„Толкова трябва да се учи, колкото не знаеш. Ако вярваме на пословицата – „докато си жив“. Аз вече уча и другите на нещо. Питаш на какво? На това, че и на стари години трябва да се учи.“
Писмо LXXVI
♠ Сенека поздравява Луцилий
Обявяваш, че ще ми станеш враг, ако не знаеш какво правя всеки ден. Виж, живея скромно като теб. Ще ти го съобщя: слушам философ и вече пети ден ходя при него и от осем часа слушам как разсъждава. „Намерил си кога – на тази възраст.“ – Какво й е на възрастта? Какво по-глупаво да не се учиш, защото досега не си се учил? „Значи, какво? Да правя това, което правят контетата и младежите?“ Зле са моите работи, ако само това не подхожда на моята възраст. Хора от всички възрасти посещават тази школа. Дотам ли сме стари, та да сме след младите? Аз, старецът, дето отивам в театъра, и ме носят с носилката в цирка, и не пропускам никоя ръкопашна схватка, да се срамувам да погледна към философията?
Толкова трябва да се учи, колкото не знаеш. Ако вярваме на пословицата – „докато си жив“. Аз вече уча и другите на нещо. Питаш на какво? На това, че и на стари години трябва да се учи. Срам ме е за човешкия род, когато влизам в школата. Ти знаеш, за да отидеш до дома на Метпонакт, трябва да минеш покрай Неаполитанския театър. Там е претъпкано от хора и с огромна страст се обсъжда кой е най-добрият питавлет. Гръцкият флейтист и глашатай се състезават. А в онова място, където се разисква добродетелният мъж и в което се обучават добри мъже, седят броени хора, а и те, както се вижда, нямат никакво сериозно занимание, което да вършат, и ги наричат глупави и мързеливи. Да ми се присмеят като на такъв.
Трябва спокойно да се изслушат крясъците на невежите, които са се запътили към честното. Старай се, Луцилий, да не ти се случва и на тебе това, което и на мене – да учиш на стари години; само побързай, защото си се заел с нещо, което едва ли ще научиш като старец. „Колко – питаш – ще напредна?“ Колкото се постараеш. Какво очакваш? Никой не получава знания току-така. Богатството ще дойде от само себе си, почести ще ти се предложат, може да те обсипят с милост и уважение. Добродетелта няма да влезе в теб. Нито е леко, нито с малко труд ще я познаеш. Но си струва да се потрудиш, за да получиш всички блага наведнъж. Доброто благо е едно. Няма да намериш нищо истинско, нищо сигурно в това, което се харесва на повечето хора.
Всяко нещо носи цената на своето благо. Плодородието дава стойност на лозата и на вкуса на виното, бързината – на елена. Познаваш колко е силен впрегатният добитък по гърба, чиято единствена работа е да носи товари. При кучето първото нещо е обонянието, ако трябва да открие дивеч, бързина, за да го преследва и смелост, за да хапе и напада. И то трябва да бъде най-добро в това, за което е родено и за което го ценят.
Кое е най-доброто в човека? Съвършеният разум е най-добър, останалите са общи с животните. Силен ли е? И лъвовете са силни. Красив ли е? И пауните са красиви. Бърз ли е? И конете са бързи. Не казвам, че ги надминава във всичко това. Не питам кое притежава в най-висока степен, а кое е негово. Има тяло? И дърветата имат тяло. Има ли устрем и желание по своя воля? Това го имат и зверовете, и червеите. Има ли глас? Но колко по-силен глас имат кучетата, по-остър – орлите, по-дълбок – биволите, по-сладък и по-подвижен е при славеите.
