„Градинарят трябва да се грижи за градината. Кое е нашата градина? Нашата градина са тялото, възприятията, други мисловни формации и съзнанието ни.“
(1926 ~ 2022)
♥ Да се грижим за себе си
Нашата практика е да присъстваме напълно тук и сега. Като присъстваме с цялото си внимание и съзнание в настоящия момент, ние сме в контакт с чудесата на живота и така те могат да ни хранят, да ни лекуват и да ни трансформират. Присъствайки, ние успяваме да разпознаем страданието и знаем как да го прегърнем и да го преобразуваме в подхранващи елементи. Как може да присъстваме напълно, ако не се грижим за себе си?
~ Да се грижим за нашата територия
За да работите в градината, трябва да бъдете в нея. Присъствайки в градината, имате възможност да се грижите за различните цветя, дървета и зеленчуци, а градината ще може да ви храни и да прави живота ви по-красив. Ако нещо се счупи, изсъхне или изгние, можем да му помогнем да се трансформира и да се превърне в компост, който ще храни дърветата и цветята. Градинарят трябва да се грижи за градината. Кое е нашата градина? Нашата градина са тялото, възприятията, други мисловни формации и съзнанието ни.
Нужно е да бъдем в пълно присъствие на вниманието и съзнанието за себе си. Представете си страна без правителство, цар, царица или президент. Няма кой да се грижи за страната. Всяка страна се нуждае от единно управление в една или друга форма. Същото се отнася и за нас самите. Необходимо е да присъстваме в нашата територия, да се грижим за нея, защото е много голяма. Трябва да бъдем цар или царица и да управляваме нашата територия. Необходимо е да знаем кое е ценно и красиво, за да можем да го пазим. От друга страна, трябва да знаем кои неща не са толкова красиви, за да ги коригираме или трансформираме. Нужно е да бъдем добър цар или царица и да не бягаме от нашата страна. Има обаче хора, които не искат да бъдат царе, а искат само да избягат от тази работа, защото смятат, че това е много уморително!
Ние бягаме, като гледаме телевизия, стоим с часове в интернет, слушаме музика, ходим по партита. Не искаме да се върнем в своята родина. Ние сме царе или царици, които не поемат отговорността. Необходимо е да осъзнаваме своята отговорност, да признаем, че наш дълг е да бъдем суверени, да се върнем в нашата територия и да се грижим за нея.
Можем да научим най-добрите начини да се грижим за нашата територия. Но за да практикуваме осъзнатост, трябва да знаем как да го правим.
~ Създаване на щастие
Възможно е да създадете радост и щастие веднага. Използвайки вашето дишане, вашето ходене, вашето внимание, вие произвеждате щастие. Можете да помогнете за създаването на щастие и в човека срещу вас.
Методът е много прост. Постигнем ли присъствие на вниманието и съзнанието, ние сме в състояние да видим колко много условия за щастие има в нашето тяло и навсякъде около нас. Това разпознаване е плод на практикуването на осъзнатост и внимание и в резултат – на постигането на пълно присъствие; ние сме способни да видим условията за щастие, които са пред нас. Погледът ни е ясен, чуваме песента на птиците, тялото ни е все още подвижно и живо; не е вдървено като тялото на умрелия човек. Когато практикувам осъзнатите движения – поредица от десет упражнения, които изпълняваме всекидневно в Plum Village, – казвам: „О! Още съм жив. Вдигам ръцете си към небето. Чувствам се много щастлив“.
В това няма нищо мрачно или плашещо. Ние просто осъзнаваме: „А, все още имам ръце и не съм вкочанен/а като дъска. Още не е дошъл моментът да бъда кремиран/а“. Когато осъзнаваме по този начин условията за щастие и си даваме сметка, че ръцете и краката ни са силни и че ушите ни още чуват, ние се убеждаваме, че имаме предостатъчно условия да бъдем щастливи. Необходимо е просто да присъстваме пълноценно в настоящия момент, за да им се радваме. Това е един от методите за пораждане на щастие.
Друг метод е да сравним настоящото си положение с по-трудни ситуации, в които, за щастие, не се намираме. В живота на всеки има трудни периоди, изпълнени с предизвикателства. Това може да е злополука, сериозна болест или смъртта на любим човек. На някои, които са страдали като деца, им е много трудно да открият щастието. Във всеки остават отпечатъците от подобни преживявания. Но ако в този момент сравним тези отпечатъци с настоящия момент, ще видим съвсем ясно как щастието възниква веднага. Склонни сме да приемаме за нещо гарантирано много от причините за щастието в нашия живот. Не си даваме сметка, не виждаме колко безценни са условията за щастие, които са ни дарени в този момент и които може би не са били винаги преди (или няма да бъдат вечно в бъдеще). Затова вторият метод за пораждане на щастие е възкресяването в паметта на вече преживяно в миналото страдание и сравняването му с условията за щастие, които присъстват сега в нашия живот. По този начин щастието засиява и можете да го видите по-ясно. Това е изкуство. То няма нищо общо с изкарването на повърхността на минали страдания и потопяването в тях.
От: „Покой на ума. Постигане на пълно присъствие тук и сега“, Тик Нят Хан, изд. „Сиела“, 2014 г.
Снимка: Thich Nhat Hanh (1926-2022); thichnhathanhfoundation.org
