„Грижата и отговорността биха били слепи, ако не бяха водени от познаването на индивидуалността на личността.“
♥ Продуктивната любов и мисленето
Човешкото съществуване се характеризира с факта, че човекът е самотен и откъснат от света; тъй като не е в състояние да понесе откъсването (separation), той е принуден да търси съотнасяне и единство.
Съществуват множество начини, по които той може да осъществи тази потребност, но има само един да остане незасегнат като уникално същество: начинът, по който неговите сили се разгръщат в самия процес на съотнасянето. Парадоксът на човешкото съществуване е, че човекът търси едновременно и близост, и самостоятелност; единство с другите и в същото време - съхраняване на своята уникалност и единственост. Както показахме, отговорът на този парадокс и на моралния проблем на човека е продуктивността.
Човекът може да се свързва продуктивно със света, като действува и като го разбира. Той създава предмети и в този процес упражнява своята власт над материята. Човекът разбира света умствено и емоционално, чрез любовта и чрез разума. Неговата способност за разумно мислене го прави способен да прониква през повърхността и да схваща същността на своя обект, като влиза в активно съотношение с него.
Способността му да обича го прави способен да разчупва преградите, които го отделят от другите хора, и да ги разбира. Макар че любовта и разумът са само две различни форми на разбиране на света, които са невъзможни една без друга, те изразяват различни сили - тази на емоцията и тази на мисленето - и следователно трябва да се разглеждат поотделно.
Понятието за продуктивна любов е твърде различно от онова, което често пъти се нарича любов. Едва ли има някаква дума, която да е по-двусмислена и по-объркваща от думата „любов“. Тя се използува, за да обозначи почти всяко чувство, в което липсва омраза или отвращение. То обхваща всичко - от любовта към сладоледа до любовта към дадена симфония; от леката симпатия до чувството на най-голяма близост.
Хората чувствуват, че обичат, ако „имат слабост“ (fallen for) към някого. Те наричат своята зависимост любов, както и своето притежание. Те вярват всъщност, че няма нищо по-лесно от любовта, че трудността се състои само в намирането на обекта на чувствата си и че ако те не намират щастие в любовта, причината е, че не са имали късмет да открият подходящия партньор. За разлика от тази объркана и самоизмамна представа, любовта е много специфично чувство; всяко човешко същество притежава способност за любов, но нейното осъществяване е едно от най-трудните достижения. Истинската любов се корени в продуктивността и следователно може да се нарече „продуктивна любов“.
Нейната същност е неизменна, без значение дали това е любовта на майката към детето или еротичната любов между два индивида. Макар че обектите на любовта се различават и следователно силата и качеството на самата любов също се различават, може да се твърди, че определени основни елементи са характерни за всички форми на продуктивна любов. Те са загриженост, отговорност, уважение и познаване.
Загрижеността и отговорността означават, че любовта е дейност, а не някаква страст, от която човек бива обзет, нито някакъв афект, който го „завладява“. Елементът на загриженост и отговорност в продуктивната любов е описан възхитително в книгата на Йона. Бог казал на Йона да отиде в Ниневия, за да предупреди неговите обитатели, че ще бъдат наказани, ако не променят своите лоши навици. Йона избягва от своята мисия, защото се страхува, че хората в Ниневия ще се разкаят и че Бог ще им прости. Той е човек със силно чувство за ред и законност, но без любов. Но когато се опитва да избяга, той попада в утробата на един кит, който символизира състоянието на уединение и затвореност, което му е навлякла липсата у него на любов и съпричастност. Бог го спасява и Йона отива в Ниневия. Той проповядва на обитателите това, което Бог му е заръчал и се случва точно това, от което се е страхувал. Хората от Ниневия се разкайват за греховете си, променят навиците си и Бог им прощава и решава да не разрушава града. Йона е силно разгневен и разочарован; желанието му е било да се раздаде „справедливост“ (justice), а не милост. Накрая той намира някакво удобство под сянката на едно дърво, което Бог е отгледал за него, за да го предпазва от слънцето. Но когато Бог прави така, че дървото да повехне, Йона бива потиснат и гневно му се оплаква. Бог му отговаря: „Ти съжаляваш за дървото, за което не си се трудил, за да го отгледаш; което се роди в една нощ и в една нощ загина. А аз не трябваше ли да пожаля оня голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната от лявата си ръка, както и много добитък?“
Отговорът на Бога към Йона трябва да се разбира символично. Бог обяснява на Йона, че същността на любовта е „да се трудиш за нещо“ и „да отгледаш нещо“, че любовта и трудът са неразделни. Човекът обича това, за което друг се труди и се труди за това, което друг обича.
Историята на Йона внушава, че любовта не може да бъде отделена от отговорността. Йона не се чувства отговорен за живота на своите братя. Той, подобно на Каин, би могъл да попита: „Пазач ли съм аз на брат си?“ Отговорността не е дълг, наложен на човека отвън, а е моята отговорност към всякакво изискване, което чувствувам, че се отнася до мен. Отговорността и отзивът имат един и същ корен (respectability and response), respondere = „отговарям“; да бъдеш отговорен означава да бъдеш готов да откликнеш.
Майчината любов е най-често срещаният и най-лесно разбираемият пример за продуктивна любов; самата й същност е грижата и отговорността. По време на раждането тялото на майката „се труди“ за детето и след това нейната любов продължава в усилието й да го отгледа. Майчината любов не зависи от условия, които детето трябва да изпълни, за да бъде обичано; тя е безусловна, основана само на искането на детето и на отговора на майката. Не е чудно, че майчината любов е била символ на най-висшата форма на любов в изкуството и религията.
