„Трудно е да се одобряваме при положение, че желаем да сме по-различни, но за добиването на себеуважение е особено важно да приемем собствената си реалност и съвкупност.“
(Nude Standing before a Mirror, 1897, by Henri de Toulouse Lautrec)
Как да приема себе си такъв, какъвто съм?
Този въпрос може да се окаже най-важният от разгледаните в настоящата книга. Отговорът е: научете се да се приемате такива, каквито сте в действителност, което не значи, че трябва да понасяте или харесвате всички свои чувства или черти. Това предполага да можем да понасяме или одобряваме общото, нашата цялост, макар и някои качества да ни дразнят. То е точно обратното на онова, на което са ни учили, тоест, че трябва да сме съвършени, за да приемем (да бъдем в съгласие или да одобряваме) себе си. Можем да започнем да приемаме собствената си съвкупност и реалност, да се приемаме такива, каквито сме в момента, като не е задължително да одобряваме всичките си черти, роли и постъпки. Приемането не означава разбиране. Така както не сме в състояние да разберем живота в цялата му сложност - войната, глада, болката, смъртта, - не бихме могли да прозрем и всички причини, поради които ние самите сме толкова сложни. Приемането не е равнозначно на промяна. Това, че приемаме живота, не го променя, както и себеприемането не променя нас.
Тогава какво е приемането? То е взимане, получаване на драго сърце, одобряване. Трудно е да се одобряваме при положение, че желаем да сме по-различни, но за добиването на себеуважение е особено важно да приемем собствената си реалност и съвкупност. Приемането означава да се виждаме такива, каквито сме точно сега, и да си позволим просто да сме. Както Попай мъдро отбелязва: „Аз съм такъв, какъвто съм, и това е всичко, което съм.“ И то е достатъчно за момента.
Себеприемането означава действително да се видите, да осъзнаете какви сте отвътре и отвън, без да съдите. То е като да медитирате върху своя Аз или да сте обективни наблюдатели на себе си. Престанете да осъждате и се вижте такива, каквито сте. Вгледайте се внимателно. Това е труден, но необходим процес. Един от начините е да застанете голи пред огледалото и да се взрете. Не отмествайте очи, щом забележите нещо, което не харесвате. Продължавайте, докато станете неутрални по отношение на това, което виждате. Ето сега имате изследващ поглед. Не спирайте, проникнете под кожата, мазнината, повърхността. Гледайте, докато не започнете да прозирате през външните белези. Не се страхувайте. Вие изучавате своята реалност. А когато обозрете всичко, приемете го. Това сте вие, с всичките си недостатъци. Ще уловите някои хубави неща, и външни, и вътрешни, които ще искате да запазите, както и такива, от които бихте желали да се отървете. Ще видите едно човешко същество. Не правете нищо, не реагирайте. Само наблюдавайте. А когато свършите, си кажете, че всичко, което сте видели, е нормално. Не е добро, нито пък лошо, правилно или погрешно, просто е нормално. Това е приемането.
Друг начин да се научите да приемате себе си е да вземете лист хартия и да начертаете вертикална линия по средата. Над едната колонка напишете: „Нещата, които харесвам в себе си“. Другата назовете: „Нещата, които не харесвам в себе си“. След това попълнете и двете. Дайте си време и добавяйте постепенно онова, което ви идва наум. И отново - не се страхувайте. За повечето хора е по-лесно да се справят с колонката „не харесвам“, при попълване на съседната срещат трудности. И в случая причината е погрешното ни възпитание. Продължавайте, докато получите пълна картина за себе си. Ако ви трябва помощ, обърнете се към членовете на семейството, приятелите и особено към вашите ролеви модели. След като свършите, представете си една монета. Тя има две страни. Нито една от тях не е правилната, погрешната или по-добрата. А сега сравнете списъка си с двете страни на монетата. За да я има едната, трябва да я има и другата. Замислете се как те зависят една от друга. Например, ако харесвате факта, че сте организирани, но не ви се нрави това, че за някои неща сте твърде настойчиви, опитайте се да видите взаимовръзката между двете. Не е възможно да сте организирани, без понякога да проявявате настойчивост. Ако одобрявате наличието на търпение у себе си, а ви дразни, че на моменти сте бавни и педантични, отново потърсете взаимовръзката. Може наистина да ви харесва, че сте щедри във финансово и емоционално отношение, но понякога да имате чувството, че другите се възползват от вас. Съзираме ли взаимовръзката между двете страни - светлата и тъмната - тази, която приемаме и показваме, и другата, която не одобряваме и се стараем да държим скрита?
