„Нашето общество е все по-посветено, погълнато и поробено от постигането и все по-банкрутиращо и обедняващо в областта на свързването.“
(Woman Getting Out of Bed by Jean Louis Forain)
~ Болката от самотата
При толкова милиарди хора по света някой би трябвало да измисли система никой да не се чувства самотен. Векове наред някои от най-умните възрастни, живели някога, са се посвещавали на този проблем. Тъкмо този определен от Бога глад за общуване е причината, поради която Платон пише „Републиката“, а Августин – „Божият град“. Ето защо толкова голяма част от създаденото в човешката култура е посветено на копнежа ни да достигнем общността - от Одисеята до планините на семейство Уолтън, от Камелот до езерото Уобегън, от Мейбъри до Мъже в чорапогащи. Ето защо ходим на църква, присъединяваме се към лиги по боулинг, ходим на срещи с непознати.
Ето защо единствената най-добре запомнена реч в историята на Америка през XX век бе молбата всички човешки същества един ден да могат да се хранят заедно на една маса, да се хванат за ръце и да изпеят обща песен. Социоложката Джейн Елщайн отбелязва, че Мартин Лутър Кинг е пленил съзнанието на обществото, защото е успял да произнесе на глас не само своята мечта, а човешката мечта - Божията мечта. „Неговата мечта никога не би докоснала народа, ако той бе застанал пред мемориала на Линкълн и бе казал: „Имам едно предпочитание. Днес имам едно лично предпочитание“.
Нищо не може да се сравни с болката от самотата. Лий Стробел пише за времето, когато журналистката от Чикаго Трибюн Марла Пол изповядала писмено преди няколко години: Аз съм самотна. „Тази самота ме натъжава“ - пише тя - Как се случи така, че успях да стана на 42 години и да нямам достатъчно приятели?“ Тя попитала съпруга си дали нещо в нея не е наред. Чудела са дали хората просто не са прекалено заети, за да имат приятели. Струвало й се така, „сякаш приятелската квота на всяка жена е запълнена и тя вече не приема нови заявки“. Чудела се дали „там, навън, няма жени, които не осъзнават колко са самотни. Лесно е денят да се запълни с работа... [но] не е достатъчно.“
Ако самотата е често срещана при жените, при мъжете тя е с размерите на епидемия. Едно проучване показва, че на 90% от мъжете в Америка им липсва истински приятел. Но ние предпочитаме да не говорим за това. „Никой не иска да си признае, че е самотен - пише психиатърката Жаклин Олдс. - Самотата е нещо, което хората свързват със загуба.“ Самотата има такова жило, че на практика хората признават, че са самотни при анонимни анкети, но когато ги помолят да посочат името си, те казват, че са независими и себедостатъчни. Самотата, твърди Майка Тереза, е проказата на съвременното общество. А никой не иска другите да знаят, че е прокажен.
Жан Вание е основател на знаменитата общност на хората с умствена изостаналост и техните помощници „Л’Арк“. Точно в нея един от блестящите писатели на нашето време, Хенри Ноуън, открил онова, което му убягвало на места като Харвард и Йейл: чувството за принадлежност, приемане, дом. Вание пише: „Всички ние носим своята дълбока рана - раната на самотата. Установяваме, че ни е трудно да бъдем сами и се опитваме да избягаме от това чрез свръхактивност, телевизия и по милиони други начини“- Алберт Швайцер някога казал: „Всички ние сме толкова заедно, но въпреки това всеки от нас умира от самота“.
~ Онова, което е наистина важно
Едуард Халоуел пише, че за повечето хора двете най-големи преживявания в живота са постигането и свързването: „По-голямата част от онова, което привлича вниманието ни и управлява енергията ни, се отнася към една от тези две категории.“ Свързването касае света на взаимоотношенията ни - неща като влюбването, установяването на страхотни приятелства, необходимостта ни да се грижат за нас, когато сме болни, или получаването на думи, изпълнени с много нежност, от родителите ни. Постигането касае нашите постижения - спечелването на конкурси, успешната кариера или осъществяването на трудна цел. Халоуел посочва, че нашето общество е все по-посветено, погълнато и поробено от постигането и все по-банкрутиращо и обедняващо в областта на свързването.
