„Спящият винаги си мисли, че ще се почувства по-добре, ако някой друг се промени. Страдаме, защото сме заспали, но си мислим: „Колко прекрасен би бил животът, ако се промени някой друг, а не аз.“
(The Two Friends, 1894 by Henri de Toulouse-Lautrec)
Четири стъпки към мъдростта
Първото, което трябва да направите, е да влезете в досег с отрицателните си чувства, за които дори не подозирате. Много хора изпитват отрицателни чувства, за които не подозират. Много хора са депресирани, без да съзнават, че са депресирани. Едва когато се докоснат до радостта, разбират колко са били депресирани. Не можем да се преборим с рака, ако не знаем, че имаме рак. Не можем да се спасим от памуковия хоботник, плъзнал по насажденията ни, ако не знаем за съществуването му. Първото, от което се нуждаете, е да осъзнаете отрицателните си чувства. Какви могат да бъдат те? Например униние. Чувствате се унили и потиснати. Ненавиждате се или изпитвате вина. Усещате, че животът няма смисъл, няма посока; чувствате се наранени, изпитвате притеснение и напрегнатост. Преди всичко влезте в досег с тези чувства.
Втората стъпка, е да разберете, че чувството е във вас, а не в действителността. Това е нещо съвсем очевидно, но мислите ли, че хората го знаят? Не, не го знаят, повярвайте ми. Те имат академични звания и ръководят цели университети, но това не са го разбрали. В училище не ни учеха как да живеем. Всичко друго ни учеха, но не и това. Някой беше казал: „Получих много добро образование. Трябваше да минат години, докато преодолея последиците му.“ Ето в това се заключава духовното извисяване: да отучим наученото. Да отучим всички глупости, на които са ни учили.
Отрицателните чувства са във вас, а не в действителността. Затова не се опитвайте да променяте действителността. Това е безумно! Не се опитвайте да променяте другите. Ние изразходваме цялото си време и енергия в опити да променим външните обстоятелства, да променим съпруга или съпругата си, шефа си, приятелите си, враговете си и кого ли още не. Не е нужно да променяте нищо. Отрицателните чувства са вътре във вас. Никой на този свят не е способен да ви направи нещастни. Няма събитие на земята, което да може да ви притесни или нарани. Нито едно събитие, условие, ситуация или човек. Но никой не ви е казвал това; казвали са ви точно обратното. Ето защо е този хаос, в който се намирате в момента. Ето защо не сте се събудили. Никога не са ви казвали това. Но то е очевидно.
Да си представим, че сте тръгнали на пикник, но завалява дъжд и пикникът се проваля. Кой в този момент е обзет от отрицателни чувства? Дъждът? Или вие? Кое е причинило отрицателните чувства? Дъждът или собствената ви реакция? Ако си ударите коляното в масата, на масата нищо не ѝ става. Тя продължава да си е това, за което е направена – да бъде маса. Болката е в коляното ви, а не в масата. Мистиците все се опитват да ни обяснят, че на действителността нищо ѝ няма. Действителността не създава проблеми. Проблемите съществуват само в човешкото съзнание. Можем да добавим: в глупавото, заспало човешко съзнание. Действителността не създава проблеми. Ако хората се махнат от планетата Земя, животът ще продължи, природата ще продължи да съществува в цялата си прелест и необузданост. Къде ще е тогава проблемът? Няма да има проблем. Проблемът сте го създали вие. Вие сте проблемът. Идентифицирате се с вашето „себе си“ и в това е проблемът. Чувството е във вас, а не в действителността.
Третата стъпка: никога не се идентифицирайте с това чувство. То няма нищо общо с вашия „аз“. Не определяйте дълбоката си същност чрез това чувство. Не казвайте „Аз съм депресиран“. Ако искате да кажете „То е депресирано“ – така може. Ако искате да кажете, че е налице депресия – добре; ако искате да кажете, че е налице униние – добре. Но не „Аз съм унил“. Така определяте себе си чрез даденото чувство. Това е вашата илюзия; това е вашата грешка. В момента е налице депресия, в момента е налице душевна болка, но нека, оставете я така. Тя ще премине. Всичко преминава, всичко. Моментите ви на депресия и въодушевление нямат нищо общо с щастието. Това са крайностите, между които се люлее махалото. Ако търсите удоволствие или въодушевление, бъдете готови за депресията. Искате си наркотика? Бъдете готови за абстиненцията. Махалото ще се залюлее от едната крайност до другата.
