„Масовите забавления, масовата култура, че дори и високата култура, биват ли възприемани пасивно и по външни причини, са всъщност умствени паразити.“
(Young Peasant, 1918-1919, by Amedeo Modigliani)
Прахосването на свободното време
Въпреки че, както се убедихме, хората най-често копнеят да напуснат работното място и да се приберат у дома, решени да оползотворят заслуженото с труд свободно време, твърде често те нямат идея какво да правят там. По ирония по-лесно е да се изпита наслада по време на работа, тъй като и за нея, както за потоковите дейности, са присъщи цели, обратна информация, правила и предизвикателства, предразполагащи човек да се отдаде на онова, което върши, да се концентрира и да се потопи изцяло в него. Свободното време, от друга страна, не е структурирано и затова са нужни доста повече усилия, за да се извлече от него наслада. Изискващите развити умения хобита, навиците, при които има определени цели и граници, личните интереси и особено вътрешната дисциплина спомагат за превръщането на свободното време в онова, което то трябва да бъде – шанс за възстановяване. Но като цяло хората са удивително неспособни да се възползват от възможностите за извличане на наслада от свободното време. Преди повече от шейсет години големият американски социолог Робърт Парк отбелязал: „Неразумното използване на свободното време, подозирам, нанася най-големите загуби на американския живот“.
Огромната индустрия, създадена в рамките на последните няколко поколения, има за цел да запълва свободното време с носещи наслада преживявания. Въпреки това, вместо да използваме физическите и умствените си ресурси, за да преживяваме поток, повечето от нас отделят много часове всяка седмица, за да гледат как известни спортисти играят на огромни стадиони. Вместо да композираме музика, слушаме платинени записи, създавани от музиканти милионери. Вместо да творим изкуство, се възхищаваме на картини, които се продават за космически суми на търгове. Не поемаме рискове в името на убежденията си, а всекидневно гледаме актьори, които се преструват, че преживяват приключения, мнимо увлечени в измамно действие.
Това косвено участие е способно да прикрие, поне временно, празнината от пропиляното време. Но то е много блед заместител на вниманието, вложено в истински предизвикателства. Потоковото преживяване, породено от използването на умения, води до израстване; пасивното забавление не води доникъде. Всяка година ние съвкупно прахосваме енергия, равняваща се на милиони години човешко съзнание. Тази енергия, която би могла да бъде използвана за постигането на комплексни цели и за израстване, бива пропиляна за стимулация, която само имитира реалността. Масовите забавления, масовата култура, че дори и високата култура, биват ли възприемани пасивно и по външни причини – каквото е желанието за повишаване на собствения статус, – са всъщност умствени паразити. Те поглъщат психична енергия, без да увеличават кой знае колко силата на Аза в замяна. Те ни изчерпват, задълбочават обезсърчеността ни.
Ако човек не поеме контрола над тях, и работата, и свободното време ще му носят разочарование. Повечето професии и много от развлеченията за запълване на свободното време – особено онези, в чиято основа е пасивното консумиране на бълваното от масмедиите съдържание – не са замислени да ни правят щастливи и силни. Тяхната цел е да осигурят пари за другиго. И ако позволим, те могат да лишат живота ни от самата му същина. Но като всичко друго, работата и свободното време могат да бъдат приспособени към потребностите ни. У хората, които се научат да се наслаждават на работата си и да не пилеят свободното си време, се заражда чувството, че животът им е станал във всяко отношение много по-съдържателен. „Бъдещето – писал е Ч. К. Брайтбил – ще принадлежи не само на образования, но и на онзи, който е научен да използва свободното си време умно.“
Избрано от: „Поток. Психология на оптималното преживяване“, Михай Чиксентмихай, ИК „Хермес“, 2014 г.
Картина: Young Peasant, 1918-1919, by Amedeo Modigliani; chinaoilpaintinggallery
