„Болката има два източника – ума и тялото. Понякога умът я причинява, а тялото я поддържа, друг път я причинява тялото, а я поддържа умът. Страхът и самосъжалението прибавят към болката 95%.“
(1882 ~ 1927)
Главната причина за всички болести
От мистична гледна точка има един основен корен, който може да се нарече обща причина за всички болести и това е нарушението в ритъма. Според учените разстройството на нервите е коренът на всички умствени смущения, чието въздействие върху тялото причинява различни физически заболявания. Религиозните хора учат на концентрация и медитация в седяща поза с молитвена нагласа. Скритата в това мъдрост е да се доведе дейността на ума и тялото до нормално състояние. Защото в природата на действието е с всеки следващ момент то да става по-активно. Самата активност произвежда енергия, а все по-голямото количество енергия нарушава нормалния ритъм на активността.
Това се наблюдава и при огъня. В началото пламъкът е малък, но колкото повече гори, толкова повече се повишава активността, за да достигне кулминация в своята най-голяма интензивност. Сравнението между началната и крайната интензивност показва, че именно увеличаването на скоростта на огъня довежда до върховия момент, когато той се самопоглъща. В човешката природа виждаме същата тенденция. Когато говорим, набираме скорост, докато в един момент започваме неволно да изпускаме думи от изречението. Така е и при ходенето – с всяка крачка скоростта се увеличава, докато накрая се затичваме. Същото е и с въображението, а понякога това се наблюдава и при пулса на тялото и циркулацията на кръвта. Във всички свои аспекти неконтролираното увеличение на скоростта води до по-бързо достигане на връхната точка, а причиненият дисбаланс – до катастрофални последици.
Без това познание лечителят е като слепец за причината на болестта и неговото лечение се основава на случайност. Но ако го знае, той е повече от лекар и повече от лечител. В състояние е да овладява собствената си активност, а получената по този начин способност му дава възможност да контролира и активността на пациента, така че да поддържа нормалното й състояние, от което идва истинското здраве на ума и тялото.
~ Причина за умората
Причините за умората са три – основната е загубата на енергия, а другите две са прекомерна активност на ума и на тялото. По принцип човек свързва умората с извършването на твърде много физическа дейност, но не бива да се пренебрегва и влиянието на прекомерната умствена активност.
Умората се дължи най-вече на безпокойството, страха, терзанието и болката. Има една по-малко очевидна причина и тя е мисълта за умората. При всеки сто души, които чувстват умора, в деветдесет от случаите причината е именно тази. Когато човек си казва „Уморен съм”, самата мисъл поражда чувството на умора, а разумът намира хиляди причини за нея. Понякога си мислим, че присъствието на определени хора или на конкретен човек ни уморява, че някои хора поглъщат жизнената ни енергия, че дадено действие изразходва енергията ни, че оставаме без сили от всекидневните задължения или от работата, която вършим – пеене, говорене, физическа или умствена работа. И разбира се, каквото мислим, това и преживяваме.
Наистина няма съмнение, че всеки вид дейност малко или много отнема енергия. Но като мислим за това, увеличаваме загубата; като не пилеем енергията си и я използваме икономично, до голяма степен я съхраняваме. Има начин, духовен начин, по който отдаваме енергията, необходима за определено действие, но същевременно получаваме много повече енергия от вътрешния и външния живот, от живота, който ни заобикаля и който живеем. Точно по тази причина религията е създала концепцията за всемогъществото на Бог. Онези, които смятат, че Бог е там някъде в рая, сами го държат на разстояние, но които разбират смисъла на учението в Библията – че всички ние живеем, движим се в Бог и Той е в нас – усещат присъствието му във всеки един миг. Ако съзнанието за богатство кара човек да се чувства богат, ако съзнанието за сила го кара да се чувства силен, колко ли по-силен и богат се чувства онзи, който има съзнание за Бога?
~ Балансът
Лечителят често среща пациенти, чиито оплаквания може да са различни, но са причинени от липсата на баланс. Най-трудното нещо в живота на всеки човек е поддържането на баланса. Много често лечителят успява да излекува болния, като просто му покаже няколко упражнения за възвръщане на баланса. Това, в добавка към самото лечение, дава възможно най-благоприятния ефект.
Балансът се постига по различни начини, дори в ежедневни действия – седене, лежане, стоене, ходене, стоеж с разделена по равно между двата крака тежест, седене с кръстосани крака или на петите, като тежестта отново е по равно разпределена, коленичене, ритмично ходене с еднакъв размах на ръцете. Чрез правилно редуване на ядене и пиене, работа и почивка, спане и будност също се постига баланс. Първото нещо, за което лечителят трябва да помисли при лечението на пациент, е възвръщането на състоянието на равновесие.
~ Болката
Болката има два източника – ума и тялото. Понякога умът я причинява, а тялото я поддържа, друг път я причинява тялото, а я поддържа умът. Ако едната част не участва в болката, причинена от другата, болката няма да съществува или ако се появи, ще изчезне. Като слуга на ума без собствена свободна воля, тялото не може да отхвърли болката, дадена от ума. Умът е този, който може да я отхвърли, ако е обучен на това.
Има хора, които смятат, че болката не съществува. Макар и много полезно при тренирането на ума, истинността на това твърдение може да бъде оспорена. Ако е вярно, че няма такова нещо като болка, това може да е така само в смисъл, че всичко в този свят е илюзия, нищо не съществува само по себе си, не е действително, когато бъде съпоставено с върховната реалност. Но когато някой каже, че само болката не съществува, но радостта и всичко останало го има, той греши.
За да станат неподатливи на болката, дервишите си нанасят жестоки наранявания – удрят се с камшик по ръцете, режат мускулите си, пробождат се с ножове, вадят очите от очните си кухини и ги слагат обратно – нещо, което лично съм виждал. Така те са открили истина, чието прилагане прави телесната болка много по-слаба. Когато умът тръгва напред, за да получи телесната болка, от страх или самосъжаление, той я прави много по-силна, отколкото тя би била иначе. Страхът и самосъжалението прибавят към болката 95%. Първото нещо, което лечителят трябва да направи, лекувайки пациент с болки, е да изтрие болката от повърхността на ума му чрез внушение и с помощта на лечебната си сила. Когато липсва подкрепата на ума, тялото се отказва от болката, тъй като няма способност да я задържи без участието на ума.
Избрано от: „Лечението. Ментално пречистване и светът на ума“, Хазрат Инаят Хан, ИК „Шамбала“, 2012 г.
*Hazrat Inayat Khan (1882-1927); Course of Mirrors
