„Желанието на тези хора е да държат човека на разстояние и да не му дават възможност да разбере какви са в действителност.“
(The Conversation, c.1889, by Edgar Degas)
♥ Синдромът на лъжльото
Ако някой обяви нещо подобно като: „Искам да бъда напълно откровен с теб.“ Или: „Никога не бих те излъгал“, първата мисъл, която би ви хрумнала, може да е: „Защо ми казва, че не ме лъже? Може би наистина го прави. От друга страна, защо изобщо ми казва такова нещо?“
Вашата интуиция се оказва абсолютно правилна. Тези уверения се използват от хора, които не са прями. Трябва да обръщате внимание на подобни изявления и тогава може да откриете някой, който може да не казва истината.
Хората, които не са прями, се издават както физически, така и с говора си. В началото на изречението може да проявят колебание, за да може в това време да подредят мислите си и да изфабрикуват онова, което искат да кажат. Случва се, докато говорят, много често да употребяват „хм“ или се запъват с „ъ“ или „ами“. Може да повтарят думи и изрази като (например „често ... често работя навън“) или да повтарят части от думи (например „на мен наистина ... истински ми харесва“), правят го, когато са притеснени. Тези повторения и колебания често се случват, защото хората, които не са искрени, вероятно не са очаквали някакъв въпрос или отговор. Може да не са били готови с лъжата, която отдавна са намислили да изрекат.
Възможно е хората, които не говорят направо, да прескачат от мисъл на мисъл или онези, които дават повече информация, отколкото е необходимо, да не казват истината. И най-предпазливият лъжец може да бъде заловен както Фройд пръв посочва в книгата си Психология на ежедневния живот от 1901 г. като „грешка на езика“. Всъщност хората може да се издадат, като забравят важни имена или имена на близки, или като изрекат нещо, което не са имали намерение да кажат, като например: „Помолих го да се сближим. Искам да кажа, да се срещнем.“ В този случай може би има някаква потисната мисъл, която се разкрива, когато човек се изпусне. Вероятно жената е имала повече неща предвид, както тя по невнимание разкрива, от една невинна среща с мъжа.
Друго издаване на синдрома лъжец е прекаляване с комплименти. Ако комплиментите са прекалено излиятелни, съществува възможност намеренията да не са честни. Тези хора изпяват хвалебствията си с единствената цел, за да ви разкъсат на парчета. На всекиго е приятно да получи комплимент, но никой не обича да го смятат за глупак, да го унижават и да проявяват снизхождение към него. Хора, които вършат това, винаги ще искат нещо от вас.
Конфуций е познавал такъв тип хора още през 500 г. пр. н. е. За тях той е казал: „Никога не вярвай на човек, който ти се умилква.“ Съществуват приспособленци, които ще ви изпуснат като горещ картоф от ръцете си. Стига да се появи нещо по-добро или някой друг да има възможност да помогне на каузата им, за тези хора вие вече ще бъдете минало.
Адриана, телевизионен продуцент, наричала всички около себе си миличък, сладичък, сладурче. Правила им страшни комплименти с противен сладникав глас. Но щом получила онова, което желаела, Адриана почти престанала да говори на колегите си. В края на краищата всички разбрали колко е фалшива и не я назначили. Хората не желаели да работят с нея. Лицемерните й комплименти ги отблъснали.
Такива неуверени хора се правят на важни, като се опитват да манипулират другите. Затова непрекъснато лъжат, за да поддържат самочувствието си, или да упражнят контрол над другите. Желанието им е да държат човека на разстояние и да не му дават възможност да разберете какви са в действителност. Затова фабрикуват измислици за живота си или за другите, за да се правят на интересни и да спечелят власт.
Подобен на синдрома на лъжеца е флиртаджията. Тези хора манипулират другите, за да видят кого биха могли да привлекат и докъде биха могли да стигнат. Няма нищо лошо във флирта, ако го правиш искрено. Искрен човек, който ви засипва с комплименти и ви преследва с покани да излезете с него, може и да има почтени намерения. Но трябва да внимаваме с онези, които използват флирта като средство за напомпване на своето его, като манипулират другите. Такива са хората, които се забавляват, като пускат всякакви шеги със сексуален подтекст и обещания, които не изпълняват. Казват ви, че ще ви се обадят, и никога не го правят. Те просто се опитват да разберат колко хора ще ги сметнат за сексуални, привлекателни и очарователни.
Лъжците често живеят в страх, че хората ще открият истината за тях. Затова обикновено ви засипват с комплименти. Те прекаляват с тези си изяви, но дълбоко в себе си не изпитват желание да ви опознаят. Те използват думите като средство да ви държат на разстояние.
От: „Знам какво си мислиш“, Лилиан Глас, изд. „Сиела“, 2003 г.
Картина: The Conversation, c.1889, by Edgar Degas; chinaoilpaintinggallery