Постигането само по себе си не е лошо нещо - когато става по правилния начин и по правилни причини. Но свързването няма заместител. Всъщност, ако трябва да бъде направено както трябва, то ще зачита общността. Единствените истински значими постижения са тези, които обогатяват живота на общността.
Каква ирония, че постиженията са се превърнали в нещо като идол за обществото ни. Не познавам никой, провалил се в сферата на взаимоотношенията - който е бил изолиран, самотен, необвързан, без дълбоки приятелства, - който да е имал смислен и изпълнен с радост живот. Не познавам нито един. Двадесети век бе „замърсен“ от хора с големи постижения, но несвързани с никого.
Хора, натрупали огромни богатства, слава или власт, но никога не успели да имат открити сърца. Хора, които на бюрото си са имали визитници с номерата на влиятелни познати, но нито един приятел. Всеки от тях си е отишъл от този свят с горчиво съжаление. Всеки.
Независимо с колко малко пари разполагаме, независимо на кое стъпало сме в нечия корпоративна стълбичка на успеха, в края онова, което всички установяват, е, че най-важни са другите xoрa. Точно обратното, не познавам никой, който е успял в сферата на взаимоотношенията - създал е страхотни приятелства, посветил се е на семейството си, овладял е изкуството да дава и получава любов, - който да е имал лош живот. Човешките същества, които се отдават на красотата на взаимоотношенията - които имат приятели, с които да се смеят, да плачат, да учат, да се карат, да танцуват, да живеят, да обичат, да остареят и да умрат, - са хората, които водят прекрасен живот. Когато умират, никой от тях не съжалява, че се е посветил на хората: на приятелите си, на съседите си, на децата си, на семейството си. Никой.
~ Животодавни взаимоотношения
Да имаш значими взаимоотношения е нещо, даващо живот в най-буквалния смисъл. Един от най-подробните проекти за изучаване на взаимоотношенията се нарича проучване на област Аламеда. Ръководен от социолог от Харвард, той проследява живота на 7 000 души за период от 9 години. Учените установили, че най-изолираните хора били изложени на три пъти по-голяма вероятност да умрат от онези, които имали силни приятелски взаимоотношения.
Хората с лоши здравословни навици (пушене, лоши хранителни навици, затлъстяване или употреба на алкохол), но със силни социални отношения, живеели значително по-дълго от хората със страхотни здравословни навици, но живеещи изолирано. С други думи, по-добре е да ядете пасти с добри приятели, отколкото броколи - сами. Харвардският учен Робърт Путнам отбелязва, че ако не принадлежите към никаква група, но решите да се присъедините към някоя, „вие намалявате наполовина риска да умрете през следващата година“.
При друго проучване, за което докладва Джърнъл ъф ди Американ Медикъл Асосиейшън, 276 доброволци били заразени с вирус, водещ до обикновена настинка. Проучването установило, че хората със силни емоционални връзки се справили четири пъти по-добре с овладяването на болестта в сравнение с онези, които били по-изолирани. Тези хора били по-малко податливи на настинки, организмът им побеждавал по-лесно вирусите и са отделяли значително по-малко секрети в сравнение с изолираните доброволци.
Ние ставаме все по-разделени един от друг. Това посочва най-задълбоченото пробиване на съвременното общество, направено преди няколко десетилетия. Робърт Путнам взема заглавието на книгата си „Сам на боулинг“ от факта, че макар напоследък все повече хора да играят боулинг, все по-малко играят в отбори. Той и екипът му от изследователи установили, че за 25 години американското общество преживява факта на постоянното намаляване на онова, което социолозите наричан социален капитал - чувството за свързаност и за общност. (илюстрирано с много примери, един от които бил надписът по тениските на пожарникарите доброволци от Голд Бийч, Орегон, за благотворителното набиране на средства: „Елате на нашата закуска, ние ще дойдем на вашия пожар“.) Независимо дали се измерва с гражданска ангажираност, доброволни организации, съседски взаимоотношения или религиозно участие, нивото на общественото съзнание в Америка е възможно най-ниското в наше време и тази загуба на социален капитал, по думите на Путнам, веди до лоши резултати в образованието, до увеличаването на бременността сред тийнейджърките, до по-голяма депресия и по-висок процент на престъпност.
