През 60-те години на миналия век психологът от Йейлския университет Стенли Милграм провежда серия експерименти, които завинаги променят представите ни за морала и свободната воля. Участниците – „учителите“ – били инструктирани да прилагат електрошокове на друг човек – „ученика“, които ставали все по-силни и болезнени. Експериментът, свързан с подчинението, отразява склонността на хората да прехвърлят отговорността за поведението си върху издалия заповедите, извършвайки действия в разрез със съвестта си, които може да са жестоки и дори фатални. Те разкриват опасностите, които крие безкритичното приемане на авторитета и готовността на човек да изпълнява заповеди, независимо на кого може да навредят и какви последици имат.
(1933 - 1984)
Дилемата на подчинението
Подчинението е най-основополагащият елемент в постройката на социалния живот, който може да се обособи. Система от авторитети под някаква форма е задължителна предпоставка за живота в общество и само човек, който живее в изолация, не е принуден да реагира на чужди заповеди или чрез подчинение, или чрез съпротива. Подчинението като определящ фактор на поведението е от особено значение в наше време. Категорично е доказано, че от 1933-та до 1945 г. милиони невинни хора са били систематично избивани по заповед. Изградени са били газови камери, лагерите на смъртта са били охранявани, дневна норма трупове е била генерирана със същата ефективност, с която се произвеждат електрически уреди. Тези нехуманни политики може да са се зародили в ума на един-единствен човек, но осъществяването им в масов мащаб е било възможно само ако огромен брой хора са изпълнявали заповеди.
Подчинението е психологическият механизъм, който свързва индивидуалните действия с политическата цел. То е характеровата спойка, която свързва хората със системите на авторитета. Фактите от най-новата история и наблюденията от всекидневния живот показват, че за много хора подчинението може да бъде дълбоко вкоренена поведенческа склонност, дори доминиращ импулс, който взема връх над възпитаването в етичност, съчувствие и морално поведение. Ч. П. Сноу (1961) посочва неговата значимост, като пише:
„Когато се замислите над дългата и мрачна история на човечеството, ще установите, че в името на подчинението са извършвани повече отвратителни престъпления, отколкото някога в името на бунта. Ако се съмнявате в това, прочетете „Възход и падение на Третия райх“ на Уилям Шайрър*. Германският офицерски корпус е бил обучаван в най-строги принципи на подчинение... В името на подчинението немските военни са участвали и са подпомагали най-чудовищните мащабни действия в световната история“.
Нацисткото изтребление на европейските евреи е най-крайният пример за отвратителни неморални действия, извършени от хиляди хора в името на подчинението. И все пак в по-малък мащаб подобни неща се повтарят постоянно – на обикновени граждани се нарежда да унищожават други хора и те го правят, защото смятат за свой дълг да изпълняват заповеди. Така подчинението пред авторитета, дълго възхвалявано като добродетел, придобива ново измерение, когато служи на злонамерена кауза; далеч от претенциите си на добродетел, то се трансформира в отвратителен грях. Или не?
Моралният въпрос дали човек трябва да се подчинява, когато заповедите са в противоречие със съвестта му, е разглеждан от Платон, драматизиран в „Антигона“ и подлаган на философски анализ през всяка историческа епоха. Консервативните философи твърдят, че неподчинението застрашава самата тъкан на обществото и дори когато нарежданото от властта действие е зло, по-добре е то да бъде извършено, отколкото да се подкопае нейната структура. Хобс твърди още, че така извършеното действие в никакъв случай не е отговорност на индивида, а само на авторитета, който го е наредил. Хуманистите обаче отстояват върховенството на индивидуалната съвест по такива въпроси, заявявайки, че моралните преценки на човек трябва да имат предимство пред авторитета, когато те са в конфликт. Правните и философските аспекти на подчинението са от огромно значение, но един учен, изхождащ от своя опит, в крайна сметка стига до момента, в който иска да премине от абстрактни разсъждения към внимателно наблюдение на конкретни случаи.