Еврейският термин, който показва любовта на Бога към човека и любовта на човека към неговия ближен, е рахамин, чийто корен е рехем - утроба.
Не така очевидна е връзката на загрижеността и отговорността с индивидуалната любов; някои вярват, че да се влюбиш е вече кулминацията на любовта, докато всъщност това е нейното начало и само една възможност да се достигне до нея. Други смятат, че любовта е резултат от някакво загадъчно свойство, чрез което двама души се привличат един друг, едно събитие, което се извършва без усилие. Наистина самотата на човека и неговите сексуални желания правят влюбването лесно и в това няма нищо загадъчно, но това е печалба, която се губи така бързо, както се и придобива. Човек не бива обичан случайно; способността на човека да обича създава любовта - също както да бъдеш заинтересуван те прави интересен. Хората се вълнуват от въпроса, дали са привлекателни, но забравят, че същността на привлекателността е тяхната способност да обичат. Да обичаш някого продуктивно означава да се грижиш ида се чувствуваш отговорен за неговия живот, не само за физическото му съществуване, но и за израстването и развитието на всичките му възможности. Да обичаш продуктивно е несъвместимо с това да бъдеш пасивен, да бъдеш само наблюдател на живота на обичаната личност; това предполага труд, загриженост и отговорност за нейното израстване.
Но любовта към човека въобще не може да бъде отделена от любовта към индивида. Да обичаш една личност означава да бъдеш приобщен към нейната човешка същност (core), като към човек, който представлява човечеството. Любовта към отделния индивид, доколкото се различава от любовта към човека въобще, може да се отнесе само към повърхностното и случайното; тя винаги остава незначителна. Може да се каже, че любовта към човека въобще се различава от майчината любов дотолкова, доколкото детето е безпомощно, а нашите спътници не са, но дори и тази разлика е относителна. Всички хора имат нужда от помощ и зависят един от друг. Човешката солидарност е необходимо условие за разгръщането на всеки индивид.
Загрижеността и отговорността са съставни елементи на любовта, но без уважение и познаване на обичаната личност любовта се изражда в господство и притежаване. Уважението (respect) не е страх и благоговение; то означава в съгласие с корена на думата (respicere = гледам) способността да видиш личността такава, каквато е, да съзнаваш нейната индивидуалност и уникалност. Невъзможно е да уважаваш една личност, без да я познаваш; грижата и отговорността биха били слепи, ако не бяха водени от познаването на индивидуалността на личността.
При продуктивното мислене субектът не е безразличен към своя обект, а е повлиян и засегнат от него. Обектът не се счита за нещо мъртво и отделено от себе си и от своя живот, като нещо, което човек възприема като самоизолирано (selfisolated); напротив, субектът силно се интересува от своя обект; колкото по-близко е това отношение, толкова по-плодотворно е неговото мислене. Взаимоотношението между него и обекта му е това, което на първо място стимулира неговото мислене. За него една личност или явление стават обект на мисленето, защото те са обект на интереса от гледна точка на неговия личен живот или човешкото съществуване.
В процеса на продуктивно мислене мислещият се мотивира от своя интерес към обекта; той се влияе от него и реагира спрямо него; той се грижи и е отговорен за него. Но продуктивното мислене се характеризира и от обективността, от уважението, което мислещият изпитва към своя обект, от неговата способност да вижда обекта такъв, какъвто е, а не какъвто би искал да бъде. Тази полярност между обективността и субективността е характерна за продуктивното мислене, както и за продуктивността въобще.
Да бъдем обективни е възможно само ако уважаваме предметите, които разглеждаме; с други думи, ако сме в състояние да ги видим в тяхната уникалност и взаимовръзка. Това уважение по същество не се различава от уважението, което разгледахме във връзка с любовта; ако искам да разбера нещо, аз трябва да мога да го видя как то съществува съобразно своята собствена природа; макар че това важи за всички обекти на мисълта, то съставлява един специален проблем за изучаването на човешката природа.
Обективността не означава откъсване, тя означава уважение; с други думи, способността да не се изопачават и фалшифицират предметите, личностите и собственото Аз. Но субективният фактор е наблюдателят, неговите интереси не са ли склонни да изкривят мисленето му в името на това той да стигне до желаните резултати? Липсата на личен интерес ли е условието за научното изследване? Идеята, че липсата на интерес е условие за осъзнаване на истината, е невярна. Едва ли е имало някакво значително откритие или прозрение, което да не е било подтикнато от интерес на мислителя. Всъщност без интереси мисленето става безплодно и безцелно. Проблемът е не дали има или няма интерес, а какъв вид интерес съществува и какво ще бъде неговото отношение към истината. Всяко продуктивно мислене се стимулира от интереса на наблюдателя. Един интерес per se никога не изкривява идеите. Изкривяват ги само онези интереси, които са несъвместими с истината, с разкриването на природата на разглеждания обект.
Нарушаването на продуктивната дейност има за резултат както бездействие, така и свръхактивност. Гладът и принудата никога не могат да бъдат условия за продуктивната дейност. Напротив, свободата, икономическата сигурност и една организация на обществото, в която работата може да бъде един изпълнен със смисъл израз на качествата на човека, са факторите, които водят до изразяването на природната тенденция на човека да използува продуктивно своите сили. Продуктивната дейност се характеризира с ритмична смяна на активност и отдих. Продуктивната работа, любовта и мисленето са възможни само ако една личност може да бъде - когато е необходимо - спокойна и насаме със себе си. Да бъдеш способен да се вслушаш в себе си е предпоставка за способността да се вслушваш в другите; да бъдеш у дома при себе си е необходимо условие, за да влезеш в отношения с другите.
Из: „Човекът за себе си“, Ерих Фром, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 1995 г.
Снимка: youtube.com
