„Ако търсите някой да се погрижи за вас или да ви дари щастие, онзи, когото ще привлечете, навярно ще дири същото.“ ~ Сузана МАКМАХЪН
(The Kiss by Felix Vallotton)
Защо не мога да имам добра и дълготрайна връзка?
Този въпрос е задаван обикновено от онези, които копнеят някой да ги обича, да ги приема такива, каквито са, и да задоволява нуждите им. Те искат направо непостижимото. Парадоксът е, че никой не може да ни даде това, което ние самите не желаем да дадем на себе си. Ако се обичаме и приемаме такива, каквито сме в момента, и задоволяваме собствените си потребности, не ще търсим невъзможни контакти, а когато не се мъчим да намерим удовлетворение извън себе си, хармоничната връзка идва сама. Ако се обичаме и откликваме на нуждите си, няма да изпитваме отчаяна необходимост от когото и да било. Ще се чувстваме добре със самите себе си. В противен случай ще ни привличат връзки, които са деструктивни. Ние пък от своя страна ще притегляме хора, които се стремят да се опрат на някого. Все едно, че на челото си сме залепили светлинни знаци, невидими за нас, но видими за другите; те привличат онези, които носят същите знаци. Ако сме изградили себеуважение, се насочваме естествено към личности, които също са го добили. Ако не обичаме себе си, към нас се ориентират индивиди, които също не се обичат.
Добрите връзки изискват здрави хора. Връзката не може да направи човека здрав. Ако търсите някой да се погрижи за вас или да ви дари щастие, онзи, когото ще привлечете, навярно ще дири същото. В резултат връзката няма да е здравословна. И двамата ще бъдете увлечени в порочен и деструктивен кръг, като всеки ще се опитва да намери удовлетворение чрез другия, който също е обсебен от подобен стремеж. Твърде често единственият изход е раздялата. Ако не привикнете да се грижите за себе си, преди да се обвържете с някого, най-вероятната перспектива е тъжната ситуация да се повтаря отново и отново.
Не са ни учили как да установяваме здрави, пълноценни взаимоотношения. С редки изключения, повечето връзки, които наблюдаваме, не действат стимулиращо на партньорите, а често са дори и разрушителни. Киното, телевизията, музиката и вълшебните приказки подхранват илюзията и очакването, че щом съвършеното същество в миг се появи, ние лудо ще се влюбим и нищо друго няма да е от значение. Тази фантазна представа наподобява пристрастеност: някой ще дойде, ще ни измъкне от реалността на живота и всичко ще се оправи. Ако повярваме в подобен мит, бързо ще открием, че мимолетното възвисяване се плаща скъпо. Несполучливите връзки струват твърде много - те са емоционално изтощителни и убиват духа. Всички пристрастености, включително и безплодните обвързвания, се обръщат срещу самите нас. Пречат ни да разгърнем способностите си и ни отвличат от реалния живот. Изпиват нашите сили и енергия и унищожават порива ни към съзидателност. По-добре сами, отколкото увлечени в пагубни взаимоотношения. Още повече, че абсолютна самота не съществува, тъй като ние непрестанно поддържаме връзка със себе си.
Съсредоточете се именно върху тази връзка, единствената, която можете да контролирате. Само тя ви помага да се променяте, да бъдете в равновесие и да се концентрирате върху същностното. Единствената разумна причина да желаете връзка с някого другиго е да споделяте себе си с него. Ако не се чувствате значими и смятате, че не заслужавате любов, как бихте могли да очаквате от партньора повече, отколкото сте готови да получите? Все едно да тръгнете на война без оръжие, без доспехи, без подготовка и да вярвате, че ще победите. Невъзможно! Вие струвате много повече от вашата връзка, а тя никога не може да ви осигури нещо свръх онова, което желаете да направите за себе си.
Защо не мога да се влюбя в „подходящия“ човек?
