„Ако човек не знае как да придава порядък на мислите си, вниманието му ще бъде отвлечено от главния в момента проблем: някое реално или въображаемо страдание, върху инцидентна неудовлетвореност или дълготрайна фрустрация.“
Потокът на мисълта
Хубавите неща в живота не се осъществяват единствено посредством сетивата. Някои от най-въодушевяващите ни преживявания възникват в ума, породени от информация, предизвикала способността ни за мислене, а не вследствие на употребата на сетивни умения. Както сър Френсис Бейкън е отбелязал преди почти четиристотин години, почудата – която е семето на знанието – е отражение на най-чистата форма на удоволствие. Също както на всеки физически потенциал на тялото съответстват потокови активности, всяка умствена операция е в състояние да осигури собствена форма на наслада.
Сред множеството интелектуални занимания, които имаме на разположение, понастоящем четенето е може би най-често споменаваната по целия свят потокова дейност. Решаването на умствени задачи е едно от най-старите, доставящи наслада занимания, предшественик на философията и модерните науки. Някои хора са станали така умели в четенето на ноти, че вече не е нужно да чуят тяхното изпълнение, за да изпитат наслада от даденото музикално произведение. Те предпочитат да изчетат партитурите на една симфония, вместо да я изслушат, защото звуците във въображението им са по-съвършени, отколкото би могло да бъде всяко изпълнение. По подобен начин хората, които посвещават много време на изкуството, започват все повече да се наслаждават на емоционалните, историческите и културните аспекти на съзерцаваната творба, в някои случаи дори повече, отколкото на чисто визуалните ѝ страни. Както един изкуствовед веднъж се изрази: „Произведенията на изкуството, които вълнуват лично мен... имат зад себе си много концептуална, политическа и интелектуална дейност... Визуалните изображения са всъщност пътепоказатели към тази красива машина, която е построение неповторимо на тази земя и не просто преработка на визуални елементи, а всъщност изцяло нова мисловна машина, която артистът посредством визуални средства и обединявайки зрението и възприятията си, е сътворил“.
В една картина този човек вижда не просто образ, а „мисловна машина“, в която присъстват емоциите, надеждите и идеите на художника – а също духът на културата и историческият период, в който той е живял. При по-внимателно вглеждане едно подобно умствено измерение може да бъде открито в доставящите физическа наслада дейности, като спорта, храненето или секса. Бихме могли да кажем, че разграничението между потоковите дейности, основани на телесните функции, и онези, в чиято основа са мисловните операции, е в известна степен неоснователно, тъй като, за да носят наслада, всички физически активности трябва да включват и умствен компонент. Спортистите добре знаят, че за да преодолеят определено ниво в постиженията си, трябва да се научат да дисциплинират ума си. А вътрешните награди, които получават от това, далеч надхвърлят простото физическо благополучие: тези хора преживяват чувство за личностно реализиране и повишено самоуважение. И обратно, при повечето умствени активности присъства и физическото измерение. Шахматът например е една от възможно най-интелектуалните игри; и въпреки това напредналите шахматисти включват в тренировките си тичане и плуване, тъй като осъзнават, че ако не са в добра физическа форма, няма да са способни да поддържат дългата умствена концентрация, която се изисква в шахматните турнири. При йога контролът на съзнанието става възможен посредством умението за контрол на телесните процеси, като първият неусетно се прелива във втория.
Ето как, въпреки че поток винаги предполага употребата на мускулите и нервите, от една страна, и участието на волята, мисълта и чувствата, от друга, има логика да се диференцира клас дейности, които носят наслада, защото внасят порядък в ума директно, вместо чрез посредничеството на телесните чувства. Тези дейности са преди всичко символни по своята същност, тъй като зависят от естествените езици, математиката или друга абстрактна знакова система, като компютърен език например, за постигането на порядък в ума. Символната система наподобява игра, тъй като представлява отделна реалност, самостоен свят, в който на човек му е позволено да извършва действия, които не биха имали особен смисъл другаде. В символните системи „действията“ обикновено са ограничени до умствено манипулиране с идеи.
За да изпита човек наслада от определена умствена дейност, трябва да са налице условията, необходими да извлече наслада от коя да е физическа активност. Трябва да е налице умение в някоя символна област; трябва да има правила, цел и начин да се получава обратна информация. Вършителят трябва да е способен да се концентрира и да взаимодейства с възможностите на ниво, отговарящо на уменията му.
