„Любовта е в това, да имаш; желанието е в това, да искаш. Но много често, докато усядат в комфорта на любовта, двойките спират да подклаждат пламъка на желанието. Забравят, че огънят има нужда от въздух.“
За природата на еротичното желание и поетиката на секса, споделено от белгийския психиатър и един от най-вдъхновяващи гласове по темата за интимните връзки и междукултурни различия в секса – Естер Перел в книгата й „Еротична интелигентност“ (Изд. „Векста“).
...
~ Любовта се крепи на два стълба: отдаване и автономност
Любовта разцъфтява в атмосфера на близост, споделеност и равенство. Стремим се да опознаем любимия, да бъдем близо до него, да съкратим дистанцията между нас. Грижим се за тези, които обичаме, тревожим се за тях и се чувстваме отговорни. За някои от нас любовта и желанието са неразделни. Но за много други емоционалната интимност потиска еротичното изразяване. Грижовните, закрилящи елементи, които засилват любовта често блокират съзнанието, което подпалва еротичното удоволствие. Когато интимността се превърне в сливане, не липсата на близост, а твърде многото близост, е тази, която пречи на желанието.
Нашата нужда да бъдем с някого съществува редом с нуждата ни за отделеност. Едната не съществува без другата. Не може да има връзка, когато разстоянието е твърде голямо. Но прекаленото приближаване премахва отделеността на два различни индивида. Тогава вече няма пространство за преминаване, няма мост за извървяване, няма кого да посетиш от другата страна, няма нечий друг вътрешен свят, в който да навлезеш. Когато хората се сливат – когато двамата стават едно – процесът на свързване става невъзможен. Защото вече няма с кого да се свързваш. Отделеността е условие за връзката – това е основният парадокс в интимността и секса. Двойствените (и често в конфликт) нужди от свързване и независимост са централна тема в нашата история на развитието.
Основната илюзия в дълготрайните връзки е мисълта, че притежаваме другия. Истината е, че неговата отделеност е неопровержим факт и ние не бихме могли никога да уловим мистерията на неговата същност в момента, в който приемем това, поддържането на желанието към другия ще се превърне в реална възможност. Забележително е как една внезапна заплаха за статуквото (афера, увличане по някой друг, продължителна раздяла или една наистина силна кавга) може внезапно да възпламени желанието. Нищо не може така бързо да накара изтърканите ни обувки да изглеждат като нови, като страхът да не ги загубим.
Днес се обръщаме към един човек, за да ни осигури това, което преди време цяло село е осигурявало: усещане за заземеност, смисъл и приемственост. В същото време очакваме нашите дълготрайни взаимоотношения да са романтични, както и емоционално и сексуално удовлетворителни. Нима е учудващо, че толкова връзки се огъват под тежестта на всичко това?
Моето вярване, подсилено от 20 години практика е, че докато градят сигурност, много двойки бъркат любовта със сливането. Това объркване е лошо знамение за секса. За да запазим стремежа си към другия, трябва да има разстояние за преминаване. Еротиката изисква отделеност. Казано по друг начин, еротиката процъфтява в пространството между мен и другия. За да преживяваме единение с любимия, трябва да можем да толерираме тази празнота и целия набор от несигурности, които съдържа.
~ Съвременна любовна история: кратка версия
Срещаш се с някой посредством мощната алхимия на привличането. Това е сладка реакция и винаги е изненада. Изпълнен си с усещане за нови възможности, надежда и издигане от ежедневното към един свят на емоция и омая. Любовта те сграбчва и се чувстваш силен. Този устрем ти харесва и ти се иска да запазиш усещането за него. Също така се страхуваш. Колкото повече си привлечен, толкова повече може да загубиш. Така че започваш да се стремиш да подсигуриш любовта. Опитваш се да я поправиш, да я направиш зависима. Поемаш първите ангажименти и с удоволствие се отказваш от малко свобода в замяна на малко устойчивост. Създаваш си комфорт посредством навици, ритуали, наричането с мили имена – все неща, които носят успокоение. Но въодушевлението е вървяло ръка за ръка с известно количество несигурност. Усещането, че се носиш над земята е било резултат от неувереността, и сега, когато се опитваш да го уловиш, се оказва, че изцеждаш жизнеността на връзката. Наслаждаваш се на комфорта, но се оплакваш, че си ограничен. Липсва ти спонтанността. В опита си да контролираш рисковете на страстта, си я опитомил до такава степен, че вече не съществува. Така се ражда скуката в брака.
