♥ Безпокойството е подходящо оправдание за някои форми на самопогубващо поведение

~ Анализ на безпокойството 

Няма нужда да се безпокоите. Никаква нужда. От този миг до края на живота си можете да изпитвате безпокойство за бъдещето, но и най-голямото ви безпокойство не е в състояние нищо да промени. Помнете, че по определение безпокойството води до демобилизация в настоящето, като резултат от събития, които ще се случат или няма да се случат в бъдеще. Внимавайте да не смесите безпокойството с плановете за бъдещето. Ако градите планове и с дейността си в настоящия момент осигурявате по-ефективно бъдеще, това не е безпокойство. Безпокойство е само тогава, когато по някакъв начин сте демобилизиран в настоящето по повод на бъдещо   събитие.

Така, както поражда чувство на вина, обществото насърчава и безпокойството. Отново всичко започва с приравняването на безпокойството и грижовността. Посланието е, че ако ви е грижа за някого, то непременно се безпокоите за него. Човек често чува думите: „Разбира се, че се тревожа. Това е естествено, когато те е грижа за някого.“ или „Не мога да не се безпокоя, тъй като те обичам.“ Следователно вие доказвате обичта си, като изпитвате подходящо количество безпокойство в подходящ  момент.

Безпокойството е белег на съвременната западна култура. Почти всички хора прекарват огромен брой настоящи моменти в безпокойство за бъдещето. И то за нищо. Нито един момент на безпокойство няма да поправи нещата. Безпокойството всъщност ще стане причина да бъдете по-неефективен в настоящето. Освен това то няма нищо общо с обичта, предполагаща взаимоотношения, при които всеки има право да бъде такъв, какъвто си избере, без никакви необходими условия, наложени от другия… Това е едно слабо място, което трябва да се преодолее, тъй като вие пилеете ценните си настоящи моменти в поведение,  което не ви носи никаква положителна печалба.

Голяма част от безпокойствата ви засяга неща, които са извън вашия контрол. Можете да се безпокоите колкото искате за войната или за икономиката, или за възможно заболяване, но безпокойството не ви носи нито мир, нито охолство, нито здраве. Като индивид вие почти нямате контрол над тези неща. Освен това катастрофата, за която се тревожите, често се оказва съвсем не така ужасна, както сте си я представяли.

~ Психологичните „печалби“ от избора на безпокойство 

– Безпокойството е дейност в настоящия момент. Като прекарвате сегашния си  живот в бездействие по повод на бъдещ момент от живота си, вие можете да избягате от своето „сега“ и от всичко в него, което ви заплашва. Например, лятото на 1974 г. прекарах в Карамюрсел, Турция, като преподавах и пишех книга по психотерапия. Седемгодишната ми дъщеря заедно с майка си бяха в САЩ. Макар че обичам да пиша, смятам, че това е безкрайно самотно и трудно занимание, изискващо голяма самодисциплина. Сядам пред пишещата машина, листът в нея е сложен, полетата са определени и изведнъж мислите ме отнасят към малката Трейси Лин. Ами ако кара велосипед по улицата и не внимава? Надявам се, че има кой да я наблюдава в басейна, тъй като тя не е много внимателна. Докато усетя, изминал е цял час, който съм прекарал в безпокойство. Това, разбира се, беше напразно. Но дали  наистина е така? Дотогава, докато мога да използвам настоящите си моменти, за да се  безпокоя,   не е  необходимо да се боря с трудността при писането. Чудесна печалба, наистина.

– Използвате ли безпокойството си като причина за бездействие, вие отбягвате необходимостта да поемате рискове. Как бихте могли да действате, ако сте завладян от безпокойство в настоящия момент? „Нищо не мога да захвана, толкова съм обезпокоен/а за...“ Това е често срещано оплакване, а печалбата от него ви позволява да стоите със скръстени ръце и да се изплъзвате от необходимостта да поемате риска да действате.

– Като се безпокоите, можете да си прикачите етикета грижовен човек.  Безпокойството показва, че сте добър родител, съпруг/а или каквото и да е друго. Нелоша печалба, на която обаче липсва логична, здрава мисъл.

– Безпокойството е подходящо оправдание за някои форми на самопогубващо поведение. Ако сте с наднормено тегло, вие несъмнено ядете повече, когато сте обезпокоен, и следователно имате основателна причина да поддържате поведението на безпокойство. Когато сте в ситуации, предразполагащи към безпокойство, вие също пушите повече и можете да използвате безпокойството си като довод срещу отказването от тютюнопушенето. Същата система от невротични награди е в сила и в други сфери, включващи брака, парите, здравето и така нататък. Безпокойството ви помага да избегнете промяната. По-лесно е да се безпокоите за болките, които чувствате в гърдите си, отколкото да поемете риска да научите истината и след това да ви се наложи да бъдете откровен пред себе си.

– Безпокойството ви пречи да живеете. Човек, който непрекъснато се безпокои, стои и само мисли, докато активният човек действа и извършва различни неща. Безпокойството е хитър начин, който ви позволява да продължите да бездействате. Очевидно да се безпокоите е по-лесно – макар и не така благодарно, – отколкото да бъдете  активен и ангажиран човек. Безпокойството може да доведе до язва, хипертония, мускулни спазми, главоболие, болки в гърба и други подобни. Макар тези страдания да не  приличат на печалби, те водят до значително внимание от страна на хората и   оправдават голяма част от самосъжалението, тъй като някои хора предпочитат да бъдат съжалявани вместо пълноценни.

След като сте разбрали психичните механизми, на които се основава безпокойството ви, започнете да разработвате някои стратегии, за да се избавите от това свое слабо място. Най-ефикасното оръжие срещу безпокойството е собственото ви твърдо решение да прогоните тази форма на невротично поведение от живота си.

Избрано от: „Вашите слаби места“, Уейн Дайър, изд. „Кибеа“, 2011 г.
Картина: Anxiety - DALL-E