътя към свободния, определен от самите нас и лишен от страх живот.
(People Strolling on the Beach by Vincent van Gogh)
Общество на страха (фрагменти)
Властването на страха е най-успешният метод за постигане на политико-икономически цели с недемократични средства. Страховете стесняват перспективата и обезсилват свободното възприятие, като правят жертвите си податливи на мерките на здравната диктатура. В тази книга се опитвам да опиша и анализирам катастрофалното взаимодействие между властването на страха и масовата хипнотична готовност за подчинение.
Самоотчуждаването на по-голямата част от децата, продължило десетилетия наред, създаде послушание, върху което планът за режим на страх можеше да бъде надеждно построен. Авторитарните форми на власт винаги са необходими и желани от травмираните в ранна възраст хора, които могат да изградят живота си само в зависимост.
От политическа гледна точка ранното самоотчуждаване е функционално, защото ранната травматизация осигурява нарцистично-елитарно потомство и най-вече последователи, които могат да бъдат използвани за всякакви деяния и безобразия. Отново ще цитирам Михаел Хютер, този път от неговата позицията като компетентен историк: „Всички тоталитарни системи в Европа – националсоциализмът, сталинизмът, италианският фашизъм, диктатурата на Франко в Испания и т.н. – всички те са станали възможни не благодарение на управляващите, не на лидерите и командирите, а без изключение и винаги и навсякъде благодарение на толериращото или мълчаливо мнозинство! От доносниците, но и от потиснатите и уплашените. От тези, които се притесняват за своите притежания. В крайна сметка почти всички губят всичко: имущество, чест и човешко достойнство.
От: „Общество на страха“, Ханс-Йоахим Маац, превод от немски Мартин Петрушев, изд. „Изток- Запад“, 2022 г.
Картина: People Strolling on the Beach by Vincent van Gogh; chinaoilpaintinggallery
