Социалният психолог и изследовател Филип Зимбардо и ключът към съпротива срещу нежеланите влияния, основан на трите „С“: самосъзнание, ситуационна чувствителност и съобразителност, споделени в книгата му „Ефектът „Луцифер“ (Изд. „Изток-Запад“).
Научаване как да се съпротивлявате срещу нежеланото влияние
~ Дуализмът на безпристрастието срещу насищането
В човешката природа съществува базисен дуализъм на безпристрастието срещу насищането, на циничното подозрение срещу ангажирането. Откъсването от другите от страх, че ще бъдем погълнати, е крайно отбранителна поза, но е вярно, че колкото по-открити сме за убеждаването от другите хора, толкова по-вероятно е да бъдем повлияни от тях. Въпреки това откритото, страстно ангажиране с другите е от съществено значение за човешкото щастие. Искаме да изпитваме силни чувства, да се доверяваме напълно, да действаме спонтанно и да се чувстваме свързани с другите. Искаме да сме напълно потопени в живота. Поне през известна част от времето искаме да оставим настрана временно оценъчните си способности и да изоставим примитивната си, уплашена резервираност. Въпреки това трябва редовно да оценяваме стойността на социалното ни ангажиране. Предизвикателството за всеки от нас е как най-добре да трептим между двата полюса, потапяйки се напълно и дистанцирайки се уместно. Знаенето кога да оставаме ангажирани с другите, кога да подкрепяме и да сме лоялни на кауза или на взаимоотношение, вместо да го отхвърляме, е деликатен въпрос, пред който редовно се изправяме. Живеем в свят, в който някои хора имат за цел да ни използват. В същия свят има и други, искрено искащи от нас да повярваме в това, което според тях са положителни цели за двете страни. Как се ориентираме кое какво е? Това е въпросът, драги Хамлет и драга Офелия.
Ако отчетем някои от социалнопсихологическите принципи, благоприятстващи злините, които видяхме в хода на нашето пътуване, нека още веднъж да използваме варианти на тези принципи, за да накараме хората да акцентират положителното и да елиминират отрицателното в живота си. Имайки предвид спектъра от различни видове влияние, ще е необходимо да нагаждаме съпротивата срещу всеки тип. Борбата с погрешни дисонансни ангажименти изисква различна тактика от противопоставянето на стратегиите за спечелване на подчинение, използвани с нас. Конфронтирането на убеждаващите речи и влиятелните комуникатори ни принуждава да използваме различни принципи от тези, които са ни нужни за справяне с хората, които биха ни дехуманизирали или деиндивидуализирали. Начините за подкопаване на „груповото мислене“ също са различни от тези за модифициране на влиянието на напористите специалисти по подбор.
Ето моята програма от 10 стъпки за оказване на съпротива срещу влиянието на нежелателните социални влияния и същевременно подпомагане на личната издръжливост и гражданската добродетел. Тя използва идеи, които събират различни стратегии за влияние и осигуряват прости, ефективни начини за справяне с тях. Ключът към съпротивата се крие в развитието на три „С“: самосъзнание, ситуационна чувствителност и съобразителност. Ще видите как те са от централно значение за много от тези общи стратегии на съпротивата.
~ Десет стъпки за съпротива срещу нежелани влияния
АЗ направих грешка! Да започнем, като насърчим признаването на собствените грешки: първо на себе си, а след това на другите. Да приеме сентенцията, че да се греши е човешко. Направили сте грешна преценка; решението ви е било погрешно. Имали сте всяка причина да вярвате, че е било правилно, когато сте го взели, но сега знаете, че сте сбъркали. Кажете шестте магически думи: „Съжалявам“, „Моля за извинение“, „Прости ми“. Кажете си, че ще се поучите от грешките си, ще израснете по-добри с тях. Не продължавайте да влагате вашите пари, време и ресурси в лоши инвестиции. Продължавайте напред. Когато го направите открито, ограничавате нуждата да оправдавате или да рационализирате грешките си и така да продължавате да подкрепяте лоши или неморални действия. Признаването на грешката подкопава мотивацията да намалявате когнитивния дисонанс; дисонансът се изпарява, когато се появи проверката на реалността. „Да се махнете“ вместо решително „да оставате“, когато би било грешка, има непосредствена цена, но винаги води до дългосрочна печалба.
