„Използването на групата като опора е много неблагоприятно за саморазвитието ни, тъй като истинското аз остава скрито зад облака на фалшива идентичност.“
(Boulevard des Capucines, 1873, by Claude Monet)
~ Групите като опора на личността
Присъщият ни копнеж и наследеният подтик за осъзнаване холографския характер на живота се проявяват в контекста на групата. Когато ни липсва осъществяване в личния живот, ние се надяваме да го намерим чрез участието си в групи. Поради това, че се възприемаме в тесни и ограничени рамки, в групите ние търсим възбудители и стимули, които да запълнят празнотите в живота ни по отношение на дейност и смисъл. Групата ни предлага външна оценка и одобрение, чрез които съдим за цената си и се доказваме. Присъединявайки се към някоя група, ние засилваме и разширяваме представата за собствения си образ и така тя става основа за илюзията, че без нея не бихме оцелели.
Използването на групата като опора е много неблагоприятно за саморазвитието ни, тъй като истинското аз остава скрито зад облака на фалшива идентичност. Страхът и гневът в резултат на лични раздели често се изявяват чрез каузи, кампании и идеологии, предлагани от групи. Груповото мислене често оправдава ирационални и дори деструктивни действия, измервани единствено с масовата власт. Обменът на агресия и страх между политически опоненти, последователи на различни религии, членове на спортни клубове и т. н. бива прекомерно увеличен от заразителността на силата на масово ниво.
Тъмната страна на човешката природа се проявява, когато участваме в групови изстъпления по начин, по който не бихме действали, ако сме сами. Примерите изобилстват: религиозно мотивирани войни и кланета в течение на векове, гонението на християните в Римската империя, кръстоносните походи срещу мюсюлманите и еретиците в средните векове, холокостът срещу евреите и циганите, убийствата на протестанти и католици в Северна Ирландия, кървавата баня срещу шиити и сунити във войната в Залива и много още примери извън религиозни убеждения, а в името на no-висша култура или партия - като покоряването на Южна и Северна Америка от европейците и последвалото изтребване на индианския народ, колонизацията и търговията с роби, репресиите и експлоатацията на групи вътре в една нация, надпреварата в ядреното въоръжаване и т. н.
Груповата маска позволява оправдание на непростимото, на онова неизразимо, което ни тласка в кармичната бездна. При всички случаи на масови емоционални изстъпления емоционалното тяло на участниците се идентифицира невярно с привидни външни групови формации, въображаеми представи и свръхего точно по същия начин, както на лично ниво, но с много по-сурови и тежки последици.
Нужно е да се завърнем към източника, към причината на такива явления. Моделите, напластени в генетичната структура на личността, не са само за физическото тяло, личните характерни черти и други индивидуални фактори, но те носят също изобилие на информация, на предразположения относно критериите на душата при взимане на решения. Душата избира не само родители и партньори, но и времето и мястото на раждане, националността, предпочитанията към групи, клубове и отбори. Тези предопределени обвързаности с решения вече съдържат травмата, съпътстваща всеки избор: отъждествяване с един аспект и отделянето от друг - с други думи, раздялата от целостта.
Процесът на идентификация и произтичащите от това емоционални енергии са по-ясни и интензивни, когато са свързани с група, защото там човек, в известен смисъл и на известно ниво, изживява принадлежност и участие в нещо по-голямо от индивида. Но в края на краищата групата никога не може да излекува болката от раздялата с космическата цялост, да изличи тази следа, понеже я използва да задоволи претенциите си за величие. А то задълбочава раздялата.
~ Чуждият
След всичко казано no-горе става очевидно, че един нов начин на мислене, на разширено възприемане на съзнанието и на същността ни могат сами по себе си да променят завинаги земното ни съществуване. Ако разберем, че няма чужди хора, неприятели, неудачници и всякакви „други“, че всички хора, с които си взаимодействаме, особено предполагаеми опоненти, са души, познати ни от векове, с които сме решили да се срещнем в сложния танц на живота, тогава би било по-лесно да се уважаваме един друг и да се опознаваме взаимно с интерес.
Разглеждайки съзнателно взаимодействията си с хората, които се появяват на нашия жизнен екран, ние се учим как да направляваме действието. Можем дати разместваме, да изменяме или поправяме техните роли, за да достигнем онези болезнени вътрешни точки, необходими за душевното ни израстване. Шокиращо и донякъде страшно е да открием, че ние сме тези, които правим избора и планираме действителността. Отначало боязливо, ние долавяме нашия път към свободата и отговорността. В момента, когато поемем отговорност с цялото си сърце, животът започва да работи за нас. Дори ако трябва да променим участниците и разположението им, вече усещаме вътрешен мир и спокойствие, които идват от това, че сме на пътя, предопределен от висшия Аз.
