„На хората, намиращи се в духовна или материална нищета, не трябва да се помага със съчувствие, а като им се докаже, например, че и те могат да достигнат щастието.“
Първо напълнете своята бъчвичка: Егоизмът също е добродетел
Да си представим един затворник, който намира вратата на килията си отворена някоя сутрин при събуждане. Не се вижда никаква стража. Остава му да стане и да излезе през вратата. Той, обаче, решава да остане, вярвайки, че негов „дълг” е да споделя съдбата на останалите затворници. Какво е спечелил от това? Нищо. А какво е донесъл на другите? Нищо. Самият той е получил нищожното удовлетворение да изживее нещастието, което всички преживяват.
Това ми напомня за една странна, но съвсем правдоподобна история по времето на втората световна война. Събитието се е случило в концентрационния лагер. Ограничителните мерки били толкова драконовски, че до този момент нито един затворник не бил успял да избяга. Обаче веднъж плъзнал слух, че един от задържаните е успял да се измъкне. Новината изпълнила сърцата с радост и облекчила страданието. Ефектът не закъснял: значително затихнала смъртоносната кашлица, хората се изправили, волята се заздравила – всичко в резултат на новите сили, които вдъхнало бягството, считано до този момент за невъзможно. Вече съществувала възможност и затворничеството престанало да бъде сигурно. Врагът станал уязвим, а борческият дух укрепнал.
Няколко месеца по-късно, съюзническите войски отворили вратите на лагера и направили откритие в една от пристройките: самозваният беглец стоял свит в скривалища под пода! Една шепа съучастници го хранили до момента. Той никога не бил стъпвал извън лагера! Но всеки повярвал в бягството му и съзрял в него смисъла на живота си.
На хората, намиращи се в духовна или материална нищета, не трябва да се помага със съчувствие, а като им се докаже, например, че и те могат да достигнат щастието. Една от клопките в любовта е увереността, че трябва да влезеш в торната яма, за да споделиш съдбата на другите. Това е може би най-лошата услуга, която може да им се направи. Ако успеете да се измъкнете от някоя ситуация, каквато и да е тя, не изпускайте шанса си. С този жест ще кажете на останалите: „Направих това, което и вие бихте могли да сторите”. Когато един човек умее да плува, всички могат да се научат. Ако един самолет може да лети невредим, всички могат да излетят.
Добре зная с какво тази апология на егоизма може да шокира читателя първоначално. Но не трябва да си затваряме очите: истината е, че околните често искат да ни привлекат в торната яма. Ако нещастието е универсално, то е участ на цялото човечество и не може да се излезе от него – мислят те. Да успееш в живота, означава да покажеш наличието на щастие пред онези, които не са го намерили. Това вероятно е провокираща позиция, както богатството сред бедността, което разстройва. Но аз вярвам, че ако искате да сте щастливи, вие трябва да поемете риска да го направите сами.
Привидно, но само привидно, това се противопоставя на християнското учение, проповядващо идеята за саможертва. Но дали е действително Божие послание? В тази връзка зная една забавна история.
Учител кани свой ученик на вечеря.
– Ела, ще има патешка супа.
Ученикът се нагостява с вкусното ядене. На тръгване моли учителя да му напълни една малка кратунка. По пътя към дома среща свой приятел, примрял от глад.
– Ще прибавя малко бульон – казва му той, – и ще си я разделим.
Изгладнелият си тръгва щастлив с разредената супа. Среща свой познат, който му казва:
– Чух за патешката супа на учителя. Дай да я опитам.
Момчето я разрежда с още вода и така до срещата с десети познат.
– Аз съм приятел на приятеля на приятеля на ученика, който яде супа при учителя.
Той му сервира от супата, момчето я поднася към устата си и прави гримаса.
– Но това е солена вода!
Учителят, който случайно минавал оттам, отговаря:
– Това е супата от супата на моята супа...
Религиозните доктрини са създадени по такъв начин. Всеки добавя по нещо свое, докато накрая не може да се разбере началният състав. Аз самият се чувствам християнин, но не вярвам особено, че Исус Христос възхвалява мъченичеството.
Ние трябва да се занимаваме със собственото си благополучие. Да напълним бъчвичката си и когато прелее, целият свят ще може да се възползва от това. Библията казва същото: трябва да обичаш себе си, за да можеш да обичаш другия. Как да се довериш на човек, който е потиснат, ако не му вярваш? А как да му вярваш, ако не вярваш в себе си? Колкото повече радост и енергия имам, толкова по-лесно мога да я споделя.
Това е „егоизмът”, който няма нищо общо с егоцентризъм. Става дума човек да мисли първо за себе си – една „стерилна” позиция, която ни лишава от допълнителното богатство, наречено „другия”.
Не се притеснявайте да бъдете егоисти:
~ Не мислете само за себе си, но: първо за себе си. В една равноправна връзка не забравяйте себе си.
~ Който не е щастлив, не може да допринесе особено за щастието на другите.
~ Напълнете първо своята бъчвичка: когато прелее, и другите ще се възползват от това.
От: „Терапия на щастието“, Д-р Етиен Жаланк, изд „Здраве и щастие”, 1994 г.
Снимка: youtube.com