АЗ го осъзнавам. В много типове среда умните хора правят глупави неща, защото не успяват да обърнат внимание на ключови характеристики в думите или действията на агентите на влияние и не успяват да забележат очевидни ситуационни сигнали. Твърде често действаме на автопилот, използвайки остарели сценарии, които са работили за нас в миналото, без да се спрем, за да оценим дали са подходящи „тук и сега“. Следвайки съвета на харвардския изследовател Елън Лангър, трябва да трансформираме обичайното ни състояние на безмисловно невнимание в „осъзнатост“, особено в нови ситуации. Не се колебайте да дадете изстрел за събуждане на вашата мозъчна кора; когато сме в познати ситуации, старите навици продължават да управляват, макар че са станали отживелица или са погрешни. Трябва да ни се напомня да не живеем живота си на автопилот, а винаги да отделяме дзен момент, за да разсъждаваме върху смисъла на непосредствената ситуация, да мислим, преди да действаме. Никога да не влизаме безсмислено в ситуации, в които ангелите и разумните хора се страхуват да пристъпят. За най-добри резултати добавете към осъзнатостта „критично мислене“ във вашата съпротива. Искайте доказателства в подкрепа на твърденията; изисквайте идеологиите да са достатъчно разработени, за да сте в позицията да отделите реториката от същността. Опитвайте се да определите дали препоръчаните средства оправдават потенциално вредните цели. Представете си сценарии за ендшпила за бъдещите последици от някаква актуална практика. Отхвърляйте простите решения като бързи поправки на сложни лични или социални проблеми. Подкрепяйте критичното мислене от самото начало на живота на децата, предупреждавайки ги за подвеждащите телевизионни реклами, предубедените твърдения и изкривените перспективи, които им се представят. Помагайте им да станат по-мъдри и по-предпазливи потребители на познанието.
АЗ съм отговорен. Поемането на отговорност за собствените решения и действия поставя актьора на шофьорското място – за добро или за лошо. Позволяването на другите да правят компромиси със собствената си отговорност, да я разсейват, ги превръща в могъщи „шофьори от задната седалка“ и така колата се движи безразсъдно напред – без отговорен водач. Ставаме по-издръжливи на нежелателното социално влияние, като винаги поддържаме чувство на лична отговорност и като сме готови да бъдем държани отговорни за нашите действия. Подчинението на авторитета е по-малко сляпо, доколкото осъзнаваме, че разсейването на отговорността просто прикрива индивидуалното ни съучастничество в извършването на съмнителни действия. Вашият конформизъм с антисоциални групови норми е подрязан, доколкото не позволявате изместването на отговорността, когато отказвате да разстилате отговорността върху цялата група, братство, фабрика, батальон или корпорация. Винаги си представяйте бъдеще време, когато днешното дело ще е поставено на съд и никой няма да приеме вашите пледоарии, че „просто сме следвали заповеди“ или „всеки друг го е правил“.
АЗ ще утвърждавам уникалната си идентичност. Не позволявайте на другите да ви деиндивидуализират, да ви поставят в категория, кутия, слот, да ви превръщат в обект. Утвърждавайте индивидуалността си: любезно казвайте високо и ясно името и акредитивите си. Настоявайте за същото поведение от другите. Осъществявайте зрителен контакт (махнете прикриващите очите слънчеви очила) и предлагайте информация за себе си, която подкрепя вашата уникална идентичност. Намерете обща основа с доминиращите други в ситуациите на влияние и я използвайте, за да засилите сходствата. Анонимността и потайността прикриват закононарушенията и подкопават човешката връзка. Те може да се превърнат в благодатна почва, която генерира дехуманизация, а както знаем, дехуманизацията осигурява арената за побойници, изнасилвачи, мъчители, терористи и тирани. Надскочете самоиндивидуализацията. Работете за промяна на социалните условия, които карат хората да се чувстват анонимни. Вместо това подкрепяйте практиките, които карат другите да се чувстват специални, така че и те да имат чувство за лична стойност и ценност. Никога не позволявайте и не практикувайте отрицателно стереотипизиране: думите, етикетите и вицовете могат да са деструктивни, ако осмиват другите.
