„Събитията и конфликтите, които пораждат в нас болка, ние наричаме проблеми. С тотална дисциплина можем да разрешим всичките си проблеми.“
Дисциплина
~ Проблеми и болка
Животът е труден. Това е голяма истина, една от най-големите. Това е така, защото след като веднъж я осъзнаем, ние преставаме да мислим за нея. След като веднъж разберем и приемем, че животът е труден, той престава да бъде труден. След като веднъж възприемем този факт, той престава да има значение.
Повечето хора не разбират изцяло истината, че животът е труден. Освен това те се оплакват непрекъснато, гръмко или не, от непосилността на проблемите си, от своето бреме, от трудностите си, като че ли животът по принцип е лесен и трябва да бъде лесен. Те огласяват убеждението си, гръмко или не, че техните трудности представляват особен вид бедствие, което не би трябвало да го има, но някак си е било изпратено като проклятие върху тях, тяхното семейство, тяхното племе, тяхната класа, тяхната нация, тяхната раса, а не върху някой друг. Известно ми е това оплакване, тъй като съм участвал със своя дял в него.
Животът е низ от проблеми. Дали искаме да кършим ръце, или да ги разрешим? Искаме ли да научим нашите деца да се справят с тях?
Дисциплината е основното средство, което ние препоръчваме за разрешаване на житейските проблеми. Без нея не можем да направим нищо. С малко дисциплина можем да постигнем само частичен успех. С тотална дисциплина можем да разрешим всичките си проблеми.
Животът е тежък, защото процесът на посрещане и преодоляване на пречките е болезнен. Трудностите, в зависимост от своята същност, предизвикват у нас отчаяние или тъга, самотност или вина, съжаление или гняв, страх или нетърпение, страдание или отчаяние. Това са безрадостни чувства, често равняващи се на тежка физическа болка. Всъщност събитията и конфликтите, които пораждат в нас болка, ние наричаме проблеми. И тъй като животът предоставя безкраен низ от проблеми, той винаги е труден и е изпълнен едновременно с болка и наслада.
Все пак животът придобива смисъл в самия процес на посрещане и преодоляване на трудностите. Те са пробният камък за успех и неуспех. Проблемите предизвикват нашия разум и смелост, всъщност те ги създават. Те са стимулаторът за нашето интелектуално и духовно израстване. Когато искаме да подпомогнем извисяването на човешкия дух, ние го предизвикваме и така стимулираме неговата способност да се справя с трудности, също както в училище целенасочено поставяме задачи на децата, с които те да се занимават и преодоляват. Ние се учим само чрез болката от противопоставянето и разрешаването на проблемите. Както е казал Бенджамин Франклин: „Нещата, които ни нараняват, ни учат“. Това е причината, поради която мъдрите хора се научават да не се плашат, а да приветстват проблемите със съпътстващата ги болка.
Повечето от нас не са толкова мъдри. Страхът от болката е научил почти всички ни в по-малка или по-голяма степен да се опитваме да избягваме трудностите. Ние ги отлагаме с надеждата, че те ще си отидат. Ние ги игнорираме, забравяме ги, правим се, че не съществуват. Дори взимаме наркотици, които да ни помогнат за това. И така, унищожавайки болката в себе си, ние сякаш забравяме проблемите, които я създават. Правим опит да заобиколим причините, вместо да ги посрещнем. Опитваме се да излезем от тях, вместо да ги преживеем.
Тенденцията да се избягват проблемите, както и емоционалното страдание, с което те са заредени, е основата на всички душевни болести. След като това е характерно за повечето от нас, то всички ние в по-малка или по-голяма степен сме психично болни, а някои отиват твърде далеч в стремежа си да избягат от трудностите и страданието. Те се опитват да намерят лесен изход, като създават свои измислени светове, в които да живеят и които нямат нищо общо с реалността. Ето едно кратко и елегантно изказване на Карл Юнг: „Неврозата винаги е заместител на необходимото страдание“.
Но в крайна сметка заместителят става по-болезнен от необходимото страдание, което той е трябвало да смени. Неврозата сама по себе си се превръща в най-големия проблем. Според правилото мнозина се опитват да избягнат и тази поредна болка, и така те натрупват невроза върху невроза. За щастие някои притежават куража да се обърнат с лице към нея и започват - обикновено с помощта на психотерапията - да се учат как да понасят нужната мъка. Във всеки случай, когато се опитваме да избегнем тежкото усещане, което се поражда при решаването на проблемите, пропускаме и собственото си развитие. При хронични душевни заболявания растежът замира. Без лечение човешкият дух запада.
Затова е полезно да заложим у себе си и у децата си средствата за постигане на здрав интелект и здрав дух. Имам предвид да осъзнаем необходимостта от страданието и неговата стойност, необходимостта да се посрещат проблемите лице в лице и да се изпитва неизбежната болка. Вече казах, че дисциплината е основното средство, което препоръчваме за преодоляване на житейските трудности. Това средство всъщност е особена техника на страдание, която ни помага да изпитваме болката от проблемите така, че да ги преодоляваме успешно, а междувременно да научаваме още и да израстваме. Като учим себе си и децата си на дисциплина, ние откриваме как да понасяме всичко това и как да се развиваме.
А какви са тези способи, техники на страдание, средства за конструктивно преодоляване на болката, които аз наричам дисциплина? Те са четири: отлагане на наслаждението, приемане на отговорността, посвещаване на истината и балансиране. Както ще стане ясно, това не са комплексни начини, чието прилагане изисква продължителни тренировки. Напротив, те са прости и почти всички деца на 10-годишна възраст вече имат опит в приложението им. При все това президенти и крале често ги забравят, докато не преживеят крах. Проблемът не се състои в тяхната сложност, а във волята да бъдат използвани. Това са средства за противопоставяне, а не за отбягване на болката. Ако някой се опита да заобиколи разумното страдание, то той ще избегне и употребата на тези средства. След като анализираме съответните способи, в следващата част на книгата ще изследваме волята те да бъдат прилагани. Тази воля е любов.
От: „Изкуството да бъдеш Бог“, Морган Скот Пек, превод Стефан Цветков, изд. „Кибеа“
Картина: DALL-E
