„Ако не разбираме кое е абсолютно необходимо за нашето щастие и благополучие… и кое е хубава добавка по избор, може да се отклоним в стресиращо ни свръхмислене.“
(The Thinker: Portrait of Louis N. Kenton (1900) by Thomas Eakins)
Нуждата, а не желанието
В нетревожния начин на мислене има простота. Нашите лични вътрешни наративи и нашият саморазговор сплитат сложни светове, които нямат много общо с реалния живот. Ако не разбираме кое е абсолютно необходимо за нашето щастие и благополучие… и кое е хубава добавка по избор, може да се отклоним в стресиращо ни свръхмислене.
Когато наблегнем на нуждите, а не на желанията си, ние стигаме до същината на нещата и даваме приоритет на най-важното. И винаги е по-малко стресиращо да се съсредоточим върху това, което наистина има значение, и да зарежем другото. Например някой планира да се премести изцяло в друг район и се чувства смазан и стресиран, когато започне да обмисля в най-малки подробности какъв вид къща би подхождал най-добре на начина му на живот. В крайна сметка се увлича в размишления за все по-дребни детайли – място А има страхотна градина, но е по-скъпо от място Б, което обаче е по-близо до магазините, но от друга страна, място В е по-евтино и най-близо до магазините, но няма никаква градина… Но пък кого го е грижа за градината, когато има невероятен дървен под? Само че…
Може да ви се струва умно да се забавлявате с безкрайните възможности и избори, но всъщност това ни парализира и прави решенията ни по-малко ефективни. Опитите за безкрайно оптимизиране ни отдалечават все повече от нашите основни ценности и ни разсейват с неща, които са важни, но не и най-значими. Вместо това човекът от горния пример може да спре и да изброи трите съществени характеристики, които са най-важни за него в новата къща. След като реши, че цената, градината и трите бани не подлежат на обсъждане, той може да съсредоточи вниманието си и да игнорира опциите, които не отговарят на тези изисквания.
Когато се фокусираме върху нуждите, ние ставаме по-устойчиви на промени, трудности или разочарования, които са големи, но не са краят на света. Когато осъзнаем, че дадено нещо е просто желание, а не нужда, ни е по-лесно да го изоставим и да продължим напред, ако не го получим.
И накрая, струва си да отбележим, че хората често не успяват да отгатнат какво наистина искат и да предвидят кое ще ги направи щастливи. Когато се фокусирате върху най-основните си нужди, се налага да мислите за най-истинските си ценности; мисленето за нуждите и желанията обаче може да ви отведе в по-мътни води. Кой не се е забърквал в проблеми заради прекалено обмисляне на избора си или заради убеждението, че със сигурност иска нещо, когато всъщност не е така?
Практикувайте малко умствен минимализъм, не берете грижи и не се опитвайте да контролирате важните решения до крайна степен. Всички можем да се объркаме от това какво мислим, че трябва да искаме, от желанията на другите хора за нас, от очакванията на конкретната култура и обществото, от рекламите или от всякакви други мимолетни прищевки и приумици, които не са толкова съществени, колкото изглеждат. Реалните нужди често се усещат лесно и директно, само че решенията и желанията, които оправдаваме и обясняваме до безкрай, обикновено не са истинска необходимост.
Преместването на фокуса върху нуждите помага за намаляване на общата тревожност и по други начини. Ако имате склонност да размишлявате върху взаимоотношенията или сте установили, че по-голямата част от тревогите ви се дължат на стресиращите фактори на средата, ще опростите нещата, ако наблегнете на нуждите. Моделът на ненасилствената комуникация, предложен от Маршал Розенберг, се отнася до повишаване на емпатията, свързването и разбирането в отношенията. Един от принципите е да се съсредоточим върху нуждите в социалните взаимодействия. Премахнете стреса и принудата от общуването, като ясно изразите собствените си нужди и се вслушате в нуждите на другите. Това драстично ще подобри хармонията и ще намали стреса и безпокойството във връзката.
Например в момент, в който се чувствате особено антисоциални и не желаете да се виждате с никого, някой иска да се самопокани в дома ви. Вместо да се съсредоточавате върху неговите (дразнещи) действия, да се впускате в обяснения, да избягвате или да измисляте извинения, за които после се чувствате виновни, намалете мащаба на това размишление и просто погледнете съответните нужди на всеки. „Хей, знам, че наистина искаше да се видим тази вечер, но в момента имам нужда от почивка. Става ли да го отложим за следващата седмица?“ Като се фокусирате върху нуждите, избягвате много потенциален стрес.