АЗ уважавам справедливия авторитет, но въставам срещу несправедливия. Във всяка ситуация работете за разграничаването на тези с авторитет, които заради своите познания, мъдрост, старшинство или специален статус заслужават уважение, и фигурите с несправедлив авторитет, които изискват нашето подчинение, без да имат някаква истинска състоятелност. Мнозина, които приемат мантията на авторитета, са псевдолидери, фалшиви пророци, мошеници, саморекламиращи се, които не бива да се уважават, а по-скоро да срещат неподчинение и открито да се изправят пред критична оценка. Родители, учители и религиозни водачи би трябвало да играят по-активна роля в ученето на децата на такава критична диференциация. Те трябва да са любезни и възпитани, когато такова отношение е оправдано, но да са добри, мъдри деца, като се съпротивляват на онези фигури на авторитета, които не заслужават тяхното уважение. Това ще намали нашето безмисловно подчинение на самопровъзгласилите се авторитети, чиито приоритети не са в наш интерес.
АЗ искам приемане в групата, но ценя моята независимост. Примамливостта на приемането в желана социална група е по-силна, отколкото тази на митичния златен пръстен във „Властелинът на пръстените“. Силата на това желание за приемане ще накара някои хора да направят почти всичко, за да бъдат приети и ще стигнат до още по-големи крайности, за да избегнат отхвърлянето от Групата. Наистина сме социални животни и обикновено социалните ни връзки ни носят полза и ни помагат да постигаме важни цели, които не бихме могли да реализираме сами. Има обаче моменти, когато конформизмът с груповата норма е непродуктивен за социалното добро. Императивно е да се определи кога да се следва нормата и кога тя да се отхвърли. В крайна сметка живеем в собственото си съзнание, в самотно великолепие, и следователно трябва да сме готови и да желаем да обявяваме независимостта си независимо от социалното отхвърляне, което това може да предизвика. Не е лесно, особено за младите хора с колеблив Аз-образ или възрастните, чийто Аз-образ е изоморфен на работата им. Натискът върху тях да бъдат „екипен играч“, да жертват личния морал за доброто на екипа са почти неустоими. Това, което се изисква, е да направим крачка назад, да получим и външно мнение и да намерим нови групи, които ще поддържат нашата независимост и ще подкрепят ценностите ни. Винаги ще има друга, различна, по-добра група за нас.
АЗ ще бъда по-бдителен за рамката. Този, който създава рамката, стана художникът или мошеникът. Начинът, по който са формулирани проблемите, често е по-влиятелен, отколкото убедителните аргументи сами по себе си. Нещо повече: ефективните рамки може изобщо да не изглеждат рамки, а само звуци, зрителни образи, лозунги и лога. Те ни влияят, без да ги осъзнаваме, и оформят ориентацията ни към идеите или проблемите, които популяризират. Желаем неща, които са формулирани като „оскъдни“, дори когато са в изобилие. Несклонни сме да приемаме неща, които са формулирани като потенциални загуби и предпочитаме това, което ни е представено като печалба, дори и когато отношението на положителните към отрицателните прогнози е едно и също. Не искаме 40 % вероятност да загубим X пред Y, но искаме 60 % вероятност да спечелим Y пред X. Лингвистът Джордж Лакоф ясно показва в трудовете си, че от критично значение е да осъзнаваме силата на рамката (формулировката) и да сме бдителни, за да противодействаме на нейното коварно влияние над нашите емоции, мисли и гласове.
