„Хората не спират да се надяват, че промяната на външните условия на живот ще подобри съществуването им.“ ~ Михай ЧИКСЕНТМИХАЙ
(1934 ~ 2021)
Насладата и качеството на живота
Две са основните стратегии, които можем да възприемем, за да подобрим качеството на живота си. Първата е да се опитаме да променим външните условия, за да ги нагодим към своите цели. Втората е да променим възприятието си за външните условия. Чувството за сигурност например е важен компонент на щастието. Можем да се почувстваме по-сигурни, като си купим оръжие, поставим надеждна ключалка на външната врата, преселим се в по-безопасен квартал или по някакъв начин спомогнем общността ни да стане по-отговорна към спазването на обществения ред. При всички тези подходи целта е да се адаптират условията на средата към личните цели. Другият начин да се почувстваме по-сигурни е да преразгледаме понятието си за сигурност. Ако човек не търси съвършена безопасност, признава неизбежността на някои рискове и успява да се радва на този твърде непредсказуем свят, вероятността чувството на несигурност да помрачи щастието му ще е по-малка.
Никоя от тези стратегии не е ефективна, когато се използва самостоятелно. Промяната на външните условия може привидно да даде резултат в началото, но без контрол на съзнанието старите страхове и желания скоро ще се завърнат, възраждайки предишните тревоги. Човек не може да постигне чувството за съвършена вътрешна сигурност дори ако си купи някой от Карибските острови и го обгради с въоръжена охрана и бойни кучета.
Митът за цар Мидас е добра илюстрация за идеята, че контролът на външните условия не подобрява непременно съществуването. Подобно на повечето хора цар Мидас бил убеден, че ако стане несметно богат, щастието ще му е в кърпа вързано. Затова след сериозни преговори той се споразумял с боговете да изпълнят желанието му всичко, до което се докосне, да се превръща в злато. Цар Мидас смятал, че е сключил възможно най-добрата сделка. Какво вече можело да му попречи да стане най-богатият и следователно най-щастливият човек в света. Но знаем края на тази история: Мидас скоро започнал да се разкайва за споразумението си, защото храната и виното се превръщали в злато още щом докоснели небцето му и той умрял, заобиколен от златни чинии и чаши.
Тази стара притча е все още актуална след толкова много векове. Чакалните пред психиатричните кабинети са пълни с преуспели пациенти, които, преваляйки четирийсет или петдесет години, внезапно са осъзнали, че пищният дом в покрайнините, скъпите автомобили и дори образованието в университет от Бръшляновата лига не са достатъчни, за да си осигурят душевен покой. И все пак хората не спират да се надяват, че промяната на външните условия на живот е решение. Само да можеха да печелят повече пари, да бъдат в по-добра физическа форма или да имат по-разбран партньор, те биха постигнали щастието. Макар да признаваме, че материалният успех може и да не ни донесе щастие, ние се впускаме в безкрайна борба за постигане на външни цели с надеждата те да подобрят живота ни.
Богатството, общественото положение и властта са в нашата култура твърде притегателни символи на щастието. Склонни сме да приемаме, че животът на богатите, известните и добре изглеждащите е удовлетворяващ, дори фактите да сочат обратното. Приемаме също, че ако ни се удаде да се сдобием с някои от тези символи, бихме били много по-щастливи.
Ако действително успеем да станем по-богати или по-влиятелни, убедени сме, че животът ни като цяло се е подобрил поне за известно време. Но символите могат да бъдат измамни: те са способни да отвлекат вниманието встрани от истината, която би трябвало да изразяват. А истината е, че качеството на живот не зависи пряко от мнението на другите за нас или от притежанията ни. По-важна е ролята на отношението ни към самите себе си и към онова, което ни се случва. За да подобри живота си, човек трябва да подобри качеството на преживяванията си.
Това не означава, че парите, добрата физическа форма и известността нямат отношение към щастието. Те могат да бъдат истинска благодат, но единствено ако ни помагат да се чувстваме по-добре. Иначе са в най-добрия случай неутрални, а в най-лошия – пречка пред удовлетворяващия живот. Изследванията върху щастието и удовлетворението от живота свидетелстват, че в най-общ план съществува умерена корелация между благосъстоянието и благополучието. Хората в по-заможните и по-развити в икономическо отношение държави (сред които и САЩ) обикновено се определят като по-щастливи, отколкото хората в по-бедните страни. Според изследванията на Ед Дийнър, учен от Илинойския университет, много богатите хора твърдят, че се чувстват щастливи в 77% от времето си, докато средно заможните твърдят, че са щастливи само в 62% от времето си. Тази разлика, макар и статистически значима, не е много голяма, особено като се има предвид, че групата на „много богатите“ се състои от някои от 400-те най-богати американци. Интересно е също да се отбележи, че нито един от участниците в проучването на Дийнър не е бил убеден, че парите сами по себе си гарантират щастието. Мнозинството от тях обаче били съгласни с твърдението, че „парите могат да увеличат или намалят щастието, в зависимост от това как се използват“. В едно по-ранно проучване Норман Брадбърн установил, че участниците в групата с най-високи доходи споменавали, че са щастливи, с около 25% по-често от тези в групата с най-ниски доходи. И тук разликата е налице, но отново не е много голяма. Авторите на мащабно проучване, наречено „Качеството на американския живот“ и публикувано преди десетилетие, съобщават, че финансовото положение на човек е един от най-маловажните фактори, влияещи върху общата удовлетвореност от живота.
Предвид тези данни, вместо да се тревожим как да направим милион или да печелим приятели и да влияем на хората, сякаш е по-разумно да потърсим начин да направим ежедневния си живот по-хармоничен и по-удовлетворяващ и така по пряк път да постигнем онова, което не може да бъде придобито посредством преследването на символични цели.
Избрано от: „Поток. Психология на оптималното преживяване“, Михай Чиксентмихай, ИК „Хермес“, 2014 г.
Снимка: Михай Чиксентмихай (1934 -2021); facebook.com-mihaly.csikszentmihalyi
