„Случайност” е понятие, породено от невежество. В речника на мъдреците такава дума няма. Те биха казали: „Ако ние страдаме днес, това е, защото в миналото сме нарушили закона. Сами сме виновни за своите страдания и трябва да ги понесем спокойно.”
За кармата и древния закон за причините и следствията, назаем от книгата на Виктор Востоков „Тайните на тибетските лечители“.
Законът за причините и следствията
„Не се заблуждавайте: Бог не може да бъде поруган. Каквото посее човек - това ще пожъне. ” ~ Тибетска мъдрост
Религиозните учения на Древния Изток в техния чист и възвишен смисъл са почти непознати на Запад. А запознанството с тях помага да се разберат най-скритите прояви на земния живот. Успоредно със закона за превъплъщението, който обяснява външното и вътрешно неравенство на хората, древните източни учени дават разумна обосновка на закона за неизбежната справедливост, управляващ света. Последният се нарича Карма и гласи: в света на Духа всяка причина води подире си съответното следствие също така неизбежно, както едно и също явление във физическата природа неизменно предизвиква един и същ резултат.
Санскритската дума „карма” означава действие. Да съществуваш и да действаш е едно и също, понеже цялата Вселена представлява велика и непрестанна Дейност, която се управлява от неизменния Закон на Справедливостта. Всичко в света се намира във взаимна зависимост и всичко се стреми към една цел. Всяко действие във Вселената се предшества от причина и на свой ред самото то е причина за последващ акт. Така възниква непрекъсната верига от причини и следствия. Затова Карма е закон за причинността.
Приложена към човека, тя представлява съвкупността от неговите действия. Всичко, което той представлява сега и в бъдеще, е следствие от предишното му съществуване. Т.е. животът е плод на предишния живот и в същото време – семе за следващия във веригата от последователни въплъщения, от които се състои непрекъснатото битие на всяка човешка душа.
В живота не съществуват скокове и случайности – явленията си имат причина. Всяка мисъл, чувство и постъпка идват от миналото и влияят върху бъдещето. Те са скрити от нас и ние гледаме на живота като на загадка, без да подозираме, че сме я създали сами.
Човек сам тъче съдбата от безброй нишки, сплетени в невидими сложни фигури – една нишка изчезва от погледа, макар и да не се къса, а само се спуска надолу; друга се явява внезапно, но е все същата, преминала по невидима повърхност и отново изникнала пред погледа ни. И ако единствено разглеждаме парчетата плат, при това от едната страна, не ще успеем да видим сложните фигури на материята като цяло.
Причината е, че не познаваме законите на духовния свят, както примерно на дивака са непознати тези на материалния – полетът на ракета или гърмежът на пушка за него са чудеса, понеже не разбира причините за тях. Затова трябва да се познават законите на природата. Те винаги и навсякъде са едни и същи.
Точно такива закони действат и в невидимия за нас духовен свят. Ние се учудваме и обвиняваме съдбата за своите неуспехи по същия начин, по който безсилно се опитваме да разгадаем тайните на египетския сфинкс. Не разбираме взаимовръзките между явленията и ги наричаме случайности или чудеса, но тези думи нищо не обясняват. Само когато познае законите, които може да управлява, човекът ще стане господар на съдбата си.
Възможно ли е увереността в непреходността на естествените закони и в тяхната безусловна категоричност да се пренесе в областта на умствения и нравствения живот? Древните Мъдреци твърдят, че е невъзможно. Когато разкриват вътрешната лаборатория на човешкото битие, те доказват, че човек твори съдбата си в трите сфери на живота – умствената, физическата и психическата. Неговите способности не са нищо друго, освен резултат от предишните му действия и в същото време – причина за бъдещата му съдба. При това жизнената сила на човека въздейства не само върху самия него, но и върху околната среда, като постоянно видоизменя и едното, и другото. А тази сила се разпространява по всички посоки, така че човек носи отговорност за всичко, което възниква в пределите на влиянието й.
Състоянието, в което се намираме, се определя от строгия закон на справедливостта, и никога не е случайно. „Случайност” е понятие, породено от невежество. В речника на мъдреците такава дума няма. Те биха казали: „Ако ние страдаме днес, това е, защото в миналото сме нарушили закона. Сами сме виновни за своите страдания и трябва да ги понесем спокойно.” Именно така действа човекът, който е разбрал закона на Кармата. Независим дух, самоувереност, мъжество, търпение и смирение са неизбежните последици от това разбиране, което прониква в сърцето и насочва волята.
Човекът, който се запознае с Кармата, започва да разбира, че всички негови действия са подчинени на неизменен закон – също както в природата се сменят денят и нощта. Отначало тази представа шокира, но скоро угнетеността отминава, понеже вече са познати законите, които управляват не формата, а същината на явленията.