Кое е присъщо на човека? Разумът. Ако той е правилен и съвършен, е достатъчен за човешкото щастие. Следователно, ако всяко нещо усъвършенства своето благо така, че да е достойно за похвала, то достига съвършенството на своята природа. Този разум се нарича съвършена добродетел и той е честното. Той е единственото благо на човека. Сега не търсим какво е благо, но какво е човешко благо. Ако нищо друго не принадлежи на човека така, както разумът, това е единственото негово благо, но трябва да се бъдат сравнени с него. Който е лош, не получава одобрение, по мое мнение, а който е добър – получава. Не се съмняваш, че това е благо; съмняваш се, че е единственото благо. Ако някой притежава всичко друго – здраве, богатство, много изображения на предците, посещаван е от много хора, но е лош човек, няма да получи одобрението ти. А ако някой няма нищо от тези неща, за които казах, няма пари, няма тълпа от клиенти, знатност и поредица от деди и прадеди, но е признат за добродетелен, ще получи одобрението ти. Следователно едно е това човешко благо, което, ако човек го притежава, дори и да не притежава останалите, заслужава похвала, а ако не го притежава, въпреки цялото изобилие от останалите, ще е заклеймен и отхвърлен.
Каквото е с нещата, това е и с хората. Хубав кораб се нарича не този, който е украсен с изящни цветове и златен клюн, или със сребро, а богът-покровител е гравиран от слонова кост, нито този, който е натоварен с хазни и царски богатства, а този, който е здрав и устойчив, и с шевове, които не пропускат вода, и е издръжлив на напъните на водата, послушен е на кормилото, бърз е и не е чувствителен към вятъра. Наричаме хубав меч не този, който е позлатен, нито чиято ножница се отличава със скъпите си камъни, но който е с тънък ръб, за да сече, и е с острие, което да пробива всичко. Летвите не се търсят да са красиви, но да са прави. Всяко нещо е хвалено за това, за което го взимат и което му е присъщо. Следователно, относно човека също няма значение колко земя притежава, нито каква лихва получава, от колко души е поздравяван и в колко скъпо легло си ляга, с каква блестяща чаша пие, а колко е добродетелен. Добродетелен е, чийто ум е ясен и прям, и съответстващ на желанието на своята природа. Добродетел се нарича това, което е честно и единствено благо за човека. Понеже ако само разумът усъвършенства човека, само съвършеният разум го прави блажен. Казваме, че блага са и тези, които са произлезли от добродетелта, т. е. всички те са нейни дела; но дотолкова тя самата е единствено благо, та никакви блага няма без нея. Ако всичко в душата е благо, това, което я укрепва, възвисява и разширява, е благо; добродетелта прави душата по-силна, по-възвишена и по-широка. Защото другите неща, които разпалват нашите страсти, притискат душата и я подхлъзват, и когато привидно я въздигат, я правят надменна и се подиграват с много празнословие. Следователно едно е благото, с което душата става по-добра.
Всички деяния от целия живот се разделят на вид като честни и позорни; разумът се насочва към това да ги прави или да не ги прави. Как стои това, ще кажа: ако добродетелният мъж сметне, че трябва да действа честно, ще го направи дори и без пари да е, ще се труди, дори и да носи щети, дори и да е опасно; напротив, ако е безчестно, няма да го направи дори и да му носи богатства, наслада и власт. Нищо няма да го откаже от честното, нищо няма да го подкани към безчестното. Следователно, ако трябва да се следва всичко честно, а всичко нечестно да се избягва и във всяко действие в живота да се гледат само тези две неща: няма никакво друго добро, освен честното, никакво друго зло освен безчестното, ако само добродетелта не знае порочност и е непоколебима в това, то добродетелта е единственото благо, и с нея не може де се случи нищо такова, което не е благо. Тя избягва опасността да се измени. Глупостта допълзява до мъдростта, мъдростта не се обръща в глупост.
Избрано от: „Нравствени писма до Луцилий“, Том II, Луций Аней Сенека, превод Райка Николова, изд. „Хеликон“, 2020 г.
*The Death of Seneca, standing at center with his feet in a basin of water… (ca. 1655–78) by Alexander Voet II (Flemish, Antwerp ca. 1635–after 1695 Ghent); britishmuseum.org