Неустрашимият Аз се появява, когато разширим участието си в света отвъд непосредственото ни семейство. Хората, които съставят нашия близък кармичен фонд от приятелски души - родители, родственици, партньори и деца, - са най-опасни за нашето его и манипулацията на истината, защото те лесно проникват в магнетичното ни поле и „натискат бутоните“, които ни карат да се отзовем и променим. Но когато светът ни се разпростре навън, откриваме неограничен простор за близост с всяка душа. Чужди хора няма!
Всяко същество, което срещаме, дори от дистанция, е поставено в синхронно пространство, където отразяваме себе си. От голяма полза за съзнателното ни осмисляне е практиката да наблюдаваме света с въпроса: „Как се отразява това на мен?“
Ние пропукваме черупката на състраданието си, когато видим просяка, лъжеца и убиеца като част от собствената ни психика. Придобили смелост да видим света като отражение на самите нас, намираме силата да преминем през страха от другата страна - към брега на Познанието. Този проблясък ни прави съпричастни. Когато сърцето ни е изтерзано, сме способни да обхванем нови измерения на относителността, което може да бъде използвано за решаване на проблема на глобално ниво - от измерението на индивида ние се разпростираме до реалността на общността. Земята, в цялата й житейска мъдрост, ни дава знак, че сега трябва да оценим взаимната си обвързаност, неразривната връзка между нас и всички останали видове и форми на живот и със съзнание за холографската си същност да изчистваме нивата на кармичните отношения и усложнения не само поотделно, но и на цели групи индивиди. Все повече хора са в процес на развиване на ново съзнание за взаимосвързаността ни и са готови да рискуват и преодолеят сигурната дистанция от чуждия човек, да протегнат ръка и да работят заедно.
~ Външни зависимости
Принадлежността към група обикновено довежда до пасивност. Хората постепенно губят способност да действат самостоятелно, да взимат лични решения. Без необходимост от усърдна работа за създаване на идентичност те се скриват зад груповата маска и се надяват други да вземат важните решения.
Емоционалното тяло развива склонност да изсмуква от света нужната му „доза“ емоции, които доста често получава чрез вторични преживявания - сплетни, новини или телевизия. Може да се стигне дори до непристойна възбуда. По подобен начин, наблюдавайки футбол по телевизията, ние консумираме непряко светлинни и звукови впечатления и ги възприемаме като истински. Нас ни вълнуват не непосредствени, преки вибрации, а някакво отражение на отражението. А преди двадесет или тридесет години ние щяхме да бъдем на самия терен или като участници, или като зрители.
Навикът да се живее чрез другите е разрушителен за всеки човек. Често родителите запълват празнотата, скуката и липсата на самоизява в живота, като започват да живеят чрез своите деца. Такава емоционална зависимост създава големи трудности, тъй като децата отчаяно се борят да се освободят от родителското обсебване. Независимо че според родителите те вършат всичко за тяхно добро, младите интуитивно усещат, че това не е така.
При любовните отношения упражняването на власт играе различна, но не по-маловажна роля. Подозираме ли всъщност и знаем ли, че по-добре би било да не се прилепваме така плътно един към друг? Често отношенията се превръщат в борба за надмощие спрямо другия. На нас ни се струва, че проявяваме силата си само когато доминираме явно или прикрито над някого. Учим се да се утвърждаваме чрез противопоставяне и вследствие на това не можем да излезем от такова положение. И неусетно продължаваме битката, за да не изгубим войната.
С други думи, дори когато страдаме от борбата за надмощие в дадено отношение, не се стремим да го прекъснем или променим. Емоционалното тяло има още да учи как да определя съществуването си не чрез противопоставяне, а no-скоро като се слива с всеобхватните градивни енергии. Отново обаче се проявява подтикът за принадлежност към нещо или някого. Това също е една от причините хора, прекъснали току-що една връзка, почти слепешком да навлязат в нова, която неизменно се определя от старите проблеми и предизвикателства.
Във външния свят ние търсим щастие, определяно от събитията, вместо да го изживяваме като вътрешно състояние, като осъзнаване на Висшия Аз. Това, че не сме достатъчно пряко и отблизо въвлечени в истинския живот, ни прави по-трудно достъпни за дълбоките енергии на щастието. Единствената алтернатива е отварянето ни към многоизмерното съзнание на Висшия Аз.
От: „Лекуване на емоциите (събуждане на безстрашния АЗ)“, Крис Грискъм, изд. „Гуторанов“, 2006 г.
Картина: Boulevard des Capucines, 1873, by Claude Monet; chinaoilpaintinggallery
