„Такива хора са погълнати единствено от себе си и изобщо не усещат какво впечатление правят на околните.“
Haymakers Resting (1891) by Camille Pissarro
Синдромът да се говори като кречетало
„Млъкни! Моля те най-после замълчи!“ Само за това си мислел Джеф, когато завел Лори да я запознае с родителите си. Искало му се те да я харесат, но тя не спирала да говори. Тя просто не можела да се удържи.
Хората, които просто не млъкват, са социални неудачници. Въпреки че тяхната приказливост на пръв поглед може да изглежда привлекателна, тя определено омръзва още след първия час. Като слушаш тези хора, които бъбрят без прекъсване и ти пълнят главата с всякакви баналности, като например как тя измила мивката, това е достатъчно, за да влуди всеки нормален човек. Те обикновено не обръщат внимание дали другият има време да ги слуша.
Такива хора са погълнати единствено от себе си и изобщо не усещат какво впечатление правят на околните. Те действат често, като задават някакъв въпрос, после отговарят преди събеседника си. Този тип личности не търпят мълчание, защото тогава ги обхваща паника и изпитват неудобство. Сякаш у тях има някакъв мотор, който не спира.
Те говорят, за да се облекчат и успокоят. Това отвлича вниманието им от негативни неща или значими чувства, с които им предстои да се справят. Тях ги привлича повече удоволствието да слушат как самите те говорят, а не ги интересува каква досада причиняват на другите.
На кречеталата им е трудно да се отлепят от телефона. Те не усещат, че със заповеднически тон някой трябва направо да им каже да млъкнат, дори може да се стигне дотам да им затворят телефона.
Тези хора не съзнават как непрекъснатото им бърборене дразни другите, защото са прекалено вглъбени в самите себе си, за да го проумеят. Те рядко обръщат внимание на каквито и да е неизказани думи или тактични забележки, които им правят отегчените слушатели. Единственото, което може да ги накара да млъкнат за известно време, е, ако това им се каже високо и ясно. То обикновено продължава около половин час - защото повече не могат да се владеят. Отвътре нещо ги кара отново да се разприказват. Не им правят впечатление забележките на околните, тъй като са погълнати в себе си. Дори и да се обидят, ще млъкнат за малко и пак ще продължат да говорят. Изтощително е човек да бъде около тях, макар и за кратко.
Често в детската си възраст тези дърдорковци са имали някакъв проблем в психическото развитие, което може да е причината като възрастни да говорят толкова много. Обяснението за това поведение се намира в една фаза на развитието на езика, която е около три и половина или четиригодишна възраст, когато децата непрекъснато бъбрят на околните, че дори и на себе си. В този период те непрекъснато задават въпроса, защо, дори след като им е обяснено неведнъж. Правят го не само за да им се обръща повече внимание, но за да се чуват как говорят и да упражняват новоразвитото си умение да говорят.
Когато пораснат, може да се окаже, че психически са изостанали и са запазили навика си от четиригодишни. Непрекъснатото им бъбрене може да представлява психологически защитен механизъм, за да не мислят за страха си да не останат сами или да бъдат изоставени. Те се нуждаят да са в компанията на други хора, тъй като имат огромна потребност от аудитория. Ако няма никой около тях, ще говорят на себе си.
Психотерапията често разкрива, че тези, вече възрастни хора, като деца са били непрекъснато оставяни сами. Или са ги заключвали и са прекарвали часове наред сами, или са били изоставяни психологически сами, родителите и близките не са им обръщали внимание. Затова те говорят без прекъсване, за да се забавляват, когато около тях няма никой. Развили са способността си да бъбрят като средство да задържат около себе си други хора.
Понякога прекалената приказливост се свързва с прием на наркотици, с умствено разстройство или с друг неврологичен или генетичен синдром. Затова добре е да се знае, че тези хора може да страдат от нещо по-сериозно.
От: „Знам какво си мислиш“, Лилиан Глас, изд. „Сиела“, 2003 г.
Картина: Haymakers Resting (1891) by Camille Pissarro; chinaoilpaintinggallery