АЗ ще балансирам времевата си перспектива. Можем да бъдем накарани да правим неща, в които всъщност не вярваме, когато си позволим да попаднем в капана на разширения настоящ момент. Когато престанем да разчитаме на чувството си за минали ангажименти и за бъдещи пасиви, се откриваме за ситуационните изкушения, за да се ангажираме в ексцесиите в „Повелителят на мухите“. Като отказваме „да вървим по течението“, когато другите около нас малтретират или са извън контрол, разчитаме на времева перспектива, която се простира отвъд ориентирания към настоящето хедонизъм или фатализъм. Вероятно ще се ангажираме в анализ на цената и ползата на нашите действия от гледна точка на бъдещите им последици. Или може да се съпротивляваме, като достатъчно добре осъзнаваме миналата времева рамка, която съдържа личните ни ценности и стандарти. Като развиваме балансирана времева перспектива, в която минало, настояще и бъдеще могат да се прилагат в действие в зависимост от ситуацията и актуалната задача, ще сме в по-добра позиция да действаме по-отговорно и мъдро, отколкото когато времевата ни перспектива е предубедена и разчита само на една или две времеви рамки. Ситуационната власт е отслабена, когато минало и бъдеще се комбинират, за да овладеят ексцесиите на настоящето. Например изследванията показват, че праведните неевреи, които са помогнали за криенето на холандските евреи от нацистите, не са се ангажирали в типа рационализиране, в който съседите им са направили, когато са генерирали причини да не помогнат. Тези герои са разчитали на нравствени структури, извлечени от тяхното минало, и не са загубили от поглед бъдещето, когато ще погледнат назад към тази ужасна ситуация и ще се запитат дали са направили правилното нещо, когато са избрали да не се поддават на страха и социалния натиск.
АЗ няма да жертвам личните или гражданските си свободи заради илюзията на сигурността. Потребността от сигурност е мощен детерминант на човешкото поведение. Може да бъдем манипулирани да се ангажираме в действия, които са ни чужди, когато сме изправени пред предполагаеми заплахи за нашата сигурност или ни се обещава сигурност от някаква опасност. Често амбулантните търговци на влияние печелят власт над нас, като ни предлагат Фаустовска сделка: ще бъдете в безопасност от вреда, ако просто се откажете от известна част от свободата си – лична или гражданска, и я преотстъпите на този авторитет. Мефистофелският съблазнител ще настоява, че неговата власт да ви спаси зависи от това всички хора да направят малки саможертви от това малко право или онази дребна свобода. Отхвърлете тази сделка. Никога не жертвайте базисни лични свободи заради обещанието за сигурност, защото саможертвите са реални и непосредствени, а сигурността е далечна илюзия. Това е еднакво вярно в традиционните брачни договорености и в отдадеността на добрите граждани на интересите на тяхната нация, когато лидерите ѝ обещават лична безопасност и национална сигурност на цената на колективно жертване на закони, личен живот и свободи. Класическото произведение на Ерих Фром „Бягство от свободата“ ни напомня, че това е първата стъпка, която фашисткият лидер предприема дори и в номинално демократично общество.
АЗ мога да се противопоставя на несправедливите системи. Хората се препъват пред лицето на интензивността на системите, които описахме: армията и системата на затворите, както и тези на бандите, сектите, братствата, корпорациите и дори дисфункционалните семейства. Индивидуалната съпротива заедно с тази на другите със същия начин на мислене и решимост може да се комбинират, за да въведат промяна. В следващата част на тази глава ще представя хора, които са променяли системи, като са били готови да поемат риска да говорят открито за корупцията в тях или като конструктивно са работили за промяната им. Съпротивата може да включва физическо отстраняване на себе си от общата ситуация, в която се контролират цялата информация, награди и наказания. Може да включва предизвикване на манталитета на „груповото мислене“ и способност да се документират всички обвинения в злодеяния. Възможно е да включва получаване на помощ от други авторитети, консултанти, разследващи журналисти или революционно настроени сънародници. Системите имат огромна власт да се съпротивляват срещу промяната и да удържат дори и на най-праведната атака. Това е едно от местата, в които индивидуалните героични дела за предизвикване на несправедливите системи и техните производители на „гнили каци“ е най-добре да се осъществяват чрез склоняване и на други да се присъединят към каузата. Системата може да предефинира индивидуалното противопоставяне като налудно, ако са двама опонентите – като споделящи folie à deux (лудост за двама), но с трима души на ваша страна ставате сила на идеите, с която трябва да се съобразяват.
Тази програма от десет стъпки наистина е само началото към изграждането на индивидуална устойчивост и обща издръжливост срещу нежелателните влияния и нелегитимните опити за убеждаване.
Избрано от: „Ефектът „Луцифер“, Филип Зимбардо, изд. „Изток-Запад“, 2017
Снимка: Изд. „Изток-Запад“