Пространството и времето сковават физическата материя. Силите на невидимия свят са фини и действат извън тях, затова се движат невъобразимо бързо и така възникват множество разнообразни съчетания. Ако управлява съзнателно тези сили, човек може да промени Кармата си дори в рамките на някое свое кратко превъплъщение. Ще разбере, че тази работа се извършва в пределите на неговите качества и способности, както и в ограниченията, създадени от самия него. Следователно, източник на всичко, което се налага да преживее, е самият той, безсмъртната му душа. В негова власт е да насочи силите си за постигане на желаната цел.
Човекът сам строи своя дом. Може да внесе в него мерзостта, но и да го преустрои из основи и направи прекрасен. Когато мисли, чувства и се стреми към нещо, сякаш работи с мека, пластична глина, която формира по свое желание. Но тя се втвърдява бързо. Ето защо в древните книги е казано: „Погледнете! Глината се втвърдява в огъня и става като желязо, но формата й е дадена от грънчаря. Човече, ти вчера беше господар, но днес си роб на съдбата.”
За да проверите тази истина, сравнете два образа – на човека, подчиняващ се на своите страсти и капризи; и на Мъдреца, който ясно знае къде и защо отива. Изводът е прост: първият е скован от веригите на робството, а вторият е духовно свободен, защото е осъзнал силата си.
Човекът формира своя характер и отношенията си с хората, но личната му Карма влиза в състава на различни групи – семейство, народ, раса, и се вплита в общата им тъкан. За да си изясним макар и само най-общите понятия за Кармата, трябва да откроим от нейния сложен състав три категории сили, които определят съдбата.
Мисълта. Тази сила влияе върху характера на човека. Каквито са мислите му, такъв е самият той.
Желанието и волята. Това са два полюса на една и съща сила и те съединяват човека с предмета на желанието му, като го насочват натам, където може да го задоволи.
Постъпките му. Ако те носят на хората доволство и щастие, върху човека това ще се отрази по същия начин; но ако карат другите да страдат, ще причинят подобно страдание и на самия него.
Щом разберем тези три съставни части, които образуват закона на Кармата, и се научим да прилагаме знанията си, ще станем творци на своето бъдеще, стопани на собствената си съдба и способни да я строим според своите знания и воля.
Нито в една област, освен в умствената, човек не е създател на своята съдба. Поради подвижността и бързината на умствените вибрации мислителят, който съзнателно твори своя вътрешен живот, може да работи с такава точност и сигурност, с каквато архитектът строи сграда по предварително начертан план. Всяка нова мисъл се вгражда в зданието и нито една не пропада. Еднаквите мисли, които се повтарят в продължение на няколко живота, определят човешкия характер – т.е. вродените мисли и способности не са нищо друго, освен резултат от умствена работа в миналото.
Ако някой иска да провери действието на мисълта върху характера, може да направи малък експеримент. Да избере най-големия си недостатък, например нетърпението, и ежедневно да изследва противоположното му качество – търпението. Необходимо е да го изучи от всички страни, да поставя себе си в разнообразни ситуации, предизвикани от него – и мислено да се заставя да пази пълно самообладание. Да се прави всеки ден без прекъсване. Скоро експериментиращият ще забележи, че мисли за търпението постоянно, без да си го поставя като цел. Което означава, че концепцията е заложена. Ако това продължава постоянно, ще дойде момент, когато търпението ще се превърне в част от характера му. Същото се отнася и за други черти от характера – те се променят, ако искате да го направите. Щом работите сериозно и упорито, ще се промените към по-добро, а, както е известно, характерът е най-важното условие за постигане на щастие.
Разпространеното убеждение, че средата формира умствената настройка, произтича от непознаване на истината за нашия вътрешен живот. Не средата конструира човешкия ум, а самият човек, който съгласно кармичния закон се устремява към съответстваща на миналото му среда. Доказателство за това са хората, които от ранно детство рязко се различават от средата си; те нямат нищо общо с околната действителност и, ако притежават силна воля, променят посоката на своята Карма и преминават в друга, по-подходяща среда. Преди това са се оказали в неподходяща такава заради минали грехове. Да си спомним великия Ломоносов. Роден в семейство на неграмотни рибари, със силна воля се изтръгнал от средата си и се оказал сред най-видните учени на своето време.
Такъв е законът: сами създаваме своя ум. Ако го построим добре – ползваме се от предимствата му, ако не – носим отговорност за неговите недостатъци.
Но това не е всичко. Последиците от мисълта се отразяват не само върху нейния творец. Няма нищо по-отговорно от човешката мисъл, защото тя е силата, която най-бързо се предава на други хора. Зародена в един ум, поради бързината и лекотата на вибрациите си, които са по-бързи от светлината и електричеството, тя лесно се предава на околните. Т.е. изплитат се нишки, които водят хората към добро или зло, определят бъдещите роднини, приятели и врагове. Затова понякога сме обичани без видима причина или сякаш незаслужено ни мразят. Законът се свежда до следното: нашите мисли въздействат върху самите нас, като създават умствения и нравствения ни характер. А когато влияят на другите хора, образуват кармичните нишки, с които ще бъдат свързани в следващото въплъщение.
Из: „Тайните на тибетските лечители“, Виктор Востоков, изд. „Интервю Прес“, 2002 г.
Картина: DALL-E
