За постигането на самостоятелност, споделено от известния психолог Ерик Бърн, автор на книгите „Транзакционен анализ: Нов и ефективен метод на груповата терапия“ и „Игрите, които хората играят“.
(Ерик Бърн, 1969 г.)
~ Самостоятелност
Постигането на самостоятелност се проявява чрез разгръщането или възстановяването на три способности: за осъзнаване, спонтанност и интимност.
Осъзнаване
То е способността да виждаш кафеничето или да чуваш песента на птиците по свой собствен начин, а не както са те учили. С основание може да се допусне, че зрението и слухът имат различно качество при децата и възрастните и че през първите години от живота тези сетива са по-скоро естетични, отколкото интелектуални. Момченцето чува и вижда птиците с наслада. После идва „добрият татко“, който смята, че трябва да сподели преживяването и да помогне на сина си да „се развие“. Обяснява му: „Това е сойка, а това - врабче.“
В мига, в който момчето започва да мисли кое е сойка и кое - врабче, престава да вижда птиците или да чува песента им. То трябва да ги вижда и чува така, както желае баща му. Таткото има своите основателни причини, тъй като малцина могат да си позволят да изживеят живота си в слушане на песента на птиците и колкото по-рано започне „обучението“ на момчето, толкова по-добре. Когато порасне, то може да стане орнитолог. Някои хора обаче могат да продължат да виждат и чуват както преди. Повечето от представителите на човешкия род са изгубили способността да бъдат художници, поети или композитори и не им остава изборът пряко да виждат и чуват, дори да могат да си го позволят. Трябва да го постигнат от втора ръка. Възвръщането на тази способност тук се нарича „Осъзнаване“. От физиологична гледна точка то е ейдетично възприятие, сродно с ейдетичната образност. Поне у някои индивиди ейдетичното възприятие може да съществува и з сферите на вкуса, обонянието и кинестезията и да създава творците в тези области: главни готвачи, парфюмеристи и танцьори, чийто вечен проблем е да попаднат на публика, способна да оцени произведенията им..
Осъзнаването изисква да се живее тук и сега, а не другаде, в миналото или бъдещето. Добра илюстрация на възможностите на живота в Америка е припряното шофиране сутрин при отиване на работа. Основният въпрос е: „Къде е мисълта, когато тялото е тук?“. Възможни са три често срещани случая:
1. Мъжът, чиято главна грижа е да стигне навреме на работа, е най-далеч. Телом той е зад волана на колата си, духом е на вратата на офиса си и подробностите около себе си забелязва дотолкова, доколкото забавят мига, в който тялото ще настигне душата му. Това е Мижитурката, чиято основна тревога е какво ще каже шефът. Ако вижда, че закъснява, ще се постарае да се появи задъхан. Послушното Дете е поело юздите, а неговата игра е: знаеш ли колко се старах. Докато шофира, той почти няма самостоятелност и като човек всъщност е по-скоро мъртъв, отколкото жив. Вероятно това е най-благоприятното условие, за да се развие хипертония или коронарна болест.
2. Нацупеният (Махнаджията), от друга страна, не се интересува толкова дали ще отиде навреме на работа, колкото да намери извинения, че е закъснял. Злополуките, неблагоприятните светофарни светлини, лошото шофиране или тъпотата на другите пасват на целта му и тайно се приветстват като принос към играта виж какво ме карат да правя, която разиграва непокорното Дете или добродетелният Родител в него. Той също забелязва подробностите около себе си дотолкова, доколкото служат на играта му. Той е само наполовина жив. Телом е в колата си, но духом събира дефекти и несправедливости.
3. По-рядко се среща „роденият шофьор“, за когото управлението на леката кола е приятна наука и изкуство. Докато умело и бързо се придвижва сред другите превозни средства, той се слива с колата си. И той забелязва подробностите около себе си дотолкова, доколкото има възможност да прояви майсторството си, което само по себе си е награда. Той осъзнава и себе си, и машината, която владее толкова добре. От тази гледна точка той е жив. Формално погледнато, такова шофиране е развлечение за Възрастен, от което удоволствие може да извлече и Детето, и Родителят.
