♥ Понякога най-схватливите и интуитивни хора могат да бъдат най-обезверени и цинични

„Наоколо е пълно с умни и способни хора, които действат доста под нивото на собствения си потенциал. Защо да се стремите нависоко, след като „животът е едно разочарование“?“

(Pierrot and Harlequin (Mardi Gras), 1888, by Paul Cezanne)

Изтръгване на поражението от лапите на победата

Може да сте прочели някоя книга или да сте изслушали някой семинар и да си помислите: „Аха! Най-сетне мога да си обясня какво представлявам“. Разбрали сте нещо за вас самите, което в онзи момент ви се е сторило обосновано и е довело до някаква промяна. Но дали то наистина ви обяснява докрай и защо сте точно такива, каквито сте? Сигурно не. Това най-вероятно е така, защото винаги си оставате с онова заключение, което сте направили за живота.

Може съзнателно да си мислите, че всичко ви е наред, но онези подсъзнателни заключения имат други планове. И в крайна сметка надделяват. Всеки път.

Когато пък постигнете победа, тя е срещу вашите заключения. Когато получите повишение в службата или изградите успешен бизнес, това не е победа във вашата кариера или вашите финанси – това е победа срещу онова, което подсъзнателно сте определили – че „животът е борба“ или „животът не е справедлив“. Чувствате се добре! Бъдещето ви изглежда по-безоблачно и животът ви понастоящем се подрежда в унисон с него. След това се случва някаква простотия и вие потъвате. Заключението ви надига глава: „Видя ли сега? Животът наистина не е справедлив, иначе нямаше да ме уволнят. Кога най-сетне ще ми провърви?“

Всъщност когато изработвате стратегия, за да направите така, че в живота ви да се случи нещо добро, правите това именно заради вашите заключения. Ако не вярвахте изначално, че „животът е труден“, не би имало нужда да правите това, което правите, за да може животът ви да потръгне. Бихте могли просто да си седите на дивана по цял ден и да гледате телевизия, да наблюдавате как цветята ви растат или как любимото ви бельо се плацика в пералнята, сякаш е на почивка.

Чувствали ли сте се някога толкова близо до успеха, че вече виждате светлината в края на тунела, но в последния момент този успех се изплъзва между пръстите ви? Ами ако е трябвало да стане така, защото този конкретен успех би се оказал заплаха за фундаменталното заключение, до което сте стигнали?

В мига преди да пресечете финалната линия вие падате. Или преставате да бягате. Или се отплесвате по нещо друго, нещо по-лъскаво, по-хубаво или по-голямо. Черното изкуство за отвличане на вниманието поема контрол над вас.

Точно на прага на успеха започва този дразнещ диалог в подсъзнанието ни, който звучи така: „Почакай, това не е редно. Животът е борба, не може да бъде толкова лесно, трябва да има нещо друго“. След което се препъваме и падаме. Или се саботираме.

Питаме се: „Това ли е то? Не мога да бъда удовлетворен, защото животът не носи удовлетворение“. Или е несправедлив, опасен или разочароващ. Или каквото там гласи вашето фундаментално заключение „животът е“.

Има невидим за вас стъклен похлупак, който ви приземява, щом се опитате да го надскочите. И когато забиете главата си в него, а задникът ви се стовари на пода, за пореден път доказвате вашето заключение за живота. Можете да се усъвършенствате, да станете по-умни, по-силни и по-сигурни, но никога не можете да се отметнете от това заключение. Усещанията за усъвършенстване и успех са мимолетни.

Разбира се, има ги и хората от другия край на спектъра. Видяхме, че определен тип хора се опитват да превъзмогнат тяхното заключение, че „животът е труден“, като си скъсват задника от работа, за да го преодолеят. Други хора със същото заключение обаче реагират, като отстъпват пред него. Виж ти, да живееш в палатка посред нищото не е чак толкова лоша идея в края на краищата! Или техните заключения са толкова отровни, толкова ограничаващи, че те дори не опитват. Това се нарича „примиряване“ с живота, който имате. То се случва, когато вътрешният ви диалог ви износи, оформи и ограничи до степен на капитулация.

Наоколо е пълно с умни и способни хора, които действат доста под нивото на собствения си потенциал. И го знаят. До известна степен тяхната интелигентност или интуиция могат да бъдат проклятие, защото правят изводите им още по-реални. Те знаят, че биха могли да постигнат много повече, ако разкарат този живот от главите си, но въпреки всичко циклят на едно място.

Защо да се стремите към вашия най-голям потенциал, след като „животът е едно разочарование“? Няма ли да бъде по-добре, ако се целите малко по-ниско? Може би доста по-ниско?

Както се казва, невежеството е блаженство. А понякога най-схватливите и интуитивни хора могат да бъдат най-обезверени и цинични. Техните заключения могат да имат най-пагубно въздействие и да си взаимодействат идеално с най-добрите, най-убедителни извинения, основани на пръв поглед на здрав разум и логика. Въпреки това обаче те си остават извинения.

Защото, както при всички наши останали заключения, ние използваме извинения, за да замаскираме действителността си. Обясняваме живота си. И отново това е проблемът с извиненията. Те изобщо не приличат на извинения. Най-малкото не и за предявителя.

Помислете върху следното. Има хора, които казват „парите са коренът на всяко зло“, „щастие не се купува с пари“ и неща от този род. Може би стигат дотам, че да се откажат от работата си, от образованието си, от дома си и т.н., за да живеят живот, в който материалното има по-малко значение.

Разбира се, много може да се приказва за избягването на клопките на консуматорството и материализма и преследването на щастие чрез трупане на пари и вещи.

Колко хора обаче са си направили труда да разберат дали истински вярват на собствените си възгледи? Колцина от тях използват собственото си обяснение към самите себе си, онова, което имат толкова отдавна и в което безусловно вярват, без да се самоанализират? Ами ако те в действителност избягват нещо? Може би онова, което в действителност правят, е да се опитват да избягат от сложността, тревогите, бремето, стреса или морала, който свързват с постигането на успех или печеленето на пари. Или дори избягване на възможността, не дай боже, да се провалят публично, пред очите на всички?

Не мога да претендирам, че знам какво си мислят всички, но съм сигурен, че доста от хората, които не „искат“ да забогатеят, с удоволствие биха приели онези един или два милиона долара, които бихте им връчили. Така, ако вече не сте се досетили, тук не става дума за парите, а за това да започнете да се изправяте очи в очи с вашите собствени „истини“. Елементи от вашия собствен живот, които постоянно са ви съпътствали, но рядко сте поставяли под въпрос, ако изобщо сте го правили. Това може да се отнася за определена кариера, живот, лични постижения или важни събития, докато накрая приемете нещо, за противопоставяне на което сте събрали съвкупност от доказателства, а основният подтик за всичко това е нещо, което сте заключили преди много, много години.

Избрано от: „Зарежи глупостите. Сложи край на самосаботажа и заживей на максимални обороти“, Гари Джон Бишъп, изд. „Локус Пъблишинг“, 2022 г.
Картина: Pierrot and Harlequin (Mardi Gras), 1888, by Paul Cezanne; chinaoilpaintinggallery

3877 Преглеждания