Макар че любовта ни носи обещание за спасение от самотата, тя също така засилва зависимостта ни от един човек. Това няма как да не ни направи уязвими. Ние имаме склонност да смекчаваме тревогите си със засилване на контрола. Чувстваме се по-сигурни, като намаляваме дистанцията между нас, максимизираме увереността, минимизираме заплахите и удържаме неизвестното. Обаче някои от нас се защитават срещу несигурностите в любовта с такова усърдие, че се лишават от богатството й.
Съществува силна тенденция в дългогодишните взаимоотношения да се предпочита предвидимото пред непредвидимото. А еротиката процъфтява в полето на непредвидимото. Желанието се сблъсква с навика и повторението. То е непокорно и предизвиква опитите ни за контрол. Така че докъде ни довежда това? Не искаме да се лишим от сигурността, защото връзката ни зависи от това.
Усещането за физическа и емоционална сигурност е основа за здравословни удоволствия и взаимоотношения. Все пак без елемент на несигурност няма копнеж, няма очакване и няма тръпка. Мотивационният експерт Антъни Робинс го изразява с лаконична простота, като обяснява, че страстта във връзката е пропорционална на количеството несигурност, което можем да понесем.
~ Да погледнеш с нови очи
Е, как да включим несигурност в интимните си взаимоотношения? Как да създадем този крехък баланс? В действителност той вече е налице.
Източните философи отдавна са знаели, че непостоянството е единствената константа. Имайки предвид преходната природа на живота и неспирния му поток, има повече от намек за арогантност в предположението, че можем да направим взаимоотношенията си постоянни и че сигурността може да се стабилизира. Както се казва в поговорката: „Ако искаш да разсмееш Бог, разкажи му плановете си.“ При все това със сляпа вяра ние продължаваме.
Като лоялни граждани на съвременния свят ние вярваме в собствената си ефективност. Ние сравняваме страстта в началото с юношеското опиянение – както преходно, така и нереалистично. Утехата за отказването от нея е сигурността, която чака от другата страна. За съжаление, когато заменяме страстта срещу стабилност, не подменяме ли една фантазия с друга? Както Стивън Мичъл посочва, фантазията за постоянство може да замени фантазията за страстта, но и двете са продукт на едно и също въображение.
Жадуваме за постоянство и бихме се трудили за това, но то никога не ни е гарантирано. Когато обичаме, ние винаги поемаме риска да загубим – като бъдем критикувани или отхвърлени, като преживеем раздяла или в крайна сметка и смърт – независимо колко усилено се опитваме да се защитим срещу това. Да въведем несигурност понякога не изисква нищо повече, освен да се откажем от илюзията на сигурността. С тази смяна на перспективата разпознаваме вродената мистерия на нашия партньор.
Хората се боят да си позволят тези мигове на идеализация и копнеж по човека, с когото живеят Те включват признаване на суверенитета на другия, което може да се усети като нестабилност Когато приемем, че нашият партньор е отделен човек, със собствената си воля и свобода, деликатността на връзката ни става по-видима.
~ Разпадането на системата за сигурност
Ние често очакваме нашите взаимоотношения да действат като опора срещу залитанията и стрелите на живота. Но любовта по природа е нестабилна. И ние започваме да я укрепваме: заздравяваме границите, запушваме пролуките, създаваме предвидимост, и всичко това в усилието си да се чувстваме по-сигурни. За съжаление механизмите, които използваме, за да заздравим любовта, често я излагат на още по-голям риск.