4. Четвъртият случай е свързан с човека, който осъзнава и не бърза, защото живее в настоящето и с подробностите, които го заобикалят: небето, дърветата и усещането за движение. Да бърза, означава да пренебрегва това, което го заобикаля, и да мисли само за нещо, което е надолу по пътя и още не се вижда, да мисли за препятствията или за себе си. Китаец се запътил към метрото, а белокожият му спътник предложил да вземат експреса, за да спестят двадесет минути. Така и направили. Когато слезли на Сентръл Парк, китаецът седнал на една пейка и обяснил на изненадания си приятел: „Щом спечелихме двадесет минути, можем да поседим двадесет минути и да се полюбуваме на гледката.“ Човекът, който осъзнава, е жив, защото знае как се чувства, къде се намира и кога. Знае, че след смъртта му дърветата пак ще са там, но него няма да го има, за да ги гледа, и затова иска да ги вижда сега с максимална яснота.
Спонтанност
Тя означава избор, свободата да избираш и да изразяваш чувства от наличния асортимент (чувства на Родител, на Възрастен и Дете). Това означава освобождаване, освобождаване от натрапчивия импулс да се играят карти и да се изпитват само онези чувства, които са те учили да изпитваш.
Интимност (близост)
Тя означава спонтанната, безизкусната откритост на човек, осъзнаващ освобождаването на способното на ейдетични възприятия непокварено Дете, което в своята наивност живее тук сега. По експериментален път може да се докаже, че ейдетичното възприятие извиква привързаност и че прямотата мобилизира положителни чувства, така че съществува дори нещо като „еднопосочна интимност“ - явление, познато макар и не под това название, на професионални съблазнители, които увличат партньорите си, без сами да се заангажират емоционално. Постигат го, като насърчават другия човек да ги гледа открито и да говори свободно, докато съблазнителят или съблазнителката сдържано се преструва, че отвръща със същите чувства. Тъй като интимността в основата си е функция на естественото Дете (въпреки че се изразява в матрица от психологични и социални усложнения), обикновено дава добри резултати, ако не бъде нарушена от намесата на игрите. Това, което я разваля, обикновено е приспособяването към Родителски влияния, а за съжаление почти винаги нещата се развиват така. Но преди, ако не и докато не бъдат покварени, повечето деца изглеждат любещи и това е най-важната особеност на интимността, както се доказва експериментално.
~ Постигането на самостоятелност
Родителите умишлено или несъзнателно учат децата си от раждането им как да се държат, как да мислят, чувстват или възприемат. Освобождаването от тези влияния никак не е лесно, защото те са дълбоко вкоренени и през първите две или три десетилетия от живота са необходими за биологичното или социалното оцеляване. Действително това оцеляване изобщо е възможно, защото индивидът тръгва от състояние на свобода, т.е. способен е на осъзнаване, спонтанност и интимност и има своя преценка за това кои части от учението на родителите си ще възприеме. В определени специфични моменти в началото на живота си той решава как ще се приспособи към това учение. Приспособяването му има характер на серия от решения и поради тази причина може да се отмени. При благоприятни обстоятелства решенията могат да бъдат обратими.
Постигането на самостоятелност се изразява в отхвърлянето на всички несъобразности. А това отхвърляне никога не е окончателно: непрекъснато се води борба с възвръщането на старите навици.
Първо, трябва да се преодолее тежестта на племенната или семейната историческа традиция. После трябва да се отхвърли влиянието на родителската, социалната и културната среда. Същото трябва да се направи по отношение на изискванията на съвременното общество като цяло и накрая печалбите, които човек получава от непосредственото си социално обкръжение, трябва да се жертват частично или изцяло. След това, човек трябва да се откаже от всички дребни удоволствия и награди, които извлича, като играе ролята на Нацупен или на Мижитурка.
После индивидът трябва да постигне личностен и социален контрол над нещата, така че всички видове поведение, описани в приложението, освен може би мечтите, да се превърнат в обекти на свободен избор, подвластен само на волята му. Тогава той вече е готов за свободни от игри взаимоотношения, както тези, илюстрирани в парадигмата в глава 15. В този момент той може да е в състояние да развие способността си за самостоятелност. Всъщност цялата подготовка за това се свежда до приятелско отделяне от родителите (и от други Родителски влияния), в резултат на което при случай той може да ги посещава спокойно, без да му влияят.
От: „Игрите, които хората играят“, Ерик Бърн, изд. „Изток-Запад“, 2022 г.
Снимка: Ерик Бърн през 1969 г.; bg.wikipedia.org