Както виждате, петте нагласи в този манифест са всъщност вариации на една и съща тема. Хората, които не са подложени на тревожно свръхмислене, са усвоили специфично отношение към живота, характеризиращо се с гъвкавост, фокус, устойчивост и благотворно действие. Концентрирайте се върху всички добри аспекти във всяка ситуация – тоест вашите възможности, вашите ресурси, вашия потенциал за действие и постоянната ви способност да действате в най-добрия си интерес, без значение какви трудности имате.
Регулиране на емоциите чрез противоположното действие
Нагласите по-горе оформят нашето мислене, нашето възприятие, нашето поведение и в крайна сметка – нашия свят. Подхранването на тези нагласи е съзнателен ангажимент за позитивност, гъвкавост, надежда, благодарност, любознателност, търпение, самоуважение и може би дори малко добро настроение – с други думи, голямата разлика е емоционална. Когато успеем да разпознаем и овладеем собствените си емоции, можем да приемем емоционалното състояние на ума, което ни служи най-добре. Да владеем себе си означава да владеем тялото, ума и сърцето, или нашите емоции.
Прийомите, базирани на осъзнаването, ни учат как да живеем с емоциите си, без да осъждаме. Вглеждаме се в чувствата си със спокойна осъзнатост и ги приемаме. Това е важно: регулирането на емоциите започва с тяхното приемане. Ще станем по-добри в работата с емоциите си не като ги отблъскваме, а като научим имената им и ги опознаем добре.
Един от методите, използван доста успешно в други терапевтични контексти, се нарича „метод на обратното действие“, който, най-общо казано, означава „да правим обратното на това, което ни диктуват емоциите“. Разбира се, това не означава да отричаме или да се борим срещу неподправено чувство. За да практикуваме този метод, трябва първо да се спрем на това какви емоции изпитваме наистина, когато мислим прекалено много (например страх, паника, неловкост, срам), и да ги наблюдаваме без съпротива или вкопчване.
Тази първа част от процеса на регулиране на емоциите не се различава от другите медитативни практики – вие просто оставяте емоциите си да бъдат такива, каквито са. С тихо осъзнаване на дишането, тялото и присъствието си, вие просто наблюдавате себе си и емоциите, които се зараждат във вас. Бихте могли да съчетаете това проучване на емоционалното си състояние с планирано упражнение по осъзнатост, да го добавите към сутрешната си рутина или да го включите в сеанс с визуализация. Или може да практикувате „да бъдете със“ себе си и емоциите си, когато възникнат трудни усещания или сте в криза. Няма нищо лошо в това да изпитваме емоции – особено в случай на свръхмислене, – които са предимно ужасяващи. Имате пълното право и причина да се чувствате така. Видяхме обаче, че емоцията е свързана с нашите мисли и поведение. Въпреки че усещаме определени неща, това не означава, че нямаме думата за това как тези чувства влияят на нашите мисли или поведение.
Емоцията, която стои зад усилното свръхмислене, е страх – страх от това, че нямате контрол, че сте притиснати, от провал, от надвиснала опасност, от паника и т.н. Усещането е основателно. Но това не означава, че е вярно. Със сигурност не означава, че е полезно! И ако действаме от страх, често в крайна сметка създаваме още повече страх. Но имаме възможността да наблюдаваме чувствата си, да усещаме страха си – и въпреки това да изберем да действаме по различен начин. Тук идва методът на обратното действие. Ако сме зациклили в свръхмислене и тревожно размишляване например, нашето ужасяващо емоционално състояние може да предизвика набор от различни реакции: да избягваме хора или ситуации, да не поемаме разумни рискове, да спрем да изследваме или да проявяваме любознателност към света, да станем подозрителни или дори параноични, да мислим по-малко за себе си и нашите компетенции, да намалим мащаба на мечтите и целите си, да отричаме трудни ситуации, да пропускаме добри възможности от страх от провал или може би да обвиняваме другите, че причиняват житейските ни проблеми.
Избрано от: „Спри да премисляш отново и отново“, Ник Трентън, изд. „Изток-Запад“, 2023 г.
Картина: The Thinker: Portrait of Louis N. Kenton (1900) by Thomas Eakins, chinaoilpaintinggallery
