„Защото всеки се смята тъй щедро надарен с него, че дори онези, които най-трудно се задоволяват във всяко друго отношение, обикновено не искат повече здрав смисъл, отколкото имат.“
(1596 ~ 1650)
Разсъждение за метода за правилно ръководене на разума и за търсене на истината в науките
От всичко на света здравият смисъл е разпределен най-справедливо; защото всеки се смята тъй щедро надарен с него, че дори онези, които най-трудно се задоволяват във всяко друго отношение, обикновено не искат повече здрав смисъл, отколкото имат. Невероятно е да се лъжат всички, които мислят така. Това по-скоро свидетелствува, че способността да съдим правилно и да различаваме истината от неистината, която собствено наричаме здрав смисъл или разум, е по природа еднаква у всички хора, а също, че нашите мнения се различават не защото едни хора са по-разумни от други, а само защото насочваме мислите си по различни пътища и не обръщаме внимание на едни и същи неща. Понеже не е достатъчно да имаш добър ум, а главното е добре да го прилагаш. Най-великите души са способни както на най-големи пороци, така и на най-висши добродетели. Онези, които вървят много бавно, но винаги следват правия път, могат да направят много повече от други, които тичат, но се отдалечават от него.
Що се отнася до мен, никога не съм си въобразявал, че моят ум е с нещо по-съвършен от този на обикновените хора и даже често съм пожелавал мисълта ми да е така бърза или въображението - така ясно и отчетливо, или паметта ми - така богата и будна, както у някои хора. А освен тези не зная други качества, които да служат за усъвършенствуване на ума, защото, доколкото единствено разумът или разсъдъкът ни отличава от животните и ни прави човеци, искам да вярвам, че у всеки той е налице изцяло, и да следвам по този въпрос общото мнение на философите, за повече или по-малко може да се говори само по отношение на акциденциите, но не и по отношение на формите или природите на индивидите от един и същ вид.
Но аз не ще се побоя да кажа, че се смятам за много щастлив, понеже още от младини попаднах на пътища, които ме доведоха до съображения и правила, от които съставих един метод. Струва ми се, че с негова помощ мога постепенно да увеличавам познанията си и малко по малко да ги издигна до най-високото равнище, до което ще им позволят да стигнат посредствеността на моя ум и краткостта на живота ми. Защото благодарение на този метод аз вече набрах такива плодове, че макар, когато съдя за самия себе си, да се стремя винаги да бъда по-скоро недоверчив, отколкото самомнителен, а когато гледам философски на постъпките и делата па хората, те почти всички да ми изглеждат суетни и безполезни, все пак не мога да не изпитвам огромно задоволство от напредъка, който мисля, че вече съм постигнал в търсенето на истината, и да не храня същите надежди за бъдещето. И ако сред чисто човешките занятия има някое действително добро, и важно, смея да вярвам, че това е именно занятието, което си избрах.
Възможно е обаче да се лъжа и да вземам за злато и за диаманти онова, което може би е само малко мед и стъкло. Зная колко сме склонни да се самоизмамваме по отношение на нещата, които засягат самите нас, и колко подозрителни трябва да ни изглеждат съжденията на нашите приятели, когато са в наша полза. Но в тази беседа с удоволствие ще покажа пътищата, които следвах, като представя живота си като на картина. А аз, като разбера от хорската мълва какви са мненията за тях, ще прибавя едно ново средство за поука към онези, с които съм навикнал да си служа.
Така че аз не възнамерявам да преподавам тук метода, който всеки трябва да следва, за да ръководи правилно своя разум, а само да покажа по какъв начин аз съм се старал да ръководя своя разум. Тези, които си наумят да дават предписания, трябва да смятат себе си за по-изкусни от онези, на които ги дават, и ако допуснат и най-малката грешка, те следва да бъдат порицани.
Още от дете аз бях закърмен с науките и понеже ми внушаваха, че чрез тях може да се придобие ясно и сигурно познание за всичко полезно в живота, имах извънредно голямо желание да ги изуча. Но щом завърших курса на обучение, в края на който човек обикновено бива приет в редове на учените, аз напълно промених мнението си. Измъчваха ме толкова съмнения и заблуди, че ми се струваше, че усилията да се уча ми бяха донесли само една полза, а именно все повече бях откривал своето невежество. А при това аз учех в едно от най-прочутите училища в Европа и мислех, че ако някъде по света има учени мъже, те трябва да се намират именно в него. Тук бях изучил всичко, което учеха и другите, и като не се задоволявах с преподаваните науки, дори бях прегледал всички попаднали ми под ръка книги, които се занимаваха с науки, смятани за най-любопитни и най-редки. При това знаех какво мнение имаха другите за мен и не виждах ни най-малко те да ме поставят по-долу от моите съученици, макар между тях да имаше вече няколко, които бяха определени за бъдещи заместници на нашите учители. И, най-после, нашият век ми се струваше така цветущ, така богат на големи умове, както никой от предишните. Ето защо се осмелявах да съдя за другите по себе си и да мисля, че в света няма такова учение, каквото отначало ми бяха внушили да очаквам.
