„Вътрешният авторитет създава чувство за последователност и сила. Няма нищо по-дезориентиращо и потискащо от това, да гледаш как годините минават без чувство за посока, да нямаш трайни цели и да прахосваш младежката си енергия.“
Вътрешният авторитет
Ние всички имаме едно висше и едно низше „аз“. В определени моменти от живота отчетливо можем да почувстваме как едното или другото надделява. Когато постигаме нещо, когато завършваме това, което сме започнали, усещаме намесата на висшето „аз“. Чувстваме го също, когато поставяме интересите на другите пред своите, когато укротим егото си, когато, вместо просто да реагираме на дадено събитие, се отдръпваме, обмисляме и създаваме най-добрата стратегия, за да продължим. Но също толкова добре познаваме намесата на примитивния „аз“, когато приемаме всичко лично и ставаме дребнави; когато отказваме да приемем действителността, като се отдаваме на някакво водещо до пристрастяване удоволствие; когато си пилеем времето или когато се чувстваме объркани и демотивирани.
Въпреки че най-често се намираме някъде по средата между тези две страни, ако се анализираме внимателно, трябва да признаем, че низшето „аз“ е по-силно. То е по-примитивната и животинска страна на нашата природа. Ако нищо не ни кара да постъпваме другояче, ставаме мързеливи, преследваме бързи удоволствия, вторачваме се навътре в себе си и си губим времето с дреболии. Често изисква много усилия и самосъзнание да укротим тази нисша половина и да дадем изява на по-висшата; тя не е първият ни импулс.
Ключът за уравновесяването на двете страни и дори може би за накланянето на везните в полза на по-висшата е да възпитаме в себе си нещо, което ще наречем „вътрешен авторитет“. Той е гласът, съвестта на нашето висше „аз“. Този глас вече е там и от време на време го чуваме, но е слаб. Трябва да увеличим честотата и силата му. Представете си, че този глас ви диктува правила за поведение и всеки ден трябва да се вслушвате в него. Той ви казва следното:
Вие носите отговорност да давате принос за културата и времето, в което живеете.
В момента живеете добре благодарение на усилията на милиони хора в миналото, които са направили живота ви несравнимо по-лесен със своите борби и изобретения. Извличате полза от образованието, което е събрало мъдростта от хилядолетен човешки опит. Лесно е да приемете всичко това за даденост, да си представяте, че всичко се е случило от само себе си и че имате рождено право да притежавате всички тези блага. Това е мислене на разглезени деца и ако забележите признаци на такава нагласа в себе си, това е нещо срамно. Този свят се нуждае от непрекъснато усъвършенстване и обновяване. Вие сте тук не само за да задоволявате своите импулси и да консумирате това, което са постигнали другите, но и за да създавате и да дадете своя принос, да служите на по-висша цел.
За да сте полезни за тази висока цел, трябва да развивате нещо, което е уникално за вас. Престанете толкова много да слушате думите и мненията на другите, които ви казват кои сте и какво трябва да обичате или да не обичате. Съдете за нещата и хората самостоятелно. Запитайте се какво мислите и защо се чувствате по определен начин. Опознайте се добре – вашите вродени вкусове и наклонности, сферите, които естествено ви привличат. Работете всеки ден, за да подобрявате уменията, които отговарят на вашия уникален дух и цел. Обогатете културното разнообразие с нещо, което отразява вашата уникалност. Прегърнете това, което ви прави различни.
Отклоняването от този курс е истинската причина, поради която понякога се чувствате депресирани. Моментите на депресия са призив отново да се вслушате в своя вътрешен авторитет.
В свят, пълен с безброй дразнители за отвличане на вниманието, трябва да се съсредоточите и да си създадете приоритети. Някои дейности са пълна загуба на време. Някои хора с примитивна природа ще ви теглят надолу и трябва да ги избягвате. Внимавайте за своите дългосрочни и краткосрочни цели, бъдете съсредоточени и внимателни. Позволете си лукса на творческото изследване и скитане, но винаги с някаква основна цел.
Когато говорим за силен вътрешен авторитет, можем да вземем за пример Леонардо да Винчи. Неговият девиз в живота бил ostinato rigore, „упорита непреклонност“. Всеки път, когато получавал поръчка, Леонардо се разпростирал далеч извън рамките на задачата, изучавал всеки детайл, за да направи произведението си максимално реалистично или ефективно. Никой не му казвал да прави това. Той бил много прилежен и взискателен към себе си. Въпреки че интересите му били много широки, когато се заемал с определена задача, винаги се съсредоточавал изцяло върху нея. Имал усещане за лична мисия – да служи на човечеството, да допринесе за неговия напредък. Тласкан от този вътрешен авторитет, той преодолял всички ограничения, които наследил – като незаконородено дете без насоки и образование в началото на живота си. Такъв глас ще помага и на вас да преодолявате препятствията, които животът поставя на пътя ви.
На пръв поглед може да изглежда, че наличието на този глас отвътре може да доведе до доста тежък и неприятен живот, но в действителност е точно обратното. Няма нищо по-дезориентиращо и потискащо от това, да гледаш как годините минават без чувство за посока, да нямаш трайни цели и да прахосваш младежката си енергия. Както външният авторитет помага за запазване на единството на групата, насочва енергията й към продуктивни и по-високи цели, така вътрешният авторитет създава чувство за последователност и сила. Вече няма да ви измъчва чувството за тревожност, което идва, когато не можете да реализирате потенциала си.
Когато почувствате въздигането на висшия си „аз“, ще можете да си позволите да задоволите и примитивната си страна, да я освобождавате от време на време, за да изпуснете парата и да не се превърнете в пленник на вашата сянка. И най-важното, вече няма да имате нужда от комфорта и напътствията на родител или лидер. Ще станете свои майка и баща, свой лидер, истински независим и действащ в съответствие с вътрешната си сила.
„Избраният човек, висшият човек, подбуден от вътрешната необходимост, се ръководи от стандарт, който е извън него, който го превъзхожда и на който той свободно е приел да служи... Ние отличаваме висшия човек от обикновения, като казваме, че първият е този, който поставя големи изисквания пред себе си, а вторият – този, който не поставя пред себе си никакви изисквания, а се задоволява с това, което е, и е доволен от себе си. Противно на общото убеждение висшият човек е този... който живее в същинско робство. За него животът няма никаква наслада, освен ако не е в служба на нещо непреходно. За него необходимостта да служи не е потисничество. Когато случайно такава нужда отсъства, той става неспокоен и измисля някакъв нов стандарт, по-труден, по-строг, с който да се насилва. Това е живот, изживян като дисциплина – благородният живот.“
~ Хосе Ортега-и-Гасет
От: „Законите на човешката природа“, Робърт Грийн, изд. „Сиела“, 2020 г.
Картина: DALL-E
