„Заслужава ли си да носите в сърцето си човека, когото мразите? Така ще си докарате единствено мъка и потиснатост.“
‘The Flight of the Soul’ (between 1835 and 1881) by Louis Janmot
♥ Пътят на прошката
Онзи, който ви е предал и ви е изоставил, онзи, който ви е ограбил и е изчезнал, онзи, който ви е забил нож в гърба и се е държал така, сякаш не е станало нищо - простете им.
Не заради тях, а заради самите себе си - наистина, напълно заради себе си. Не защото заслужават прошката ви; не защото те са просто човеци. Простете им.
За да можете да сте свободни. За да можете да сте щастливи. За да можете да продължите да живеете живота си.
Няма да е лесно и ще ви се струва нечестно. През вас може да мине внезапен прилив на страх. От очите ви може да бликнат горчиви сълзи. Оставете тези чувства да излязат на повърхността и им дайте свобода. Отнесете се добре с тях със състрадателното си сърце.
След като се наплачете, се запитайте тихо: „Нужно ли е да продължа да нося това негодувание в сърцето си? Искам ли да живея завинаги като жертва?“
Когато се почувствате готови, съберете кураж и вземете решение. Макар че сърцето няма да се вслуша в избора на ума, решете твърдо да простите и да се освободите от емоционалните окови.
И тогава се върнете при чувствата си на гняв и горчивина. Дайте им пълната възможност да се изразят. Как се проявяват те в тялото ви? Превръщат ли се в напрегнати мускули, сърцебиене, зачервена кожа? Проявяват ли се като плитко дишане, като натиск в гърдите ви?
Оставете вълните на усещанията да излязат на повърхността и да се отдръпнат. Наблюдавайте ги как се движат през тялото ви.
Когато вълните се поуспокоят, вгледайте се по-надълбоко и вижте какво се спотайва отдолу. Има ли някакви скрити емоции под гнева и горчивината?
Виждате ли страх, срам, мъка? Самота и несигурност? Вместо да потъвате в тях, наблюдавайте ги.
Когато сърцето ви стане по-нежно и открито, насочете вниманието си към агресора. Можете ли да погледнете под маската му и да почувствате какво има под това насилие и безчестие?
Можете ли да усетите неговия грях, несигурност и чувство за малоценност? Можете ли да усетите самотата или срама под повърхността? Вместо да се предавате, наблюдавайте го със съчувствие.
Вътре в нас има стръмна планина от страх и дълбока река от мъка. Но там е и състрадателното око, което наблюдава този вътрешен ландшафт. Открийте своя вътрешен наблюдател, източника на свобода и изцеление.
Когато мразим някого, ние мислим много за него.
Не можем да се откъснем и постепенно започваме да постъпваме като него. Не позволявайте той да се превърне в постоянен обитател на сърцето ви.
Изтръгнете го веднага с бележка, че му прощавате.
*
Заслужава ли си да носите в сърцето си човека, когото мразите? Дръжте в сърцето си само онези, които ви обичат.
Ако носите в него и хората, които мразите, ще си докарате единствено мъка и потиснатост.
*
Приемете, че във връзката ще трябва да давате повече, отколкото получавате. Помним много добре какво сме направили задругите, но често забравяме какво те са направили за нас.
Дори да смятате, че са ви донякъде длъжници, най-вероятно сте получили от тях почти толкова, колкото сте дали.
Щом разберат, че съм монах, някои хора събират молитвено длани за поздрави аз неволно правя същото.
Някои кимат и аз неволно правя същото. Хората са като огледала: отразяваме се взаимно.
Когато мъдрият желае нещо от другите, той първо прави онова, което се иска от него - дава пример, вместо да моли.
Из: Нещата, които можем да видим само когато намалим темпото“, Хеймин Суним, ИК „Бард“, 2017 г.
Картина: ‘The Flight of the Soul’ (between 1835 and 1881) by Louis Janmot; en.wikipedia.org
