Мъдростта на времето
„Горко на оня баща, чиято любов от страна на децата се крепи на нуждата, която те имат от него.“
♠ Отношения деца-родители
Този, който щедро ги дарява в детството им с играчки, се оказва твърде стиснат и за най-малките разходи, които са им необходими в тяхната зряла възраст. Излиза сякаш, че ревността, която изпитваме към тяхната радост от живота, с който ни предстои да се разделим, ни прави по-сдържани и по-големи скъперници спрямо тях; нас ни дразни, когато те вървят по петите ни – сякаш че настояват да си вървим. И ако се страхуваме от това – защото по силата на естествения ред на нещата те не биха могли наистина нито да се появят, нито да живеят освен за сметка на нашето съществуване и на нашия живот – ние не би трябвало да ставаме родители.
***
Горко на оня баща, чиято любов от страна на децата се крепи на нуждата, която те имат от него. Може ли изобщо това да се нарече любов? Трябва да те уважават заради добродетелите и разсъдливостта ти, да те обичат заради добрия ти и мек нрав.
***
... духовните качества на децата ни говорят много и за самите нас. Те са истинска отплата за нашите грижи.
***
Аз бих оправдал този, който обича по-малко своя син заради това, че е келяв или гърбав и не само че е злобен, но и нещастен и жалък по рождение (самият бог е снизил с това стойността му и му е дал оценка, по-ниска от естествената), но само при условие, че при това охлаждане на чувствата се държи умерено и съвършено справедливо. По мое мнение кръвната близост не заглажда недостатъците, тя по-скоро ги утежнява.
***
♠ Същност на човека
Непосредствеността, невежеството, простотата, недодялаността се придружават обикновено с невинност; докато любезността, изтънчеността, знанието влекат със себе си злото; смирението, боязливостта, покорността, благочестието (които са основните елементи за съхранение на човешкото общество) търсят чистата, послушната, лишена от самомнение душа.
***
Природата ни е надарила с драгоценната способност да беседваме със себе си и често ни приканва да разберем, че ние, макар и задължени на обществото, дължим повече на себе си.
***
След като не са постигнали желаното, си дават вид, че са желали постигнатото.
***
Хората лесно се оставят да бъдат лъгани в това, което желаят.
***
Нашата същност се състои от пагубни качества; честолюбието, завистта, прищявката, мъстта, пристрастието, отчаянието обитават в нас и тяхната власт е толкова естествена, че подобието на всичко това ние виждаме и у животните; свойствен ни е дори такъв порок като жестокостта; защото даже и когато състрадаваме, ние изпитваме в себе си някакво горчиво-сладостно злорадство, като виждаме да страда другият... Който би могъл да премахне от човека семената на тези качества, той би унищожил основите на нашия живот.
***
Този, който не се осмелява да говори направо за себе си, проявява известно малодушие.
***
Хората стават хора само при нещастието, сякаш щастието е несъвместимо с чистата съвест.
***
Начинът ни на живот чрез съпоставяне с друг ни носи повече зло, отколкото добро. Ние се лишаваме от собствените си удобства само и само да се докараме пред общественото мнение. Ние не се грижим толкова за това, какво представлява нашата истинска същност, какво сме ние в действителност, колкото за това, какви изглеждаме в очите на другите. Даже дарованията ни, мъдростта ни изглеждат безплодни, ако радват само нас, ако не се проявяват пред погледа и одобрението на другите.
Из: „Опити“. Том 1-3, Мишел дьо Монтен, изд. „Наука и изкуство”, София, 1975 г.
*Portrait of Michel de Montaigne, 1570s (unknown artist), en.wikipedia.org
