„Нещата, които биха спънали и обезсърчили някого със слаба вяра, като че тласкат още по-силно напред онзи, който вярва в себе си. Ако той върви нагоре, светът ще го насърчи. Ако върви надолу, светът ще го изпрати с ритници.“
(1848 ~ 1924)
Силата на увереността влияе върху другите
„Човек покорява съдбата чрез мисълта. Ако нямате вяра в хората и в институциите, не се опитвайте да започвате нещо. Неизбежно е да се случи това, което е в мисълта ви.“ ~ Хелън ВИЛМАНС
Успехът не зависи само от голямата ни самоувереност, но и от вярата на другите в нас. Тази вяра, обаче, до голяма степен е отражение на собствената ни вяра и последствие от отношението ни към хората. Собственото ни разположение е следователно и средство, чрез което можем да създадем това доверие у другите. То влияе на всекиго, с когото идвате в допир, особено на онези, които искате да ви слушат било като учител, оратор, адвокат, търговец, продавач, вероятен работодател или по друг начин. Доверието, което оказвате на другите, действа почти чудотворно. Ако го имате, ще останете учудени като видите, колко скоро то ще подейства на другите и ще увеличи тяхното доверие в способностите ви, че ще може да извършите това, с което сте се заели. Така се създава име и се печели вяра. Хората, които, започвайки някаква работа, твърдо вярват, че ще я доведат докрай, са с положителен, волеви характер. Когато някой чувства, че притежава силата да заповядва, че се е издигнал на нужната висота, неговите думи вдъхват доверие, от държанието му се излъчва увереност и сигурност и той преодолява съмнението в другите, които, заразени от непоколебимата му твърдост и сигурност, вярват, че това е доказателство за способността му да успее. Хората вярват на този, който знае какво иска, който не се колебае, а действа и планомерно постига целта си. Нищо не пречи на такъв човек. Дори хората, които биха се противопоставили на някого с по-слаба увереност в себе си, с готовност приемат плановете му. Нещата, които биха спънали и обезсърчили някого със слаба вяра, като че тласкат още по-силно напред онзи, който вярва в себе си. Ако той върви нагоре, светът ще го насърчи. Ако върви надолу, светът ще го изпрати с ритници.
Ако някой не вярва в себе си и светът няма да вярва в него. Ние не можем да не се възхищаваме от човек, който вярва в себе си. Никой не може да го подиграва, нито да го осмива устно и в печата. Бедността не може да го отчая, нещастията — да го спрат, трудностите да го отклонят от начертания му път. Каквото и да се изпречи пред него, той върви с устремен поглед към целта. Решителният човек и желязната воля спечелват наполовина победата преди още да е нанесен решителният удар. Познавам човек, който довежда докрай всичко, което предприеме и е имал забележителен успех, защото никога не се колебае, никога не се съмнява в способностите си. Вярата му в себе си, когато понякога достига до самолюбие, отблъсква някои хора, но дори и те отстъпват пред него. Докато други хора с по-голяма култура разискват възможностите или вероятностите при започване на някоя работа и се съмняват или колебаят, този човек нито се съмнява, нито се колебае. Такъв човек принуждава своите противници да вярват в неговите способности, при все че доводите са против тази вяра. Една посредствена способност, подсилена с изпъкваща самонадеяност, създава по-големи образи в света и по-големи плодове, отколкото някоя голяма способност, когато е придружена от страх и самозалъгване. Някой учител с посредствени знания често успява повече, отколкото някой с големи знания, но лишен от способността да ги предаде на другите или да покаже, че има тези знания. Това положение изглежда много невероятно, но изразява голата истина и единственото средство срещу него е да се предизвика истински способният човек да действа така, че околните да вярват в неговите способности.
Изходът от всяка наша работа зависи от вярата на другите в нас, че ще можем да извършим предначертаното, че ще можем да се справим с подчинените си, че ще можем да дадем по-хубава стока, че ще можем да извършим хилядите неща, възложени ни от работодателя или от публиката. Животът е твърде къс и светът е премного зает, за да има време да се впуска в подробно изучаване на способностите ни, необходими за постигане на целите, за които твърдим, че сме подготвени. Следователно светът приема до голяма степен човека такъв, за какъвто се представя, докато не се излъже в преценката. Ако някой млад човек окачи на врата си табелка, че е адвокат, хората ще го приемат като вещ в работата си, докато той покаже обратното. Никой лекар не е длъжен да доказва на всеки болен, че е следвал медицина и че е взел известни изпити. Това ще проличи от знанията му.
Следователно да признаем, че не сме годни за известна работа, да проявим известно съмнение значи да отворим широк път за неуспехи. Не бива никога нито за миг вярата в самия себе си да бъде разколебана, колкото и труден да изглежда пътят пред нас. Нищо няма да убие доверието на другите така бързо, както собственото ни съмнение, което хората около нас скоро ще почувстват. Много хора не успяват, защото излъчват неувереност, песимистично настроение и го придават на другите.
Ако сте работодател, вашите служители лесно могат да познаят дали започвате работния си ден като победител със сигурност в успеха, с вяра в себе си или като някой победен, отчаян и изпълнен със съмнения. Те могат да кажат дали ще спечелите, или ще изгубите деня по погледа и по държанието ви.
В никоя работа не се предава така силно от един на друг увереността, както при продажбите било от страна на агента, търговския пътник или продавача в магазина.
При всички тези продажби големите продавачи действат върху клиентите като хипнотизатори, оказват някакво духовно влияние. Някой колебаещ се клиент, а повечето от тях се колебаят между две решения, може да се реши да сложи край на колебанията си при някоя умело казана бележка от страна на продавача, като последният сведе разглежданите неща от няколко на две, като каже, че вече купувачът е направил своя избор и вземе ножиците да отреже нужния къс плат или го увие и т. н. Но с всички тези търговски похвати трябва да си служи само решителният, самоувереният, непоколебимият продавач. Защото само той може да предаде тези свои качества на купувача. Ако някой пътуващ агент прояви и най-малко колебание, купувачът гледа да се измъкне при пръв удобен случай и след това всякакви доводи и увещания са безполезни.
За никого другиго предаването на душевното настроение не е от такова голямо значение, както за учителя. Загриженият, неувереният, колебаещият се учител ще създаде безредие между всички деца в училищната стая, но едно спокойно, сдържано, неизбухливо лице ще застави същите тези деца да зяпат в устата му и да работят отлично. Учителят трябва да сложи край на личните дразги, да разрешава спорове между учениците, да успокоява загрижените им мозъчета, когато не могат да научат или разкажат нещо, и да втълпява в главите им някои неща, когато са невнимателни. Всичко това той върши чрез личността си, която е просто излъчване на неговата собствена индивидуалност. Младите хора твърде лесно се поддават на естеството на поднесената им мисъл. Те знаят дали учителят се грижи наистина за тях и желае да им помогне, или не. Те много бързо открояват себелюбивите и несимпатични натури. Никой учител не е годен за свещената си работа, ако не е естествено любезен и не съхранява в себе си сърдечни чувства към учениците.
Из: „Всеки човек цар или могъщество чрез овладяване на мисълта“, Орисън Сует Марден, изд. „Софи-Р“, 1991 г.
Снимка: Orison Swett Marden (1848-1924); en.wikiquote.org
