„Ние отглеждаме децата си като обикновени егоисти, а резултат от това е сегашното състояние.“
Георгий Иванович Гурджиев (1870-1949)
♥ Образованието на децата
Ню Йорк, 1-ви март, 1924 г.
Образованието се ограничава до формирането на ум. Детето се кара да учи стихотворения наизуст, като папагал, без да разбира нищо, а родителите са доволни, ако то може да го прави. В училище то учи нещата не по-малко механично и дори и да завърши с отличие, то въпреки това не разбира и не чувства нищо. По отношение развитието на своя ум то е на същата възраст, както и някой четиридесетгодишен мъж, но в своята същност си остава момче на десет. В ума си то не се страхува от нищо, но в същността си е уплашено. Моралът му е чисто автоматичен, чисто външен. Така както учи поезията наизуст, така научава и морала. Но същността на детето, неговият вътрешен живот, е оставена сама на себе си, без никакво ръководство. Ако човек е искрен със себе си, трябва да приеме, че нито възрастните, нито децата имат някакъв морал. Моралът ни е изцяло теоретичен и автоматичен, тъй като ако сме искрени, можем да видим колко сме лоши.
Образованието не е нищо друго освен маска, която няма нищо общо с природата. Хората смятат едно образование за по-добро от друго, но в действителност те всички са еднакви. Всички хора са едни и същи, въпреки това всеки е готов веднага да види сламката в окото на другия. Ние всички сме слепи за своите най-големи грешки. Ако човек е искрен със себе си, той ще влезе в положението на другия и ще разбере, че не е по-добър от него. Ако искаш да си по-добър, опитай се да помогнеш на някой друг. Но такива, каквито са сега, хората си поставят пречки един на друг и си вредят взаимно. Освен това един човек не може да помогне на друг, не може да го повдигне, защото не може да помогне дори на себе си.
Преди всичко останало трябва да помислиш за себе си, трябва да се опиташ да се повдигнеш. Трябва да бъдеш егоист. Егоизмът е първата спирка по пътя към алтруизма, към християнството. Но целта на този егоизъм трябва да бъде добра, а това е много трудно. Ние отглеждаме децата си като обикновени егоисти, а резултат от това е сегашното състояние. Въпреки това винаги трябва да ги преценяваме съобразно със себе си. Ние знаем какво представляваме; можем да сме сигурни, че при съвременното образование децата ще бъдат най-малкото такива като нас.
Ако желаеш добро на децата си, трябва първо на себе си да пожелаеш добро. Тъй като ако ти се промениш, и децата ти ще се променят. Заради тяхното бъдеще ти трябва да забравиш за известно време за тях и да помислиш за себе си. Ако сме доволни от себе си, можем с чиста съвест да продължим да образоваме своите деца така, както сме го правили досега. Но доволни ли сте от себе си?
Ние трябва винаги да започваме със себе си и да имаме себе си за пример, тъй като не можем да видим никой човек през маската, която той носи. Можем да видим другите само ако познаваме себе си, тъй като всички хора са вътрешно подобни, тъй че другите са същите като нас. Те имат същите добри намерения да бъдат по-добри, но не могат да бъдат; това и за тях е също толкова трудно. Те са също толкова нещастни, също толкова изпълнени със съжаления впоследствие. Трябва сега да им простите за това, което е в тях, и да помните бъдещето. Ако съжалявате себе си, тогава в името на бъдещето трябва предварително да съжалите другите.
Ако си продължил да се образоваш, след като си започнал да изпитваш съмнения относно образованието, това е най-големият от всички грехове. Ако вярваш в това, което вършиш, отговорността ти не е толкова голяма, колкото ако си започнал да се съмняваш.
Законът изисква детето ти да ходи на училище. Нека да ходи. Но ти, неговият баща, не трябва да се задоволяваш с училището. Ти знаеш от собствен опит, че училището дава само умствено знание - информация. То развива само един център, затова ти трябва да се опиташ да вдъхнеш живот на тази информация и да попълниш празнините. Това е компромис, но понякога дори и компромисът е по-добър, отколкото нищо да не се направи.
Образованието на детето трябва да се базира на принципа, че всичко трябва да дойде от неговата собствена воля. Нищо не трябва да се дава в готов вид. Човек може да даде само идеята, може само да ръководи или да обучава косвено, като започне отдалеч и го води към същността, тръгвайки от нещо друго. Аз никога не обучавам директно, защото учениците ми няма да учат. Ако искам един ученик да се промени, аз започвам отдалеч или говоря на някой друг, така че той да се учи. Тъй като ако на едно дете нещо се каже директно, то се обучава механично и по-късно се проявява също така механично.
Механичните прояви и проявите на човек, който може да се нарече индивид, са различни, а също и качеството им е различно. Първите са създадени; вторите създават. Първите не са творения - те са творения чрез човека, а не от него. Резултатът е изкуство, в което няма нищо оригинално. Човек може да види откъде е взета всяка линия на такава една творба на изкуството.
Избрано от: „Картини от реалния свят“, Георгий Гурджиев, изд. „Гуторанов и син“, 2004 г.
Снимка: Георгий Иванович Гурджиев (1870-1949); russian7.ru