Това няма нищо общо с „аз“; няма нищо общо с щастието. Това е вашето „себе си“. Ако не забравяте това, ако си го повторите хиляда пъти, ако се опитате да извършите тези три стъпки хиляда пъти, тогава ще успеете. Но може да не са нужни дори и три пъти. Не знам, тук правило няма. Но ако извършите това хиляда пъти, ще направите най-голямото откритие в живота си. По дяволите златните мини в Аляска. Какво ще правите с това злато? Без щастие не можете да живеете. Открили сте злато. И какво от това? Вие сте цар; вие сте принцеса. Свободни сте; вече не ви интересува дали ви приемат, или ви отхвърлят, защото това няма значение. Психолозите твърдят, че било много важно човек да има усещане за принадлежност. Глупости! Защо ви е да принадлежите на някого? Това вече е без значение.
Един приятел ми каза, че имало някакво африканско племе, в което смъртното наказание се изпълнявало чрез отлъчване от племето. Ако някой бъде изгонен от Ню Йорк или от друг град, в който живее, той няма да умре. Защо тогава отлъченият от това африканско племе умира? Защото е заразен с всеобщата човешка глупост. Мисли си, че няма да може да живее, ако не принадлежи към племето. При повечето хора не е така – или напротив? Той е убеден, че трябва да принадлежи към общността. Но изобщо не е необходимо човек да принадлежи на някого или на нещо, или към дадена група. Дори не е нужно да бъде влюбен. Кой ви е казал обратното? Това, от което имате нужда, е да бъдете свободни. Имате нужда да обичате. Това е всичко; такава е вашата природа. Но вие ме убеждавате, че искате да сте желани. Искате да ви ръкопляскат, да бъдете привлекателни, искате всички маймунки да тичат след вас. Само си пилеете живота. Събудете се! Нямате нужда от това. Можете да сте блажено щастливи и без тези неща.
Обществото, в което живеете, няма да одобри това, което ви казвам, защото то се ужасява от хора, които проглеждат и започват да разбират тези неща. Как може такъв човек да бъде контролиран? Той няма нужда от хора; не се плаши от критиките им; не го интересува какво мислят за него или какво говорят за него. Скъсал е всички тези нишки; вече не е марионетка. Това е ужасяващо. „Трябва да се избавим от него. Той казва истината; вече от нищо не го е страх; това вече не е човешко.“ Човешко! Погледнете само! Най-после е станал човек! Избавил се е от робството, избавил се е от техния плен.
Отрицателните чувства не могат да бъдат оправдани с никое събитие. Нито една ситуация не е основателна причина за наличието на отрицателни чувства. Всички мистици все това повтарят и се мъчат да ни обяснят. Но никой не ги слуша. Отрицателните чувства са вътре в нас. В свещената хиндуистка книга „Бхагавадгита“ бог Кришна казва на Арджуна: „Смело влез в битка и остави сърцето си при лотосовите нозе на Бога.“ Прекрасно казано.
Не е нужно да правим нищо, за да постигнем щастие. Великият Майстер Екхарт има следната чудесна мисъл: „Бог не се постига чрез прибавяне към онова, което е в душата, а чрез отнемане.“ За да станем свободни, е необходимо не да правим нещо, а да се откажем от нещо. Така ще станем свободни.
Четвъртата стъпка: как можете да промените нещата? Как можете да промените себе си? Тук има много неща, които трябва да разберете, или по-точно – едно нещо, което може да бъде изразено по много начини. Представете си пациент, който отива при лекар и му обяснява какви са му оплакванията. Лекарят казва:
– Ясно, разбрах какви са ви симптомите. Знаете ли какво ще направя? Ще предпиша лекарство на съседа ви!
Пациентът отвръща:
– Много ви благодаря, докторе, сега се чувствам много по-добре.
Не е ли абсурдно? Но точно това правим всички ние. Спящият винаги си мисли, че ще се почувства по-добре, ако някой друг се промени. Страдаме, защото сме заспали, но си мислим: „Колко прекрасен би бил животът, ако се промени някой друг, а не аз; колко прекрасен би бил животът, ако се промени съседът ми, ако се промени жена ми, ако се промени шефът ми.“
Винаги искаме някой друг да се промени, за да се чувстваме добре. Но не мислите ли, че дори жена ви да се промени, или мъжът ви да се промени, това едва ли ще ви помогне? Ще си останете все така уязвими; ще си останете все същите идиоти; ще си останете все така заспали. Вие сте тези, които трябва да се променят, които имат нужда от лекарство. Мислите си: „Чувствам се добре, защото светът е наред.“ Това не е вярно! Светът е наред, защото се чувствам добре. Точно това казват мистиците.
От: „Осъзнаване“, Антъни де Мело, изд. „Изток-Запад“, 2023 г.
Картина: The Two Friends, 1894 by Henri de Toulouse-Lautrec; chinaoilpaintinggallery