Въпреки това обаче аз продължавах да ценя упражненията, с които се занимават в училищата. Аз съзнавах, че езиците, изучавани в тях, са необходими за разбиране на древните книги; че прелестните измислици събуждат ума; че паметните дела, описани в историята, го възвисяват и ако се четат разумно, помагат за формирането на разсъдъка; че четенето на хубавите книги е като разговор с най-блестящо надарените хора на миналото, които са техни автори, и дори един предварително подготвен разговор, в който те ни разкриват само най-добрите си мисли; че красноречието притежава несравнима сила и красота; че поезията има завладяваща прелест и сладост; че в математиката има твърде изкусни открития, конто могат да бъдат много полезни както за задоволяване на любознателните, така и за улесняване на всички занаяти и за намаляване труда на хората; че съчиненията върху нравствеността съдържат много полезни поучения и подтикват към добродетелност; че теологията учи как да достигнем царството небесно; че философията ни дава възможност да говорим правдоподобно за всякакви неща и да предизвикваме възхищение у по-малко знаещите; че юриспруденцията, медицината и останалите науки носят почести и богатства на онези, които се занимават с тях; и най-после, че е добре да сме запознати с всички науки - дори и с най-суеверните и най-лъжливите, - за да разберем истинската им стойност и да не се поддаваме на тяхната измама.
Но струваше ми се, че вече съм отделил достатъчно време на езиците и дори на четенето на древни книги и на техните истории и измислици. Защото да разговаряш с писатели от миналите векове е почти същото, както да пътуваш. Добре е да знаем някои неща за нравите на различни народи, за да можем да съдим по-трезво за нашите и да не мислим, че всичко противно на нашите обичаи е смешно и неразумно, както имат навика да правят онези, които нищо не са видели. Но когато човек употребява много време, за пътуване, накрая се отчуждава от собствената си страна, а когато проявява прекалено голям интерес към нещата, станали в миналите векове, обикновено остава твърде неосведомен за онова, което се върши в сегашния. Освен това приказките карат хората да си представят като възможни редица събития, които съвсем не са такива, а и най-достоверните исторически описания, дори и да не променят и да не пресилват значението на нещата, за да ги направят по-достойни за четене, почти винаги пропускат ако не друго, то поне най-долните и най-безславните обстоятелства. Именно поради това останалото не изглежда такова, каквото е в действителност, и онези, които съобразяват поведението си с извличаните оттам примери, могат да изпаднат в чудатостите на рицарите от нашите романи и да започнат да кроят планове, надвишаващи силите им.
Аз високо ценях красноречието и бях влюбен в поезията, но смятах, че и двете са по-скоро дарба на ума, отколкото плод на ученето. Хората, които разсъждават най-здраво и най-добре подреждат мислите си, за да ги направят ясни и разбираеми, винаги най-добре могат да ви убедят в своите предложения, макар и да говорят на долнобретонски и никога да не са изучавали реторика. А ония, които създават най-приятни измислици и умеят да ги изразяват най-цветисто и най-нежно, непременно ще бъдат най-добри поети, макар и да не познават поетическото изкуство.
Особено ми харесваше математиката заради сигурността и очевидността на нейните доводи. Но тогава аз все още не виждах истинското й приложение и като мислех, че тя служи само на техническите изкуства, учудвах се защо, след като тя има такива здрави и твърди основи, досега върху нея не е било изградено нищо по-възвишено. И, обратно, писанията на древните езичници аз сравнявах с твърде великолепни и пищни дворци, построени само върху пясък и кал. Те превъзнасят добродетелите и ги представят за най-ценното от всичко на света, но недостатъчно ни учат как да ги разпознаваме и често онова, което наричат с толкова красивото име „добродетел“, е само безчувственост, гордост, отчаяние или отцеубийство.
Аз благоговеех пред нашата теология и исках като всички други да достигна царството небесно. Но като разбрах, и то съвсем сигурно, че пътят към него е открит не по-малко за най-невежите, отколкото за най-учените и че откровенията, които водят към небето, надвишават нашия разум, аз не се осмелих да ги подложа на преценката на моите слаби разсъждения и смятах, че за да се наеме човек да ги проучи и да успее в това, той трябва да получи някаква необикновена подкрепа от небето и да бъде нещо повече от човек.
За философията ще кажа само едно: като виждах, че макар тя да е била разработвана в продължение на много векове от най-превъзходни умове, в нея все още няма нищо, което да не е спорно и следователно съмнително, аз не бях достатъчно самонадеян, за да разчитам на по-голям успех от останалите. А като имах пред вид колко много и различни мнения, поддържани от учени хора, може да съществуват в нея по един и същ въпрос, смятах едва ли не за погрешно всичко, което беше само правдоподобно.
Ето защо веднага щом възрастта ми позволи да се освободя от опеката на моите преподаватели, аз изоставих изцяло изучаването на хуманитарните науки (l'etude des lettres). И като реших да не търся вече никаква, друга наука освен тази, която бих могъл да намеря в самия себе си или пък в голямата книга на света, останалата част от младостта си използувах, за да пътувам да видя разни дворове и армии, да общувам с хора с различни характери и различно обществено положение, да натрупам разнообразен опит, да изпитам себе си в срещите, конто съдбата ми предложи, и навсякъде така да размишлявам върху разкриващите се пред мен неща, че да извлека от това някаква полза. Защото струваше ми се, че бих могъл да намеря много повече истина в разсъжденията на всеки един относно онези дела, които са важни за него и чийто изход скоро след това сигурно ще го накаже, ако е съдил погрешно, отколкото в кабинетните разсъждения на един книжен учен, отнасящи се до безполезни спекулации, единственият резултат от които е, че той може би ще се перчи с тях толкова повече, колкото по-далеч те стоят от здравия смисъл, защото в стремежа си да ги направи правдоподобни, той ще употреби повече ум и изкусност. А аз винаги съм имал извънредно голямо желание да се науча да различавам истината от неистината, за да имам ясен поглед върху постъпките си и да вървя уверено в този живот.
Избрано от: „За метода“, Рене Декарт, изд. „Лик“, София, 1997 г.
Изображение: Portrait of René Descartes, circa 1647-1649, Jan Baptist Weenix, The Centraal Museum, Utrecht, Netherlands, commons.wikimedia.org