Почти всичко, което не харесваме, си има своята противоположност, която ни е по сърце. Ако се затруднявате да откриете обратната страна на нещо отрицателно, помолете за помощ. Помнете, че не можете да сте съвършени и че трябва да престанете да съдите. Същевременно не бихте могли да бъдете и изцяло негативни. Всичко, което не харесвате в себе си, си има своето положително съответствие. Престанете да се вглеждате само в отрицателните си черти и да приемате единствено положителните. Опитайте се да намерите баланса между тях.
Приемането е началото. То прави промяната възможна. Не е нужно да се променяте, за да се приемете. Ролевите ви модели ще видят положителното във вас. Така ще ви помогнат да съзрете доброто в самите себе си. Не се страхувайте, то е там, налице.
Как мога да се приема, ако не съм в съгласие със себе си или не се разбирам?
Себеприемането е и поведенчески, и мисловен процес. Както беше посочено в предишния отговор, съществуват някои техники на поведението, които бихте могли да използвате, за да поставите началото. Когнитивният процес на приемане на себе си започва със следното:
Спрете да бягате от реалността. Престанете да мислите, че не можете да се приемете. Ако действително искате, вие можете и ще го сторите.
Опитайте се да не съдите. Не всичко на този свят би могло да се разглежда според концепцията за противоположностите. Не всичко е добро или лошо, вярно или погрешно, положително или отрицателно.
Научете се да разпознавате защитните си механизми. Те възпират движението ви. Може да са имали своето значение в миналото, но сега ви пречат.
Простете се с илюзиите си. Действителността не е илюзорна. Тя съществува, както и вашата собствена реалност. Всеки около вас съзнава реалността ви. Време е и вие да познаете себе си.
Практикувайте съзнателно и отразяващо наблюдение. Наблюдавайте себе си, както другите ви наблюдават. За тях вие сте това, което вършите, а не онова, което бихте искали да направите. Поведението ви е, което има значение, и вие можете да го контролирате. Чувствата, мечтите, надеждите и желанията не са вашата реалност. Те са само част от това, което сте.
Много са нещата, които приемаме, без да сме съгласни с тях и да ги разбираме. Войната, гладът, несправедливостта на живота, смъртта са все явления, с които се сблъскваме в ежедневието. Приемаме, че ги има, въпреки че не ни се нравят, нито пък ги разбираме напълно. Ние сме част от всичко това и самото ни съществуване е доказателство, че живеем, без да проумяваме напълно случващото се. Може да не харесвате живота си, себе си, да искате да сте други или другаде. Вашите чувства няма да променят реалността на положението ви. Поведението е това, което ще ви промени. Себеприемането става поведение. Вие можете да го направите.
Приемането не е отказване, нито пък отстъпване. То изисква по-малко усилия и енергия, отколкото отвръщането от себе си. В крайна сметка това е доста по-лесен процес. Ще откриете, че приемането на себе си освобождава енергията, необходима за постигане на себеуважение и за проявяването ви в най-добрата светлина. Само в началото изглежда трудно и странно. Помнете, вие усвоявате наново едно умение. Това отнема време и ви изглежда „погрешно“. Упорствайте. Продължавайте. Приемането наистина си струва. Всичко останало после е по-лесно. Ако не приемете себе си, не можете да се опознаете. А ако не се познавате, никога не бихте си повярвали, че се обичате и че наистина сте обичани. Приемете, че е така. Вие сте добри и заслужавате любов. Повярвайте в това и дарът ще бъде обич към себе си и себеуважение.
Избрано от: „Джобен психотерапевт“, Сузана Макмахън, изд. „Колибри“, 2003 г.
Картина: Nude Standing before a Mirror, 1897, by Henri de Toulouse Lautrec; chinaoilpaintinggallery
