Хората в живота ни са като огледала, в които виждаме себе си ♥ Филипа ПЕРИ

Учим се от грешките си 

Работя като психотерапевт от много години и винаги съм смятала, че е жалко, че психотерапевтите говорят за теории предимно помежду си, зад затворени врати. Ентусиазирам се много, когато виждам как тези принципи помагат на хората. От дилемите и въпросите, които ми изпращат, си изграждам една обща картина за всичко, което хората искат да знаят за това как да живеят, и се опитвам да намеря отговори. Така че мисията ми е да представя тези понятия и идеи на широката публика, а с писането се стремя да споделям тези знания на лесносмилаеми хапки с надеждата, че повече хора ще могат да се възползват от тях. Тази книга е едно обобщение на многото отговори на въпросите, с които хората са се обръщали към мен през годините, на работата ми като терапевт и автор на рубрика за съвети, на беседи и събития, както и на ежедневното общуване. 

Ако трябва да ви дам един съвет като за начало, той би бил от доайена на самопомощта д-р Сузан Джефърс, която казва: „Вие сте достатъчно добри точно такива, каквито сте, а това, което сте, е едно силно и изпълнено с любов човешко същество, което се учи и израства на всяка крачка.“ Всички сме правили грешки, но ние не сме нашите грешки. Учим се от тях, за да можем да продължим и да направим нови грешки. Фантазираме си за нещо, което искаме и от което се нуждаем, но когато постигнем мечтата си, реалността ни показва, че това е било грешка. Така че поправяме грешката и се учим от нея, а след това вземаме друго решение, което върши работа за малко, и след известно време се налага да правим нова корекция. 

Никога не се знае как ще свърши всичко, а дотогава можем да продължаваме да се надяваме, да се опитваме и да експериментираме. Когато правим окончателна преценка за себе си, когато слагаме метафорична черна шапка, удряме с чукчето и произнасяме присъдата, не правим услуга нито на себе си, нито на някой друг. Отлагането на преценката за известно време почти винаги е добра идея. 

Всички ние имаме много общи неща. Всички сме уязвими човешки същества, които трябва да разберат, че има повече сила в това да признаем своята уязвимост, отколкото да оставаме вкопчени в маската на фалшива сила. И накрая, надявам се, че ще прочетете тази книга, за да си доставите удоволствие. Може да звучи тривиално, но удоволствието от живота трябва да бъде приоритет. И ако освен че ви достави удоволствие, тази книга намери отклик във вас и ви накара да извикате: „Еврика!“, и нещата си дойдат на мястото дори и само донякъде, това ще е чудесно. Явно това е, което се надявам да постигна в тази книга. Но вашите преживявания ще покажат дали съм успяла, или не. 

Как обичаме 

В западното общество се е наложило убеждението, че е важно да бъдеш независим. Историите за предприемачи, постигнали успех уж със собствени сили, и стереотипите за „модерната независима жена“ са навсякъде около нас. Но аз вярвам, че ние никога не сме истински независими: разчитаме на други хора в почти всеки аспект от живота си – от отглеждането на храната и доставянето ѝ до магазините до осигуряването на течаща вода и построяването на къщите, в които живеем. Пълната независимост е фалшива идея. И както имаме нужда от други хора, които да ни снабдяват с питейна вода, така имаме нужда и от други хора за компания – дори някои от нас да са се опитали да се приучат да не изпитват такава нужда. Хората, за разлика от някои други животни, не се раждат напълно развити. Ние се развиваме чрез отношенията ни с първите хора, които полагат грижи за нас – нашето чувство за собствена личност, нашата идентичност, нашите потребности и особености на характера се формират в зависимост от това как са се грижили за нас. Психоаналитикът и педиатър Доналд Уиникот казва: „Бебето само по себе си не съществува без майката.“ Това ни превръща в същества, които се нуждаят от свързаност през целия си живот, за да се чувстват част от света. Обикновено тази връзка е с хората, но можем да бъдем свързани и с идеи, места и предмети. Мислейки за мои бивши клиенти от психотерапевтичната ми практика, откривам, че независимо какви са били техните проблеми, причините почти винаги са се коренили в техните връзки с други хора: как миналите им взаимоотношения са повлияли на техните системи от убеждения, на начина, по който гледат на себе си, или как са заседнали във взаимоотношенията си с другите. 