Подчинението – поради своята повсеместност – лесно се пренебрегва като обект на изследване в социалната психология. Но без да се оцени влиянието му върху човешкото поведение, не биха могли да се разберат широк спектър важни постъпки. Защото едно действие, извършено по команда, от психологическа гледна точка има коренно различен характер от действие, извършено спонтанно. Човек, който по вътрешно убеждение се отвращава от кражбата, нападението и убийството, може да се окаже, че изпълнява същите тези действия с относителна лекота, когато са му заповядани от авторитет. Акт, немислим за човек, действащ по свое собствено усмотрение, може да бъде осъществен без колебание по нареждане.
…От гледна точка на психологическото изследване на подчинението важната задача е да се анализират различни схващания за авторитета и да се преобразуват в личен опит. Едно е да се говори абстрактно за съответните права на личността и на авторитета, съвсем друго е да се изследва моралният избор в реална ситуация. Всички сме запознати с философските въпроси за свободата и властта. Но във всеки случай, в който въпросът не е чисто академичен, има конкретен човек, който трябва да се подчини или да се противопостави на тази власт, има конкретен случай, в който се извършва актът на неподчинение. Всички размишления преди този момент са просто предположения и всички актове на неподчинение се характеризират с такъв момент на решително действие. Експериментите са изградени около това схващане.
Когато влезем в лабораторията, проблемът се ограничава: ако експериментаторът каже на изследваното лице да действа с нарастваща строгост спрямо друго лице, при какви условия изследваният субект ще се подчини и при какви условия ще се противопостави? Дилемата в лабораторията е стъписваща, реална и поставена ребром. Не е мъгляв сценарий, отдалечен от действителния живот, а тласък, който довежда до крайно и много логично заключение някои тенденции, присъщи на обичайните механизми на социалния свят.
Възниква въпросът дали има някаква връзка между това, което сме изследвали в лабораторията, и формите на подчинение, толкова заклеймявани от нас през нацистката епоха. Различията в двете ситуации, разбира се, са огромни, но все пак разликата в мащаба, броя и политическия контекст може да се окаже относително маловажна, стига да се запазят някои съществени характеристики. Същността на подчинението се състои в това, че човек започва да гледа на себе си като на инструмент, изпълняващ желанията на друг човек, и следователно вече не смята себе си за отговорен за своите действия. Веднъж настъпи ли тази критична промяна на гледната точка, започват да се проявяват всички съществени характеристики на подчинението.
Приспособяването на мисълта, свободата, с която се извършват актове на жестокост, и различните оправдания, които човек си намира, са по същество сходни, независимо дали се наблюдават в лаборатория по психология, или в контролната зала на база за изстрелването на междуконтинентални балистични ракети. Следователно въпросът за оприличаването не се решава чрез изброяване на всички очевидни разлики между лабораторията по психология и други ситуации, а чрез внимателното режисиране на ситуация, улавяща същността на подчинението – т.е. ситуация, в която човек предава волята си в ръцете на авторитета и вече не гледа на себе си като на компетентен първоизточник на собствените си действия.
Доколкото е налице готовност за действие и липса на принуда, подчинението се придружава от охота за сътрудничество; доколкото се внушава заплаха от използване на сила или наказание, подчинението се диктува от страха. Нашите изследвания се занимават само с доброволното подчинение, при което липсва каквато и да е заплаха; подчинение, което се поддържа чрез простото твърдение на авторитета, че той има право да упражнява контрол върху други хора. Каквато и сила да упражнява авторитетът в това изследване, тя се основава на властта, която изследваното лице по някакъв начин му приписва, а не на някаква обективна заплаха или наличие на физически средства за контрол.
Основният проблем за участника, обект на изследването, е да си възвърне контрола върху собствените си психични процеси, след като ги е впрегнал в услуга на целите на експериментатора. Породеното от този проблем затруднение е мъчително трогателен и донякъде трагичен елемент в изследваната ситуация, тъй като няма нищо по-мрачно от гледката на човек, който се стреми, но не успява да овладее напълно собственото си поведение във важна за него ситуация.
Из: „Подчинение на авторитета“, Стенли Милграм, изд. „Изток-Запад“, 2024 г.
Снимка: изд. „Изток-Запад“
