За житейските сценарии, които хората режисират, назаем от видния психолог Ерик Бърн, автор на концепцията за сценарното програмиране и теорията на игрите.
Echo and Narcissus (1627), by Nicolas Poussin
~ Знаеш ли колко се старах!
Теза. В обикновената си, клинична форма това е игра за трима, която се играе от брачна двойка и психиатър. Съпругът (обикновено) напира за развод, въпреки че шумно твърди противното, докато съпругата е по-искрена в желанието си да запази брака. Той идва при психотерапевта насила и говори достатъчно, за да демонстрира пред жена си, че е сговорчив; най-често играе на психиатрия или съдебна зала в мека форма. С течение на времето започва да проявява към психиатъра или враждебна псевдоотстъпчивост, или войнствена заядливост. Вкъщи отначало показва по-голямо разбиране и сдържаност, но накрая започва да се държи по-зле от всякога. След едно, пет или десет посещения, в зависимост от уменията на терапевта, той отказва повече да идва и вместо това тръгва на лов или риболов. Тогава жената е принудена да направи постъпки за развод. Съпругът е без всякаква вина, тъй като жена му е поела инициативата, докато той е засвидетелствал добронамереността си, като е отишъл при терапевта. Намира се в изгодна позиция, от която може да заяви пред всеки адвокат, съдия, приятел или роднина: „Знаеш ли колко се старах!"
Антитеза. Съпрузите отиват заедно при терапевта. Ако единият от двамата - да кажем съпругът - несъмнено играе тази игра, другият бива приет за индивидуално лечение, а играчът - изпратен да си върви по пътя под основателния предлог, че не е напълно готов за терапия. Той пак може да получи развод, но само като изостави позицията си, че действително полага усилия. Ако е необходимо, жената може да направи постъпки за развод и позицията й ще е много по-силна, тъй като тя действително се е опитала да спаси брака. Благоприятният и желан изход е съпругът - след като играта му се е развалила - да изпадне в отчаяние и да поиска да се лекува някъде другаде с искрена мотивация.
Във всекидневната си форма това се наблюдава с лекота при деца като игра за двама с един родител. Играе се от едната от две позиции: безпомощен/а съм или нямам вина. Детето се опитва да направи нещо, но сбърква или не успява. Ако то е Безпомощно, родителят трябва да го направи вместо него. Ако е Невинно, родителят няма видими основания да го накаже. Това разкрива елементите на играта. Родителите би трябвало да открият две неща: кой от двамата е научил детето на тази игра; и какво правят, за да я продължат.
Интересен, макар понякога зловещ вариант е: „знаеш ли колко се стараех“, който е всъщност по-твърда игра втора или трета степен. Тя може да се илюстрира със случая на усилено работещ човек, болен от стомашна язва. Мнозина хора с физически страдания полагат максимални усилия да се справят със ситуацията и могат да си осигурят по напълно законен начин помощта на семействата си. Тези условия обаче могат да се използват и за скрити цели.
Първа степен: мъж съобщава на жена си и на приятелите си, че е болен от язва. Освен това им дава да разберат, че ще продължи да работи. Това извиква у тях възхищение. Човек с болезнено и неприятно страдание може би заслужава известна показност като малка компенсация за страданието си. Би трябвало да му се отдаде дължимото за това, че не играе на дървен крак. Той заслужава също известна награда, че продължава да изпълнява дълга си. В този случай вежливият отговор на: знаеш ли колко се старая е: „Да, всички се възхищаваме от твърдостта и добросъвестността ти.“
Втора степен: съобщават на мъж, че е болен от язва, но той го държи в тайна от жена си и от приятелите. Продължава да работи и да се притеснява колкото и преди и един ден рухва, докато е на работа. Когато викат жена му, тя веднага получава посланието: „Знаеш ли колко се стараех.“ Сега тя би трябвало да го оцени така, както никога досега, и да съжали за всички злобни думи и постъпки, които е казала и извършила в миналото. Накратко, сега тя би трябвало да го заобича, след като всичките му предишни методи да я спечели са били неуспешни. За съжаление, нейните прояви на привързаност и загриженост в този момент се дължат по-скоро на чувство за вина, отколкото на обич. Дълбоко в себе си е засегната, защото той прилага нечестни хватки срещу нея и освен това е спечелил нелоялно предимство, като е мълчал за болестта си. Накратко, една гривна с диаманти е много по-честен инструмент за ухажване, отколкото перфориран стомах. Тя има свободата да хвърли бижуто в лицето му, но при наличието на язвата не може да го изостави. Внезапният сблъсък с тежко заболяване може да я накара да се почувства по-скоро хваната в капан, отколкото спечелена.
Тази игра често се открива веднага щом пациентът научи, че има потенциално прогресиращо страдание. Ако играе играта, много вероятно е точно в този момент да му хрумне целият план, който може да бъде открит чрез внимателен психиатричен преглед на ситуацията. Това, което се открива, е тайното злорадство на Детето в него, че има такова оръжие, като злорадството му е прикрито от загрижеността на Възрастния за практическите проблеми, които пораждат болестта му.
Трета степен: още по-зловещо и злобно е внезапното самоубийство без предизвестие, предизвикано от тежко заболяване. Язвата се изражда в рак и един ден жена му, на която никога не е казвал, че нещо не е наред, влиза в банята и намира съпруга си мъртъв на пода. В бележката достатъчно ясно пише: „Знаеш ли колко се стараех.“ Ако нещо подобно се случи два пъти на една и съща жена, тя трябва да установи какво точно играе.
Анализ:
Теза: Не могат да ме командват.
Цел: Оправдание.
Роли: Непоколебим, Преследвач, Авторитет
Динамика: Анална пасивност.
Примери: (1) Обличане на дете. (2) Съпруг/а, напиращ/а за развод.
Социална парадигма: Възрастен-Възрастен.
Възрастен: Време е (да се облечеш) (да отидеш на психиатър).
Възрастен: Добре, ще опитам.
Психологична парадигма: Родител-Дете.
Родител: Ще те накарам (да се облечеш) (да отидеш на психиатър).
Дете: Няма да стане. Ходове: (1) Предложение - Съпротива. (2) Натиск - Отстъпване. (3) Одобрение - Неуспех.
Печалби: (1) Вътрешна психологична - свобода от чувство за вина поради агресия. (2) Външна психологична - избягване на домакински отговорности. (3) Вътрешна социална - Виж колко се старах. (4) Външна социална - същата. (5) Биологична - размяна на войнствени реплики. (6) Екзистенциална - безпомощен/а съм (невинен, невинна съм).
Избрано от: „Игрите, които хората играят”, Ерик Бърн, изд. „ТрансКарго“, София, 2008 г.
Картина: Echo and Narcissus (1627), by Nicolas Poussin; chinaoilpaintinggallery
