„Помнете: всичко се променя, все едно дали го искате или не. От вас зависи дали тази промяна ще бъде към растеж или към упадък.“
~ Динамична стабилност
Във вселената действат две могъщи сили: едната е движение, другата – стабилност. Всяка си има своите предимства и недостатъци. В моменти на краен динамизъм в обществото възникват смут, революция, дори хаос. За някои хора това е вълнуващо време. Старите нагласи и правила отпадат. Вземете Френската революция, болшевишкото движение или дори нещо съвсем дребно, като, да речем, промяната в начина, по който Градският съвет по образованието се отнася към въпроса за големината на класните стаи. След като революцията е постигнала желаните резултати, навлизаме в период на стабилност. Проблемът при стабилността е, че води до ентропия. Колкото по-дълго дадено нещо остава непроменено, толкова повече запада, губи гъвкавост и понякога дори се превръща в своята противоположност – идеализмът на болшевизма доведе до Сталиновия терор. С цел да запази статуквото обществото или индивидът въвежда ред, за да "поддържа нещата непроменени". А междувременно нещата се разпадат в самата си основа, което води до колапс.
Много често страхът от провал/успех е свързан със страха от промяна. Преминаването от статика към динамика може да бъде опасно. Ами ако всичко отиде по дяволите? Ами ако промяната само влоши нещата? Ами ако хаосът предизвика лудост? По-добре положението – колкото и да е мизерно – да си остане такова.
Според множество древни митове дърветата някога можели свободно да се движат. Има дори келтски епически поеми за войни между различните видове дървета. Не отдавнашната филмова версия на трилогията на Толкин „Властелинът на пръстените“ съживи този мит за ходещите дървета. Всички тези митове накрая завършват с решението на дърветата да останат неподвижни по различни причини. В името на стабилността те са заменили динамизма си с неподвижност. Оставили са се на произвола на брадвата и времето и падат, вместо да продължат напред. А щом може да се случи с дървета, може да се случи и с вас.
Никой не иска да загуби инвестиция. Ако решите да вървите напред, може да загубите всичко, на което сте свикнали да разчитате. Ако останете на място, може да се провалите. Или да успеете.
~ Олюляване
Един от най-сигурните начини да паднеш, е като решиш да стоиш неподвижен. Човешкото тяло е създадено за движение и организмите ни са устроени постоянно да вървят напред. Прекрасен пример за това е периодично повтарящият се феномен, при който гвардеецът пред Бъкингамския дворец пада. Дори неподвижното стоене никога не е наистина неподвижно. При измервания със специални уреди е установено, че се олюляваме под формата на цифрата осем. Според д-р Рувен Офир, физиотерапевт и учител на Фелденкрайс: „олюляването се дължи на постоянното редуване на контракция/релаксация в мускулатурата на крака, глезена и стъпалото, която чрез ритмични контракции, подпомогнати от редица клапи във вените, помага за изпомпването на кръвта обратно нагоре към сърцето и главата. Ако до мозъка не достигне достатъчно кръв (кислород и глюкоза), олюляването се засилва дотогава, докато центърът на гравитацията у бедния гвардеец се наклони отвъд границата на равновесието му.“
През 1957 г. известният филмов продуцент Сатяжит Рей направи посветения на Индия от 20-те години филм „Апаражито“. В него се разказва за кавгите между майка, вкопчена в миналото, и нейния син, решен да отиде в колеж и да се развива. След като той си отива от живота й, тя започва да крее. Съседите й я канят на гости. Хората й предлагат помощ. Тя отказва на всички. Предпочита да седи и да чака завръщането на сина си, защото иска единствено да му служи. Неспособна е да продължи напред, бои се от новото. Накрая умира сама, отказала да се промени.
~ Да продължиш напред
1. Запишете шест неща, които бихте искали да промените в живота си. Например дошло ви е до гуша от дадено поведение или пък протакате, вместо да се погрижите за бизнеса си. Може да са привидно незначителни неща: искам да започна вечер да развързвам обувките си, вместо просто да ги изритвам. Сега до всяко едно от нещата в списъка напишете какво печелите от липсата ни промяна.
2. Не желаете да предизвикате хаос. Искате състояние на динамична стабилност, сигурно място, от което можете да тръгнете към промяната, без да загубите опора. Тогава изберете едно от нещата в списъка и го променете. Повтарям, може да е нещо съвсем дребно: ще затворя чекмеджетата на скрина си. Щом промените едно нещо, започвате да променяте цялата структура.
3. Излезте на разходка. Как реагирате на тази инструкция? Мразите ли да вървите пеша? Ускорявате ли крачка в опит да приключите по-бързо? Или се влачите? Всеки път по един и същ маршрут ли минавате? Подходът ви към разходките е вашият подход към живота. Докато вървите, експериментирайте. Променете нещо в ходенето. Може би начина, по който движите ръцете си. Или как петата ви се удря в земята. Или маршрута. Обърнете внимание какво предизвиква у вас тази промяна.
Динамичната стабилност ви носи по-голяма гъвкавост. Много по-лесно е да отскочиш от пътя на движещ се предмет, ако не си прикован към земята. Помнете: всичко се променя, все едно дали го искате или не. От вас зависи дали тази промяна ще бъде към растеж или към упадък.
Според една поговорка човек научава много повече кг провала, отколкото от успеха. Истината е, че макар провалът често да е болезнен, той ви дава възможност да изясните целите си, да усъвършенствате подхода си, да станете по-мъдри, но не задължително и по-тъжни.
Всички познаваме хора, които се чувстват удобно в нещастието си. Приятелят, който не желае да спортува, макар да е изложен на риск от инфаркт и да се задъхва на всяка крачка поради наднорменото си тегло. Колежката, която е прекрасна писателка, но по цял ден седи и въвежда данни, понеже се бои да не отхвърлят творбите й. Братовчедът, който кара разнебитена таратайка, защото има „сантиментална привързаност и освен това й знам всичките прищевки, а и кой ще я купи?“... списъкът е безкраен. Това мизерно удобство е вид криене. Ако бъдат оставени достатъчно дълго в кутия, мишките отказват да излязат. Затворниците не желаят да напуснат килиите си заради слънчевата светлина на свободата. Старците не искат да станат от люлеещите се столове.
В предишната глава говорихме за нуждата от алтернативи в пълноценния живот. Друг страничен продукт на самоограничаването е, че светът ви неимоверно се смалява. Това може да започне с болка в лявото рамо. Спирате да го вдигате. После спирате да носите покупките с лявата си ръка. Много скоро лявата ви страна е толкова скована, че ви е трудно да вървите. Така че започвате да първите по-малко. След това преставате да излизате. Не използвате ли нещо, губите го. Лесно се свиква с неприемливи състояния. И, разбира се, щом животът стане непоносим, започва да ви липсва сила за промяна. Ако пуснете жаба в гореща вода, тя ще изскочи навън. Но ако я сложите в тенджера със студена вода и после включите котлона, ще стои там и ще се свари до смърт.
Ако не излезете навън, няма как да се провалите. Ако не напишете книгата, не напуснете работата си, не се преместите – ако всичко остане непроменено – няма да ви се наложи да понасяте лоши рецензии, безработица, самота. Ето в какво трябва да повярва нервната ви система. Но истината е, че нещата няма да се подобрят. Също като жабата ще се сварите в нещастието си и възможностите пред вас ще се изпарят, докато се окопавате все повече и повече в защитните си навици.
Избрано от: „От какво се страхуваш?“, Лавиния Плонка, изд. „Лик“, 2005 г.
Изображение: DALL-E