Взаимоотношенията ни с другите често отразяват като в огледало какво изпитваме към самите себе си. Когато сме несигурни в собствената си личност, се влюбваме в хора, които не ни обичат. Ако не вярваме, че заслужаваме обич, не ще бъдем привлечени от онези, които хранят нежни чувства към нас. Ще ни притегля това, за което преценяваме, че сме достойни. Ако смятаме, че заслужаваме да бъдем наказвани (дори и да е подсъзнателно), ще намерим някой, който да ни потиска и унищожи. Връзките ни отразяват начина, по който се отнасяме към себе си. Ако сме с позитивна нагласа спрямо своята личност, ще имаме контакти с хора, които също се зачитат и обичат. В случай, че нагласата ни е негативна, и взаимоотношенията ни не ще правят изключение. Наистина ще жънем онова, което сме посели.
Търсенето на „подходящия“ избраник е безполезно. Няма такъв човек освен вие самите. Според статистиката съществуват хиляди хора, с които сте съвместими. За да откриете любовта на своя живот, трябва да сте съвместими със самите себе си. Тогава и само тогава ще се радвате на здравословна връзка. Разделете се с напразните очаквания, престанете да се питате как би изглеждал другият и какво би сторил за вас. По-скоро се съсредоточете върху това как изглеждате вие, какви сте и какво ще направите за себе си.
Спрете да се оглеждате. Наслаждавайте се на собствената си компания. Привикнете да се чувствате добре без връзка. Няма нищо по-лесно от това да се учите на себеуважение и да го практикувате, когато сте сами. Ако умеете да се грижите за себе си, да удовлетворявате своите нужди, предизвикателството на евентуална връзка няма да е всепоглъщащо и смазващо. В случай, че не сте си създали този навик, докато сте били сами, ще ви е доста по-трудно да го добиете, когато се обвържете с някого.
Повечето хора осъзнават необходимостта от себеуважение, след като вече връзката е налице. Макар да е по-просто да проявяваме себеуважение, без да имаме постоянен партньор, не би трябвало да късаме, за да се научим да отвръщаме на потребностите си. Следва обаче да преподредим приоритетите: какво ще правим за себе си и какво - за укрепване на връзката. Не е задължително това да бъде в неин ущърб. Полагането на грижи за самите нас може да окаже благотворно въздействие върху взаимоотношенията ни - ставаме ролеви модели за своя спътник.
Фактът, че обичате себе си, не означава непременно, че всеки друг ще ви обича. Но от момента, в който се почувствате добре в кожата си, ще ви бъде по-лесно да приемете, че хората не ви обичат. Както вие самите не обичате всекиго, когото познавате, така и останалите имат същото право по отношение на вас. Не губете времето и енергията си за онези, които не ви приемат. Има достатъчно хора наоколо, които се интересуват от вашата личност. А ако чувствате, че никой не ви обича, сте длъжни да се грижите още повече за себе си.
При сърдечните връзки всичко е въпрос на баланс, а не на права и задължения. Те са предизвикателство и стимул, не удобство. Важно е да разширяват хоризонта и да дават възможност за развитие, не да възпират и да водят до застой. Да ни позволяват да се променяме и освобождаваме от ненужното. Най-сполучливите връзки са тези, при които всеки оставя другият да бъде той самият. Можем да обичаме себе си безрезервно и да се опитваме да обичаме и партньора си по същия начин. Възможно е никога да не постигнем подобна цел, но да се поучим от усилията си. Ако копнеете за безгранично обожание, вземете си кученце. Човекът до вас не мисли само за това да ви се възхищава. Откажете се да търсите единствения и неповторимия, „подходящия“ партньор, наоколо има много добри хора, с които бихте могли да изживеете здравословни връзки. Най-напред обаче вие самите трябва да сте здрави, само тогава ще сте готови за пълноценен контакт.
Избрано от: „Джобен психотерапевт“, Сузана Макмахън, изд. „Колибри“, 2003 г.
Картина: The Kiss by Felix Vallotton; chinaoilpaintinggallery
