„Нищоправенето е един от най-големите парадокси на човешката природа. Някои хора естествено се хвърлят в живота с голяма жар, докато други винаги се дърпат, разгромявайки себе си на всеки ъгъл, сякаш са включени в заговор срещу самите себе си.“
(Woman’s Head against the Shore by Edvard Munch)
Нищоправене: как да се справите с него
Един от най-деструктивните аспекти на депресията е начинът, по който тя парализира волята ви. В най-леката форма е възможно просто да отлагате вършенето на някои противни задължения. Със засилването на липсата на мотивация практически всяка дейност изглежда толкова трудна, че сте обзети от непреодолимия импулс да не правите нищо. Тъй като постигате много малко, се чувствате все по-зле. Не само се отстранявате от нормалните си източници на стимулация и удоволствие, но и липсата ви на продуктивност утежнява себеомразата, което води до още по-голяма изолация и инвалидизиране. Ако не осъзнавате емоционалния затвор, в който сте хванати, тази ситуация може да продължава със седмици, месеци или дори години. Бездействието ви ще е още по-фрустриращо, ако някога сте се гордели с енергията си за живот. Нищоправенето ви може да засегне членовете на семейството и приятелите, които като вас не могат да разберат поведението ви. Възможно е да кажат, че вие сигурно искате да сте депресирани, защото в противен случай „ще си размърдате задните части”. Такъв коментар единствено влошава страданието и парализата.
Нищоправенето е един от най-големите парадокси на човешката природа. Някои хора естествено се хвърлят в живота с голяма жар, докато други винаги се дърпат, разгромявайки себе си на всеки ъгъл, сякаш са включени в заговор срещу самите себе си. Чудели ли сте се защо?
Ако човек е обречен да прекара месеци в изолация, отрязан от всички нормални дейности и междуличностни взаимоотношения, резултатът ще е значителна депресия. Дори малките маймуни изостават умствено и се затварят в себе си, ако са отделени от връстниците си и са затворени в малка клетка. Защо доброволно си налагате подобно наказание? Искате ли да страдате? Използвайки когнитивни техники, можете да откриете точните причини за вашите трудности с мотивирането на себе си.
В практиката си откривам, че огромното мнозинство от депресираните пациенти, които са насочени към мен, се подобряват значително, ако се опитат сами да си помогнат. Понякога почти няма значение какво правите, стига да го правите с нагласата за самопомощ. Познавам два уж „безнадеждни” случая, които получиха огромна емоционална помощ просто като пишеха на лист хартия. Един пациент беше художник, който от години бил убеден, че не може да начертае права линия. Затова и не се опитваше да чертае. Когато терапевтът му предложи да провери това убеждение, като действително се опита да начертае линия, тя се получила толкова права, че той отново започна да рисува и скоро се освободи от всички симптоми! Въпреки това много депресирани хора преминават през фаза, в която упорито отказват да направят каквото и да било, за да си помогнат.
Защо сте толкова силно решени да не си помогнете? Знам, че вашето отлагане и бавене вероятно не е толкова тежко и се отнася само до дребни неща, на-пример плащане на сметки, отиване при зъболекаря и т.н. Или може би имате проблеми със завършването на относително прост доклад, който е от критично значение за вашата кариера. Озадачаващият въпрос обаче е същият: защо често се държим по начин, който не е в наш интерес?
Отлагането и себеразгромяващото поведение може да изглеждат странни, фрустриращи, озадачаващи, вбесяващи или патетични в зависимост от гледната ви точка. Според мен те са много човешка черта, толкова широко разпространени, че се натъкваме на тях почти всеки ден. Писатели, философи и изследователи на човешката природа през цялата история са се опитвали да формулират някакво обяснение на себеразгромяващото поведение, включително такива популярни теории като:
1. Вие по същество сте мързеливи; това е просто вашата „природа”.
2. Искате да се нараните и да страдате. Или ви харесва да се чувствате депресирани, или имате импулс за саморазрушение, „желание за смърт”.
3. Вие сте пасивно-агресивни и искате да фрустрирате хората около себе си, като не правите нищо.
4. Трябва да получавате някаква „отплата” от отлагането и нищоправенето. Например наслаждавате се на цялото това внимание, което получавате, когато сте депресирани.
Всяко от тези прочути обяснения представлява различна психологическа теория и всяко е неточно! Първото е моделът на чертите: вашата неактивност се разглежда като фиксирана личностна черта и произтича от „мързеливата ви жилка”. Проблемът с тази теория е, че тя просто етикетира проблема, без да го обяснява. Етикетирането на себе си „мързелив” е безполезно и себеразгромяващо, защото създава фалшиво впечатление, че липсата ви на мотивация е необратима, вродена част от вашия строеж. Този тип мислене не представлява валидна научна теория, а е пример на когнитивно изкривяване (етикетиране).
