„Много игри се играят най-усилено от емоционално неуравновесени хора. Общо погледнато, колкото по-неуравновесени са, толкова по-усилено играят.“

(Portrait of Gordon Fairchild, 1890 - John Singer Sargent)

Значение на игрите, които хората играят 

~ Игрите се предават от поколение на поколение. Играта, предпочитана от даден индивид, може да се проследи назад до неговите родители и родителите на родителите му и напред към неговите деца. На свой ред те ще научат на нея внуците му, освен ако някой не се намеси успешно. Така че анализът на игрите протича в широка историческа матрица, като явно се връща със сто години назад и със сигурност се проектира най-малко с петдесет години в бъдещето. Разкъсването на веригата, опасваща пет или повече поколения, може да има въздействия в геометрична прогресия. Има мнозина живи хора, чиито наследници са над 200 души. От едно поколение до друго игрите могат да се разводняват или променят, но изглежда, че у хората съществува силна тенденция да се свързват с хора, които играят игра от същото семейство, ако не от същия род. Това е историческото значение на игрите.

~ „Отглеждането“ на деца всъщност се свежда до научаването им какви игри да играят. Различни култури и обществени класи предпочитат различни видове игри, както различни племена и семейства предпочитат различни варианти на игрите. Това е културното значение на игрите.

~ Игрите всъщност се смесват между развлеченията и близостта. Чрез многократно повтаряне развлеченията стават скучни като служебните коктейли. Близостта изисква специални условия и е гледана с недобро око от Родителя, Възрастния и Детето. Обществото не одобрява прямотата, освен когато е в уединение. Здравият разум знае, че с близостта винаги може да се злоупотреби. А Детето се страхува от нея, защото е свързана със сваляне на маски. Следователно, за да се откачат от отегчителните развлечения, без да се изложат на рисковете, които крие близостта, повечето хора прибягват до компромисен вариант - игрите, когато са възможни, и те запълват по-голямата част от по-интересните часове на социалните взаимоотношения. Това е социалното значение на игрите. 

~ Хората подбират за приятели, съдружници и интимни партньори хора, които играят същите игри. Затова „всеки, който е нещо“ в даден социален кръг (аристокрация, банда малолетни престъпници, клуб по интереси, колеж и т. н.), се държи по начин, който може да изглежда чужд на членовете на друг социален кръг. И, обратно, всеки член на социален кръг, който смени игрите си, вероятно ще бъде изключен, но ще намери добър прием в някой друг социален кръг. Това е персоналното значение на игрите.

Играчите 

Много игри се играят най-усилено от емоционално неуравновесени хора. Общо погледнато, колкото по-неуравновесени са, толкова по-усилено играят. Странното е обаче, че някои шизофреници като че ли отказват да играят игри и изискват откровеност от самото начало. Във всекидневието игрите се играят с най-голяма убеденост от две групи индивиди: Нацупените (Махнаджиите) и Мижитурките, или Сухарите.

~ Нацупеният е мъж, който се сърди на майка си. Изследването показва, че й се сърди от ранно детство. Често има основателни „детски“ причини за гнева си. Майката може да го е „зарязала“ в критичен период от юношеството му, като се е разболяла и е постъпила  в болница, или може да е родила много братчета и сестричета. Понякога изоставянето е по-умишлено. Майката може да го е преотстъпила на баща му, за да се омъжи повторно. Във всеки случай той й се цупи още оттогава. Може да е Дон Жуан, но не обича жените. Тъй като цупенето понякога е умишлено, решението за цупене може да се промени във всеки период от живота, така както през детството цупенето престава, когато дойде време за вечеря. За да промени решението си, възрастният Нацупен има нужда от същите условия, от които се нуждае и малкото момче. Трябва да може да запази достойнството си и трябва да му се предложи нещо равностойно в замяна на привилегията да се цупи. Като се промени решение за цупене, понякога може да се предотврати игра на психиатрия, която при други обстоятелства може да продължи няколко години. Това изисква грижлива подготовка на пациента, както и подходящо синхронизиране и подход. Непохватността или грубостта на терапевта няма да дадат по-добър ефект върху Нацупения, отколкото имат върху малкото момче. В края на краищата пациентът може да отмъсти на терапевта за лошото му отношение също както момчето ще се разплати накрая с непохватните си родители.

~ При женските Нацупени положението е същото, със съответната промяна в подробностите, ако те се сърдят на баща си. Играта им на дървен крак („Какво може да очакваш от жена с такъв баща?“) трябва да се парира с още по-голяма дипломатичност от психотерапевт-мъж. В противен случай той рискува да бъде зачеркнат като „мъжете, които са като татко“.

~ Малко или много, у всеки човек се крие Мижитурка, но анализът на играта цели да свежда Мижитурката до минимум. Мижитурката е човек, който е свръхчувствителен към Родителски влияния. Затова в критични моменти се нарушава неговото преработване на данни като Възрастен и спонтанността му на Дете и в резултат той се държи неподходящо или тромаво. В крайните случаи Мижитурката се слива с Мазника, Фукльото и Лепката. 

Мижитурката не бива да се смесва с объркания шизофреник, у когото Родител не функционира, а Възрастен функционира съвсем слабо, и който по тези причини трябва да се оправя в света в състояние на Егото - объркано Дете. Интересно е, че в обикновения език „мижитурка“ е епитет, използван само за мъже или в редки случаи за мъжкарани. 

~ Позьорът е още по-голям Сухар от Мижитурката. „Позьор“ е дума, обикновено прилагана за жени, но от време на време се използва и за женствени мъже.

Избрано от: „Игрите, които хората играят”, Ерик Бърн, изд. „ТрансКарго“, София, 2008 г.
Картина: Portrait of Gordon Fairchild, 1890 - John Singer Sargent; chinaoilpaintinggallery