„Колкото мъжете се опитват да избягат от емоционалните сблъсъци, толкова жените са принудени да ги търсят на всяка цена.“
(Monsieur et Madame Edouard Manet, 1868-1869, by Edgar Degas)
Мъжете: слабият пол
Половите различия в емоционалния живот се оказват скритата причина за провалените бракове. Да вземем например следното откритие: дори след тридесет и пет години брак все още има разлика между мъжете и жените в отношението им към емоционалното общуване. Като цяло жените нямат нищо против да се впускат в болезнени семейни спорове - за разлика от мъжете. До това заключение достига Робърт Левинсън от Калифорнийския университет в Бъркли, след като провежда изследване сред 151 двойки с дълъг брачен живот. Левинсън открива, че за съпрузите винаги е неприятно, та дори и плашещо, да се вълнуват по време на семеен спор, докато за съпругите им това изобщо не е така. (Robert Levenson et al., „The Influence of Age and Gender on Affect. Physiology, and Their Interrelations: A Study of Long-term .Marriages”, Journal of Personality and Social Psychology 67, 1994.).
Съпрузите са склонни да изпаднат в плен на затлачването при много по-слаби отрицателни емоции в сравнение със съпругите си; много повече мъже, отколкото жени, реагират на критиките на партньора си със затлачване. След като изпаднат в такова състояние, мъжете секретират повече адреналин в кръвообращението си, при това при по-ниски нива на отрицателно вълнение, в сравнение с жените. Физиологичното възстановяване при тях също отнема повече време. Това вероятно означава, че стоическото, мъжкарско поведение може би представлява защитен механизъм срещу емоционалното претоварване.
Причината мъжете по-често да прибягват до изолация според Готман е желанието им да се предпазят от затлачване; изследванията сочат, че стигне ли се веднъж до такава изолация, пулсът се забавя с около десет удара в минута и така носи субективно чувство за облекчение. Но - ето нещо парадоксално - щом мъжът се откъсне от спора, пулсът на съпругата му се ускорява до нива, които сигнализират силен дистрес. Това лимбично танго, при което всеки от участниците търси утеха в противоположни на другия маневри, води до съвсем различно отношение към емоционалните сблъсъци: мъжете се опитват да избягат от тях толкова, колкото жените са принудени да ги търсят на всяка цена.
Докато при мъжете има по-голяма вероятност от изолация, жените на свой ред са по-склонни да критикуват съпрузите си. Тази асиметрия е плод на възгледа на жените, че тъкмо на тях се пада ролята на емоционален диспечер. Докато те се опитват да повдигнат и разрешат разногласията и оплакванията в семейството, техните съпрузи се притесняват от необходимостта да влязат в спор, който почти със сигурност ще се разпали до неудържим скандал. Щом съпругата види първите признаци на изолация, тя качва децибелите и изостря изказа си, преминавайки към лична критика. Реакцията обикновено е още по-плътна изолация, и жената започва да чувства все по-силен гняв. Това на свой ред води до нотки на презрение, които да подчертаят допълнително причината за недоволството. Така съпругът се оказва обект и на критика, и на презрение, и започва да се насочва към позицията на невинна жертва, възмутена от несправедливо отношение - а това води до все по-лесно затлачване. За да се защити от подобна крайност, той започва да се отбранява с думи или да се изолира още по-плътно. Да не забравяме обаче, че когато мъжете се изолират, жените направо се вбесяват. Така цикълът на семейните скандали се превръща в порочен кръг и лесно може да излезе извън контрол.
От: „Емоционалната интелигентност“, Даниъл Голман, превод от английски Елена Филипова, изд. „Изток-Запад“, 2011 г.
Картина: Monsieur et Madame Edouard Manet, 1868-1869, by Edgar Degas; chinaoilpaintinggallery