В действителност да се постигне подобно състояние на умствен порядък не е така лесно, както изглежда. Противно на онова, което сме склонни да вярваме, нормалното състояние на ума е хаосът. Без подготовка и без обект във външния свят, изискващ внимание, хората са неспособни да фокусират мислите си за повече от няколко минути наведнъж. Концентрацията е относително лесна, когато вниманието бива структурирано от външни стимули, както по време на филм или шофиране в натоварен трафик. Същото е, когато човек зачете интересна книга, макар че повечето хора губят концентрация след няколко страници и умът им започва да блуждае встрани от сюжета. Тогава, ако желаят да продължат четенето, те трябва да положат усилие и да насочат вниманието си обратно към страницата.
Обикновено не си даваме сметка колко малко контрол имаме върху ума си, защото навиците канализират психичната енергия така добре, че мислите сякаш произтичат една от друга без засечка. С прозвучаването на алармата сутрин ние възвръщаме съзнанието си след съня, след което отиваме в банята и измиваме зъбите си. Социалните роли, които културата ни е наложила, имат грижата вместо нас да моделират ума ни, затова в повечето случаи минаваме на автопилот до края на деня, когато стане време отново да изгубим съзнание в съня. Но когато бъдем оставени на мира, без структуриращи вниманието ни стимули, в ума ни се възцарява изначалният безпорядък. Ако няма какво да вършим, в съзнанието ни изплуват произволни мисли, обикновено кръжащи около нещо болезнено или тревожно. Ако човек не знае как да придава порядък на мислите си, вниманието му ще бъде отвлечено от главния в момента проблем: то ще се фокусира върху някоя реално или въображаемо страдание, върху инцидентна неудовлетвореност или дълготрайна фрустрация. Ентропията е нормалното състояние на съзнанието – състояние, което не носи нито полза, нито наслада.
За да избегнат това състояние, хората са готови да запълнят съзнанието си с всяка налична в момента информация, стига тя да измести фокуса на вниманието им встрани от отрицателните чувства. Обяснимо е в такъв случай защо такава огромна част от времето си те прекарват в гледане на телевизия, въпреки че това рядко им доставя наслада. В сравнение с други източници на стимулация – като четенето, общуването с други хора или заниманията с хоби – телевизията е способна да осигури нескончаем поток от леснодостъпна информация, която структурира вниманието на зрителя при доста нисък разход на психична енергия от негова страна. Докато хората гледат телевизия, няма нужда да се страхуват, че блуждаещият ум ще ги застави да размишляват върху обезпокояващи лични проблеми. Разбираемо е, че превърне ли се в навик тази стратегия за преодоляване на психичната ентропия, изоставянето му става почти невъзможно.
По-добрият способ за избягване на хаоса в съзнанието е, разбира се, посредством навици, осигуряващи контрол над умствените процеси. За да се формират подобни навици обаче, са необходими практика и наличието на онзи род цели и правила, присъщи за потоковите активности. Един от най-простите начини за използване на ума например е фантазирането: развиването на поредица от събития под формата на умствени образи. Но дори този очевидно лесен начин за подредба на мислите е отвъд възможностите на много хора. Джероум Сингър, психологът от Йейлския университет, който изследвал фантазирането и умствените образи може би повече от всеки друг учен, доказа, че фантазирането е умение, което много деца никога не се научават да използват. А фантазирането не само спомага за създаването на емоционален порядък посредством въображаемо коригиране на неприятната реалност – човек например може да уталожи фрустрацията и враждебността си срещу онзи, който го е наранил, като си представи ситуация, в която агресорът бива наказан, – но също така позволява на децата (и на възрастните) да разиграват въображаеми ситуации, за да изберат най-добрата стратегия за справяне с тях, да обмислят алтернативи, да откриват неочаквани последствия. Всичко това допринася за повишаване на комплексността на съзнанието. Освен това, разбира се, използва ли се умело, фантазирането може да доставя голяма наслада.
Разглеждайки условията, спомагащи за установяване на порядък в ума, първо ще обърнем внимание на изключително важната роля на паметта, а после на това как думите могат да бъдат използвани за пораждането на потокови преживявания. След това ще разгледаме три символни системи, които, щом човек опознае правилата им, носят дълбока наслада: история, естествени науки и философия. Бихме могли да споменем още много области на познанието, но тези три могат да служат като пример за останалите. Всяка една от тези умствени „игри“ е достъпна за всеки, който желае да играе.
От: „Поток. Психология на оптималното преживяване“, Михай Чиксентмихай, ИК „Хермес“, 2014 г.
Снимка: Михай Чиксентмихай (1934-2021); facebook.com-mihaly.csikszentmihalyi