~ Божията общност
Вярвам, че ако трябва да обобщите с една-единствена дума Божието намерение, неговата цел при създаването на Вселената и на личностите, които да я населяват, думата би била общност. Тази работа с общността се оказва много по-сериозна, отколкото изграждането на успешна мрежа за емоционална подкрепа. Нейната цел не е просото избягването на самотата. Това е причината, поради която съществува Вселената, както и вие и аз.
Далас Уилърд се изразява по следния начин: „Божията цел в човешката история е създаването на общност от обичащи се хора, а самият Той е включен в нея като първостепенен поддръжник и най-славен обитател“.
Връзката на майката с детето е може би най-ясната картина в нашия свят на онова, което е наречено „човешки момент“. Тя представя един малък кръг на живота. Майката престава да мисли за себе си и се съсредоточава върху детето; тя дава любов, топлота и благословения и детето получава живот. В същия момент актът на даване не изчерпва майката; тя получава радостта да изрази себе си чрез служене и любов и също получава живот. Човешкият момент представлява нещо като екосистема на взаимоотношенията, при която животът става по-пълен и по-богат, течейки напред-назад от един човек към друг.
Лари Краб нарича този процес „свързване“. Когато двама души се свързват, когато техните същества се слеят така, както телата се сливат при полов акт, нещо се прелива от единия към другия, което има силата да лекува душата от най-дълбоките й рани и да възстановява здравето й. Онзи, който получава, преживява радостта на изцелението. Онзи, който дава, изпитва още по-голяма радост от това, че е използван за изцеление. Има нещо по-добро в сърцето на всяко Божие дете и то е по-силно от всичко лошо. То е там и чака да бъде освободено, за да извърши своето вълшебство.
Когато двама души се свързват, когато техните същества се слеят така, както телата се сливат при полов акт, нещо се прелива от единия към другия, което има силата да лекува душата от най-дълбоките й рани и да възстановява здравето й. Дори бебето, когато го прегръщат, знае и разбира, по-дълбоко от думите, че онова, което се изразява с тялото, всъщност е решение на душата: да прегърнеш някого в сърцето си. Ще се стремя да ти правя добро, ще споделям твоите болки и радости, ти и аз ще бъдем някак единомислени. Това е създаване на завет.
Това е обещанието на себераздаващата се любов. Изграждането на общността е най-благородното дело, което човек може да извърши. Желанието за общуване е най-дълбокият глад, който човек може да изпита. Това бе желанието на Мерилин Монро и Кърт Кобейн; най-дълбокият копнеж на Хауърд Хюз, само ако знаеше.
Но нито един просто човешки кръг на живота не е достатъчен. Всеки кръг изисква наличието на по-голям кръг, който да го поддържа. Благоденствието на семействата зависи отчасти от училищата и съседствата, от работните места и градовете, от народите и икономиките. Всеки просто човешки кръг може да бъде разрушен - така, както и ние самите понякога сме разрушени. Далас Уилърд казва: „В крайна сметка всеки човешки кръг е обречен на разпад, ако не е обхванат от живота на единствения себедостатъчен кръг - този на Отец, Сина и Светия Дух. Защото само този кръг е единственият истински и напълно себедостатъчен. И всички нарушени кръгове трябва да намерят окончателното си изцеление точно тук“.
Причината, поради която сте се родили, е да живеете и да допринасяте за Божията мечта за общността. Затова сте били създадени. Ако я пренебрегнете, няма значение какво друго правите - колко пирамиди строите, колко впечатляваща е биографията ви - вие стоите перпендикулярно на Гълфстрийм. Ако пренебрегнете това, животът ви ще бъде пълен провал. Ако се посветите на тази единствена задача - да обичате хората въпреки недостатъците им, независимо какво друго не сте постигнали в живота си, вие, въпреки всичко, ще сте водили великолепен живот.
Из: „Всички са нормални, докато не ги опознаеш“, Джон Ортбърг, изд. „Нов живот“, 2006 г.
Картина: Woman Getting Out of Bed by Jean Louis Forain; chinaoilpaintinggallery
