„Това, от което има нужда, е вътрешна промяна. Лесно е да решиш да се промениш, седейки спокойно в стаята си. Ако някой си мисли, че себеизучаването ще му помогне да се промени, той много се лъже.“

~ Упражнение за всеки ден 

Ню Йорк, 22 февруари 1922 г.

Всеки има огромна нужда от едно специално упражнение, било защото иска да продължи да работи, или заради външния живот. Имаме два живота, вътрешен и външен, затова имаме също и два вида съображения. Ние постоянно съобразяваме. 

Когато тя ме погледне, вътре в себе си чувствам отвращение към нея, отхвърляне, но външно съм любезен, защото се нуждая от нея и затова трябва да бъда много любезен. - Вътрешно съм такъв, какъвто съм, но външно съм различен. Това са външни съображения. Сега тя ми казва, че съм глупак. Това ме ядосва. Фактът, че съм ядосан, е един резултат, но това, което се случва в мен, е вътрешно съображение.

Тези вътрешни и външни съображения са различни. Ние трябва да се научим да можем поотделно да контролираме двата вида съобразяване: вътрешното и външното. Ние искаме да се променим не само вътрешно, но и външно.

Вчера, когато тя ми хвърли един недружелюбен поглед, аз бях отхвърлен. Но днес разбирам, че може би причината тя да ме погледне по този начин е, защото е глупачка; или може би е научила или чула нещо за мен. А днес искам да остана спокоен. Тя е роб и аз не би трябвало да й се ядосвам вътрешно. От днес нататък искам да бъда вътрешно спокоен.

Външно днес искам да съм любезен, но ако е необходимо, мога да се покажа и гневен. Външно трябва да бъде това, което е най-добре за нея и за мен. Аз трябва да съобразявам. Вътрешното и външното съобразяване трябва да са различни. При един обикновен човек външната позиция е резултат от вътрешната. Ако тя е любезна, аз също съм любезен. Но тези позиции трябва да са отделни.

Вътрешно човек трябва да бъде свободен от съображения, но външно трябва да прави повече, отколкото е правил досега. Обикновеният човек живее така, както му се диктува отвътре.

Когато говорим за промяна, предполагаме, че има нужда от вътрешна промяна. Ако външно всичко е наред, няма нужда от промяна. Ако не е наред, вероятно пак няма нужда от промяна, защото това е може би оригиналното състояние. Това, от което има нужда, е вътрешна промяна.

Досега не сме променяли нищо, но от днес искаме да се променим. Но как да се променим? Първо трябва да разделим нещата и след това да изберем, като изхвърлим безполезното и изградим нещо ново. В човека има много добро и много зло. Ако изхвърлим всичко, по-късно ще се наложи да го събираме отново.

Ако човек няма достатъчно от външната страна, той ще има нужда да попълни празнините. Който не е добре образован, ще трябва да получи по-добро образование. Но това е за цял живот.

Делото няма нужда от нищо външно. Има нужда само от вътрешното. Външно човек трябва да играе роля във всичко. Външно човек трябва да бъде артист, иначе няма да отговаря на изискванията на живота. Един харесва едно нещо, друг харесва друго. Ако искаш да си приятел и с двамата и се държиш по един начин, единият няма да те хареса; ако се държиш по друг начин, другият няма да те хареса. С единия трябва да се държиш по начин, който на него му харесва, а с другия - по начина, който ще му допадне. Тогава животът ти ще бъде по-лесен. Но вътре трябва да е различно: различно по отношение на единия и на другия.

Така както са сега нещата, особено в наше време, всеки човек съобразява напълно механично. Ние реагираме на всичко, което ни въздейства отвън. Подчиняваме се на заповеди. Тя е добра, и аз съм добър; тя е лоша, и аз съм лош. Аз съм такъв, какъвто тя ме иска да бъда, аз съм кукла. Но тя също е механична кукла. Тя също се подчинява механично на заповеди и прави това, което някой друг иска.

Трябва да престанем да реагираме вътрешно. Ако някой е груб, не трябва да реагираме вътрешно. Който успее да направи това, ще бъде по-свободен. То е много трудно.

Вътре в себе си ние имаме един кон; той се подчинява на заповеди отвън. А нашият ум е твърде слаб, за да направи нещо отвътре. Дори и умът да даде заповед за спиране, вътре нищо няма да спре.

Ние не образоваме нищо друго, освен своя ум. Знаем как да се държим с един или друг човек. „Довиждане.“ „Как си?“ Но само коларят е този, който знае това. Докато е седял на капрата, той го е прочел. Конят обаче няма изобщо никакво образование. Той дори не е научен на азбуката, не знае езици, никога не е ходил на училище. Конят също е могъл да бъде научен, но ние изобщо сме забравили за това... Така че той е израснал като пренебрегван сирак. Той знае само две думи: дясно и ляво.

Това, което казах за вътрешната промяна, се отнася само до нуждата от промяна в коня. Ако конят се промени, ние можем да се променим дори външно. Ако конят не се промени, всичко ще си остане същото, без значение колко дълго се учим.

Лесно е да решиш да се промениш, седейки спокойно в стаята си. Но щом срещнеш някого, конят рита. Вътре в себе си имаме кон. Конят трябва да се промени.

Ако някой си мисли, че себеизучаването ще му помогне да се промени, той много се лъже. Дори и да прочете всички книги, да учи сто години, да овладее цялото знание, всички мистерии - нищо няма да излезе от това. Тъй като цялото знание ще принадлежи на коларя. А той, дори и да знае, не може да тегли колата без коня - тя е твърде тежка.

Първо трябва да разбереш, че ти не си ти. Бъди сигурен в това, повярвай ми. Ти си конят, и ако искаш да започнеш да работиш, конят трябва да бъде научен на език, на който ти можеш да говориш, да му казваш какво знаеш и да му доказваш необходимостта от това да речем, да си промени местоположението. Ако успееш, тогава с твоя помощ конят също ще започне да учи.

Но промяната е възможна само вътрешно.

Избрано от: „Картини от реалния свят“, Георгий Гурджиев, изд. „Гуторанов и син“, 2004 г.
Снимка: Георгий Иванович Гурджиев (1870-1949); russian7.ru