Реших да започна тази книга с това как осъществяваме връзка с другите, защото това е най-важната част от живота ни. Ако попитате умиращ човек, той ще ви каже, че най-ценното нещо, което остава в живота, са отношенията, и това обикновено са отношенията с други хора. Тъй като сме сложни същества и всички произхождаме от малко или много различаващи се култури – като тук включвам основни навици, семейна динамика, език, подход към нещата, – отношенията могат да бъдат трудни. Всички ние имаме различни системи от убеждения и модели на сътрудничество помежду си. Намирането на начин да направите взаимоотношенията си приемливи за вас и за хората около вас може да е от съществено значение, но със сигурност не е просто.

Защо жадуваме за връзка 

Чувството на свързаност с другите е част от човешката същност. Нуждаем се от свързаност не само с други хора, но също и с идеи, предмети и заобикалящата ни среда. Искаме да се чувстваме част от нещо – независимо дали става дума за смислен разговор, размяна на няколко думи на автобусната спирка, за четене на книга, или за гледане на телевизия. Отчасти това е причината да сме пристрастени към телефоните си: те ни дават усещане за връзка, което предизвиква освобождаване на ниски нива на допамин – хормона на доброто настроение. Ако обаче единствената ни връзка е чрез екрана, има вероятност да се депресираме, тъй като се нуждаем от по-активни форми на свързване, при които има взаимодействие между нас и другия човек. Ако не поддържаме достатъчно връзки с хората, психичното ни здраве страда. Искаме в живота ни да има хора, които ни карат да се чувстваме добре, и се нуждаем от хора, които подкрепят настоящата ни представа за нас самите, за да потвърдят нашата идентичност. Връзката е важна, защото хората в живота ни са като огледала, в които виждаме себе си. Начинът, по който другите се отнасят към нас, е своеобразна система за контрол и баланс на психичното ни здраве. Въпреки това съществува и опасност от прекалена свързаност. За да обясня какво имам предвид, ще използвам една полезна аналогия, която описва човешкото тяло като покрито с кукички. 

Ако нямаме извадени кукички, никой друг не може да се свърже с нас и ние не можем да се свържем с никого, което ни кара да се чувстваме изолирани и самотни. Но ако всичките ни кукички са извадени, тогава ние сме свързани с всички и всичко през цялото време и тези индивидуални връзки престават да имат смисъл или значение. Прескачаме от човек на човек, от идея на идея и ни е трудно да се задържим съзнателно на едно нещо. Свържете се с всичко и ще откриете, че в крайна сметка не сте свързани с нищо. Всички сме срещали хора, които са разсеяни и вниманието им не е съсредоточено върху нищо конкретно, които са трудни за разбиране и с които не можете да общувате нормално, защото винаги имате чувството, че не са се фокусирали напълно върху вас. Това е т.нар. маниакално поведение. Понякога е добре да си маниакален – и за мнозина това може да бъде път към креативността, – но в дългосрочен план това е неустойчиво състояние. Както с много други неща, и тук трябва да се намери баланс. Ако сме извадили няколко кукички – не всички, но някои, – можем да се свържем с хората, които ни интересуват, и с това, което ни интересува, и можем да осмислим тези връзки. Можем да използваме свободното си време, за да правим това, което намираме за удовлетворяващо, да бъдем отворени за новите хора, които влизат в живота ни, и да отделяме време, за да оценяваме техните ценности и дали съответстват на нашите. Добра идея е да се обградим с хора, които ни помагат да изградим положително отношение към себе си. Хора, които, дори да ни предизвикват, го правят по начин, който ни кара да се чувстваме по-скоро просветлени, отколкото по-лоши, и които са на наша страна.

От: „Книгата, която искате всички, които обичате*, да прочетат *(а може би и някои, които не обичате)“, Филипа Пери, изд. „Изток-Запад“, 2024 г.
Изображение: DALL-E