Ние се вкопчваме в познатото и може би постигаме мирно съжителство, но по пътя започваме да дирижираме скуката. Ентусиазмът във връзката изчезва под тежестта на прекомерния контрол. Разстроени, двойките се чудят: „Какво стана със забавлението? Къде отиде въодушевлението, издигането над ежедневното, изумлението?“.
Желанието се разпалва от неизвестното и по тази причина му е вродено да предизвиква безпокойство. В книгата си „Отворен за желанието“ психоаналитикът-будист Марк Епщайн обяснява, че именно стремежът да се отдадем на тази мистерия пази желанието живо. Изправени пред неоспоримата различност на партньора ни, можем да реагираме със страх или с любопитство. Можем да се опитаме да ограничим другия до едно познато цяло или да приемем, че той завинаги ще остане загадка за нас. Отказвайки се от желанието за контрол, оставайки отворени към неизвестното, ние запазваме възможността за нови открития.
Еротиката живее в противоречивото пространство между тревогата и удивлението. Партньорите ни продължават да ни вълнуващ да ни носят удоволствие и да ни привличат Но за много от нас да се откажем от илюзията за сигурност и да приемем реалността като изначална несигурност се оказва трудна стъпка.
~ Любовта иска близост, но желанието има нужда от дистанция
В забележителната си книга „вторият пол“ Симон дьо Бовоар пише: „Еротичността е движение към другия, това е основната ѝ черта.“ Но в нашите усилия да изградим интимност ние често търсим начини да премахнем другостта и по този начин заличаваме пространството, което ѝ е нужно, за да процъфтява. Ние търсим интимност, за да се защитим от чувството на самота и при все това създаването на пространство, което е съществено за еротиката означава да се отдръпнем от комфорта на нашия партньор и да се чувстваме по-самотни.
Твърдя, че способността ни да толерираме отделеността ни – и фундаменталната несигурност, която върви с това – е необходимо условие за поддържане на интереса и желанието във връзките. Често обяснявам на двойките, че вместо непрестанно да се стремим към близост, понякога се оказва по-важно да се учим да изграждаме свои отделни идентичности. Ако създаването на отделеност звучи сурово, нека да мислим за него като подхранване на усещане за себе си. Френският психолог Жак Саломе говори за нуждата да развием лична интимност сами със себе си като баланс за интимността в двойката. Има красота в образа, който акцентира по-скоро върху хармоничното свързване със себе си, вместо върху раздалечаването от партньора. В общата ни интимност ние се любим, имаме деца и споделяме физическо пространство и интереси.
Действително, ние смесваме съществени части от животите си. Но „съществени“ не означава всички. Личната интимност маркира границите на една частна зона, която изисква толерантност и уважение. Тя е пространство – физическо, емоционално и интелектуално – което принадлежи само на мен. Не всичко е необходимо да бъде разкривано.
Всеки трябва да знае как да отгледа своя тайна градина.
Любовта се радва да знае всичко за теб; желанието има нужда от мистерия.
Любовта обича да смалява разстоянията между мен и теб, докато желанието се подсилва от тях. Ако интимността нараства с повторенията и взаимното опознаване, еротиката изстива от тях. Тя процъфтява в мистериозното, новото, неочакваното.
Любовта е в това да имаш; желанието е това да искаш. Като израз на копнежа, желанието се подклажда от изплъзващото се. То не се интересува от местата, на които вече познава, а жадно търси територии, които тепърва да покори. Но много често докато двойките усядат в комфорта на любовта, те спират да подклаждат пламъка на желанието. Забравят че огънят има нужда от въздух.
Избрано от: „Еротична интелигентност“, Естер Перел, изд. „Векста“, 2013 г.
Картина: The Lie by Felix Vallotton
