„Душевното здраве се основава на известно напрежение между вече постигнатото и това, което още предстои да бъде осъществено, или разликата между онова, което човек е, и онова, което трябва да стане.“

~ Виктор ФРАНКЪЛ, „Смисълът в живота - Увод в логотерапията“

~ Ноодинамика 

Със сигурност търсенето на смисъл от човека може да предизвика по-скоро вътрешно напрежение, отколкото вътрешно равновесие. Но тъкмо това напрежение е неотменима предпоставка за психично здраве. Смея да твърдя, че на света няма нищо, което така ефикасно да помага на човек да оцелее, дори в най-тежки условия, както убеждението, че неговият живот има смисъл. Има много мъдрост в думите на Ницше: „Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.“ В тези думи виждам едно мото, което остава вярно за всяка психотерапия. В нацистките концентрационни лагери човек можеше да стане свидетел как най-способни за оцеляване бяха онези, които знаеха, че им предстои да изпълнят някаква задача. До същите изводи стигат и други автори на книги за концентрационни лагери, а също и при психологически проучвания в японски, севернокорейски и северновиетнамски военнопленнически лагери. 

Що се отнася до мен самия, при изпращането в концентрационния лагер в Освиенцим ми бе конфискуван готов за публикуване ръкопис. Със сигурност моето дълбоко желание да напиша наново този текст ми помогна да оцелея в суровите лагери. Например когато в един лагер в Бавария ме втресе от тиф, аз драсках на малки парченца хартия много бележки, които трябваше да ми помогнат да напиша ръкописа, ако оцелеех до деня на освобождение. Сигурен съм, че възстановяването на моя загубен ръкопис в тъмните бараки на баварския концентрационен лагер ми помогна да превъзмогна опасността от срив на сърдечно-съдовата система. 

И тъй, става видно, че душевното здраве се основава на известно напрежение между вече постигнатото и това, което още предстои да бъде осъществено, или разликата между онова, което човек е, и онова, което трябва да стане. Това напрежение е присъщо на човешкото същество и поради това е необходимо за психическото благополучие. Следователно не трябва да се колебаем да предизвикаме човек, който има да осъществява смисъл. Само така ние пробуждаме неговата воля за смисъл от латентно състояние. Смятам за опасен погрешния възглед на психическата хигиена, че това, от което човек се нуждае на първо място, е равновесие, или, както се нарича в биологията - хомеостаза, тоест състояние без напрежение. Това, от което човек наистина се нуждае, не е безметежно състояние, а по-скоро стремеж и борба за смислена цел, свободно избрана задача. Той се нуждае не от снемане на напрежението на всяка цена, а от призива на потенциалния смисъл, очакващ да бъде осъществен от него. Човек се нуждае не от хомеостаза, а от онова, което аз наричам „ноо-динамика“, тоест екзистенциална динамика в поле на полярни напрежения, като единият полюс представлява смисълът, който трябва да бъде осъществен, а другият - човекът, който трябва да го осъществи. И не трябва да се мисли, че това е валидно само при нормални условия; то дори е по-вярно за невротични индивиди. Ако архитектите искат да подсилят грохнал свод, те увеличават тежестта върху него, защото така частите по-здраво се сцепват помежду си. И тъй, ако терапевтите искат да подхранят психичното здраве на пациентите си, те не трябва да се страхуват да създадат разумно по сила напрежение чрез преориентиране към смисъла на човешкия живот. 

Веднъж показал благотворното влияние на ориентирането към смисъла, се обръщам към пагубното въздействие на онова чувство, от което днес се оплакват толкова много пациенти, а именно чувството за пълно и окончателно безсмислие на живота им. Липсва им осъзнат смисъл, за който си струва да се живее. Преследва ги преживяването за вътрешна празнота, пустота в тях самите; те са попаднали в онази ситуация, която съм нарекъл „екзистенциален вакуум“. 

~ Екзистенциалният вакуум 

Екзистенциалният вакуум е широко разпространен феномен на 20-ти век. Това е разбираемо; то може да се дължи на двукратната загуба, която човек е трябвало да понесе, откакто е станал същинско човешко същество. В началото на своята история той е загубил някои от първичните животински инстинкти, в които е заложено и чрез които е подсигурено животинското поведение. Тази сигурност завинаги е затворена за човека също както раят; той трябва да прави избори. В добавка към това обаче човек е понесъл и друга загуба в по-късното си развитие, доколкото традициите, които са поддържали поведението му, сега бързо отслабват. Няма инстинкт, който да му каже какво трябва да прави, и няма традиция, която да му каже какво е длъжен да прави; понякога той дори не знае какво желае да прави. Наместо това той или иска да прави каквото правят другите хора (конформизъм), или прави каквото други хора искат от него да прави (тоталитаризъм). 

Наскоро едно статистическо проучване разкри, че сред моите европейски студенти 25% страдат от екзистенциален вакуум в по-силно или по-слабо изявена етапен. Измежду американските ми студенти процентът бе не 25, а 60%. 

Екзистенциалният вакуум се проявява главно със състояние на отегчение. Сега можем да разберем Шопенхауер, когато казва, че човечеството очевидно е осъдено вечно да се колебае между двете крайности на превъзбудата и скуката. Действителен факт е, че сега отегчението причинява и със сигурност поставя пред психиатрите повече проблеми за разрешаване, отколкото превъзбудата. Тези проблеми стават все по-сериозни, тъй като напредващата автоматизация вероятно ще доведе до огромно увеличение на неангажираното в работа време на средния работник. За жалост мнозина от тях няма да знаят какво да правят с цялото новопридобито свободно време. 

Нека разгледаме например „неделните неврози“, онзи вид депресия, която сполетява хората, осъзнаващи липсата на съдържание в живота си, когато отшуми водовъртежът на деловата седмица и зейне пустотата в самите тях. Произходът на немалко случаи на самоубийство може да бъде намерен в този екзистенциален вакуум. Такива широко разпространени явления, като депресия, агресия и пристрастяване, остават необясними, ако не разпознаем екзистенциалния вакуум в основата им. Това се отнася също за кризите на пенсионерите и на остаряващите. 

При това екзистенциалният вакуум се проявява под различни маски и прикрития. Понякога фрустрираната воля за смисъл се компенсира чрез заместване от волята за власт, включително в най-примитивната й форма, желанието за пари. В друг случай мястото на разстроената воля за смисъл се заема от желанието за удоволствие. Ето защо екзистенциалното разстройство често води до сексуална компенсация. В такива случаи може да наблюдаваме как при екзистенциален вакуум сексуалното либидо се развилнява. 

Аналогично явление се наблюдава в невротичните случаи. Съществуват известни типове механизми за обратна връзка и структури с порочен кръг, които ще засегна по-късно. Отново и отново обаче може да се види, че тази симптоматика е нахлула на мястото на екзистенциалния вакуум, където продължава да процъфтява. Онова, с което си имаме работа при такива пациенти, не е ноогенна невроза. Никога обаче не ще успеем да помогнем на пациента да превъзмогне това състояние, ако не прибавим към психотерапевтичното лечение и логотерапия. Защото чрез запълване на екзистенциалния вакуум пациентът ще бъде предпазен от повторно заболяване.

Из: „Смисълът в живота - Увод в логотерапията“, Виктор Франкъл, изд. Планета 3, НБУ
Снимка: Viktor Frankl in 1965, en.wikipedia.org