Вторият модел внушава, че искате да се нарани-те и страдате, защото има нещо приятно или желателно в отлагането. Тази теория е толкова нелепа, че се двоумя да я включа, но пък е широко разпространена и енергично се поддържа от значителен процент психотерапевти. Ако имате интуитивното чувство, че вие или някой друг харесва да е депресиран и да не прави нищо, напомнете си, че депресията е най-агонизиращата форма на човешко страдание. Кажете ми: какво й е толкова страхотното? Все още не съм срещнал пациент, който наистина да се наслаждава на нещастието. Ако не сте убедени и мислите, че наистина се наслаждавате на болката и страданието, подложете се на теста на кламера. Изправете единия край на кламера и го вкарайте под нокътя си. Докато натискате все по-силно, може би ще забележите, че болката става все по-нетърпима. Сега се запитайте: това наистина ли ми доставя удоволствие? Наистина ли ми харесва да страдам?
Третата хипотеза – вие сте „пасивно-агресивен” – представлява мисленето на много терапевти, които вярват, че депресивното поведение може да се обясни на базата на „интернализиран гняв”. Вашето отлагане може да се разглежда като израз на тази натрупана враждебност, защото бездействието ви често дразни хората около вас. Един от проблемите с тази теория е, че повечето депресирани или отлагащи хора просто не се чувстват особено гневни. Негодуванието понякога може да допринася за липсата ви на мотивация, но обикновено не е от централно значение за проблема. Макар че семейството ви може да е фрустрирано заради вашата депресия, вероятно не целите те да действат по този начин. В действителност по-често се страхувате да не ги разсърдите. Внушението, че преднамерено не правите нищо, за да ги фрустрирате, е обидно и невярно; то единствено ще ви накара да се почувствате още по-зле.
Последната теория – трябва да получавате някаква „отплата” от отлагането – отразява по-нова, поведенчески ориентирана психология. Вашите настроения и действия се разглеждат като резултат от награди и наказания от средата. Ако сте депресирани и не правите нищо по отношение на това, следва, че поведението ви се награждава по някакъв начин. В това има зърно истина: депресираните хора понякога наистина получават значителна подкрепа и насърчение от другите, които се опитват да им помогнат. Депресираният човек обаче рядко се наслаждава на цялото внимание, което получава, заради дълбоката си склонност да го дисквалифицира. Ако сте депресирани и някой ви каже, че ви харесва, вероятно ще си помислите: „Той не знае колко скапан съм всъщност. Не заслужавам тази похвала”. Депресията и летаргията нямат реална награда. Четвъртата теория е победена заедно с другите.
Как можете да откриете истинската причина за мотивационната парализа? Изследването на разстройствата на настроението ни дава уникалната възможност да наблюдаваме необикновените трансформации в нивата на лична мотивация за кратки периоди от време. Човекът, който обикновено пращи от творческа енергия и оптимизъм, по време на епизод на депресия може да е сведен до патетично обездвижване и оставане в леглото. Проследявайки драматичните промени в настроението, можем да получим ценни насоки, които отключват редица загадки на човешката мотивация. Просто се запитайте: „Когато мисля за несвършена задача, какви мисли ми хрумват незабавно?” След това ги запишете на лист. Това, което пишете, ще отразява редица дезадаптивни нагласи, погрешни концепции и неверни допускания. Ще научите, че чувствата, които пречат на вашата мотивация, например апатия, тревожност или чувството на смазаност, са резултат от изкривяванията във вашето мислене.
▪ При типичния Цикъл на летаргията, мислите в съзнанието на пациента са отрицателни; той си казва: „Няма смисъл да правя каквото и да било, защото съм роден неудачник и съм обречен на провал”. Такава мисъл звучи много убедително, когато сте депресирани; тя ви обездвижва и ви кара да се чувствате неадекватни, смазани, мразещи себе си и безпомощни. След това приемате тези отрицателни емоции като доказателство, че песимистичните ви нагласи са валидни и започвате да променяте подхода си към живота. Тъй като сте убедени, че ще оплескате всичко, дори не се опитвате и вместо това оставате в леглото. Лежите пасивно по гръб и зяпате тавана, надявайки се да се унесете в сън, болезнено осъзнавайки, че кариерата ви отива по дяволите, а бизнесът ви върви към банкрут. Може да отказвате да вдигате телефона от страх да не чуете лоши новини; животът става поредица от скука, опасения и нещастие. Този порочен кръг може да продължава до безкрайност, освен ако не знаете как да го победите.
▪ Взаимоотношението между вашите мисли, чувства и поведения е реципрочно: всички ваши емоции и действия са резултат от мислите и нагласите ви. По същия начин чувствата и поведенческите модели влияят върху възприятията ви по широк спектър от начини. От този модел следва, че всяка емоционална промяна в крайна сметка се причинява от когнициите: промяната на поведението ви ще ви накара да се чувствате по-добре по отношение на себе си, ако упражнява положително влияние върху начина, по който мислите. Следователно можете да модифицирате себеразрушаващата умствена нагласа, ако промените поведението по начин, по който едновременно с това разкривате лъжата в себеразгромяващите нагласи, представляващи ядрото на вашия мотивационен проблем. Ако промените начина, по който мислите, ще се почувствате в по-подходящо настроение, за да вършите нещата, а това ще има още по-си-лен ефект върху мисловните ви модели. Следователно можете да трансформирате вашия цикъл на летаргия в продуктивен цикъл.
От: „Да се чувстваш добре“, Д-р Дейвид Бърнс, изд. „Изток-Запад“, 2010 г.
Картина: Woman’s Head against the Shore by Edvard Munch; unsplash
